Първата част на доклада посветен на 50-годишнината на организираната леководолазна дейност в България предизвика небивал интерес. Затова Първи Български Плувен Сайт представя и втората част на доклада. Припомняме, че подробна информация за дейността на Българската Национална Асоциация по Подводна Дейност може да се види на сайта www.bnaua.org

Втора част

50-ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАНА

ЛЕКОВОДОЛАЗНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ

Съставители: Агнес Георгиева, Илия Кръстев

Научни изследвания, свързани с водолазните технологии в България

Отделни самодейни опити за създаване на образци от водолазна екипировка започват още в края на 50-те години и особено в началото на 60-те години на миналия век. От този период трябва да се споменат успешните разработки на водолазни автомати, започнати от Иван Джаков и продължени от кап. Хараламби Амиорков, които приспособиха дихателни автомати, използвани в авиацията, за водолазни спускания. Здравко Ранков от Бургас създаде работилница за водолазна екипировка, където се произвеждаха известните по онова време дихателни автомати “Садала”, плавници, маски, ножове и харпуни с доста прилично качество. По-късно Веселин Недев и Ангел Златанов във Варна в края на 60-те години пуснаха малка пробна серия от водолазни автомати – наустници. На много места – в София, Варна и Бургас отделни ентусиасти пробваха боксове за фото и кино снимачна апаратура. Една от най-значимите полусамодейни прояви в подводните научни изследвания е експеримент “Хеброс” с подводен дом, организиран от Гаро Томасян и Иван Иванов от Пловдив.

Първата официална държавна структура, създадена с цел развитие на подводните технологии в България, е основана през 1969 г. в Института по океанография и рибно стопанство, под името “Лаборатория за подводни изследвания” (ЛПИ), с ръководител н.с. инж. Георги Вълчанов. Първият проект на ЛПИ, възложен от Държавния комитет за наука и технически прогрес, е създаването на подводна лаборатория “Шелф” и изпълнението на научна програма с нея. Експериментът е проведен през 1970 г. в района на Маслен нос. Проектът “Подводни лаборатории” продължи в сътрудничество с Института по океанология на Академията на науките на Съветския съюз и през 1973-1974 г. бяха проведени два експеримента в района на Маслен нос на дълбочина 22 метра (с подводната лаборатория “Черномор”), с участието на български и съветски акванавти и беше реализирана програма с висока научна стойност.

От 1975 г. ЛПИ (по-късно преименувана в научно-изследователска група “Дълбоководни водолазни системи и технологии”-ДВСТ) – от 1973 г. в състава на новосъздадения Институт по океанология към БАН, започва изпълнението на дългосрочна програма за създаване и развитие на технически средства и методи за дълбоководна водолазна работа до дълбочина 200 метра. Изследванията се провеждат по заявка и под наблюдението на Държавния комитет за технически прогрес и Комитета по геология, с цел водолазно осигуряване на бъдещото морско сондиране за нефт и газ в българския шелф. В рамките на програмата за първи път в страната са създадени и изпитани корабни водолазни комплекси – с отворен и затворен водолазен звънец. Извършени са краткотрайни реални водолазни спускания до дълбочини 100 метра (1980, 1981) и симулирани водолазни спускания на дълбочина 200 метра (1988 г.) Създадени са алгоритми и методи за изчисляване на декомпресионни режими за дълбоководни водолазни спускания, методи за изготвяне на изкуствени дихателни смеси, както и организационни схеми за водолазни спускания до дълбочина 200 метра. От 1975 г. програмата се ръководи от инж. Илия Кръстев. От научно-изследователското звено ДВСТ са проектирани и въведени в експлоатация водолазни системи с отворен водолазен звънец на ВМС и първата в страната инсталация за оксибаротерапия във ВМБолница – Варна. През 1990-1991г. една от водолазните системи на Института по океанология участва в експедиция на ВМС на Република Куба за търсене на потънали испански галеони в Карибско море. Последната разработка на ДВСТ е в областта на нормативните актове. През 2004 г. е изпълнен проект за “Наредба за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при водолазна работа”, поръчан от Министерството на труда и социалната политика.

Научните изследвания, свързани със “Създаване на технически средства и технология за работа на човек под водата на дълбочини до 200 метра” бяха придружени от изключително богата медико-биологична и психо-физиологично програма, целяща регистриране на всякакви, дори и дискретни, отклонения във физиологичните функции на организма, както и вредни влияния с кумулативен характер, които могат да доведат до патологични изяви в резултат на въздействието на хипербарната среда и други фактори на околната среда върху водолаза. Бяха разработени специални технически средства и адаптирана методика за извършване на мониторен контрол на жизнено важни функции на организма в хипербарна и подводна среда.

За целта бяха ангажирани колективи от:

- Институт по хигиена и професионални заболявания – гр. София, с ръководител проф. Харлан Харланов и ст.н.с. д.б.н. Теодора Сачанска;

- Лаборатория за изследване на мозъка – гр. София, с ръководител ст.н.с. д.м.н. Ирина Стоилова;

- Военноморска болница – гр. Варна, с ръководител д-р С. Пройков и д-р П. Ганчев;

- Институт по океанология на Руската академия на науките, с ръководители д-р В. Спудин и д-р Б. Хайфец

- Транспортна болница – гр. Варна, с ръководител д-р Ст. Янева;

- Научно-изследователски център към ВМС на Р България, с ръководител н.с. инж. Пейчо Калоянчев.

Медицинско водолазно осигуряване в България

Първите водолазни дейности извършвани у нас, при строителството на пристанищата и вълноломите във Варна и Бургас, са осигурявани от руски водолазни лекари. Водолазната медицина у нас започва своето развитие в началото на 60-те години, когато се извършват първите непрофесионални учебно-тренировъчни водолазни спускания. Основен източник на теоретични знания са чуждестранни, европейски и руски издания, което дава възможност за използване на постиженията и опита на водещи в света водолазни центрове и специалисти. В периода от 60-те години до преустановяване на дейността на структурите ДОСО, ОСО и „Войнтех” водолазните спускания при учебно-състезателни дейности се провеждат под строг медицински контрол и активно наблюдение на здравословното състояние на водолазите. Медицинското освидетелстване на водолазите се извършва под строг контрол, което създава условия за безкомпромисен подбор и недопускане на инциденти.

Първите лекари осигуряващи водолази са без специализирана подготовка, ентусиасти, самите те водолази. С богатия си клиничен опит, професионалната си и човешка всеотдайност д-р Доросиев, д-р Варо, д-р Янко Попов, д-р Йончев, д-р Цанко Янков, д-р Бошев, д-р Томасян, д-р Живко Георгиев и др. се включват не само в подготовката на водолази, а и изпълнението на изследователски програми и подводни експедиции.

За медицинското осигуряване и оказване на специализирана медицинска помощ при водолазни заболявания е организирано взаимодействието с ВМС. За първите непосредствени и делови контакти с ВМС особени заслуги има проф. Емил Станчев. Първите лекари със специализирана подготовка по водолазна медицина д-р Й. Русев, д-р П. Ганчев и д-р В. Митев са участвали активно в изследователски програми, подводни експерименти и спортносъстезателна водолазна дейност. В тези дейности на ВМС активно са участвали д-р Н. Кочев, д-р К .Кръстев и др. За този период няма статистически данни за специфична водолазна заболяемост и в резултат на добрата организация е възникнал само един тежък инцидент.

След 1975 г. в Морски клуб – Варна са провеждани курсове за лекари по подводна медицина. Първите медицински изследвания върху водолази и гмуркачи са извършени в началото на 60-те години от специалисти от Транспортно-медицинския институт. Извършеният през 1967 г. подводен експеримент с подводен дом „Хеброс – 67” от д-р Гаро Томасян и Иван Пеев позволи страната ни да е сред първите в света с подводна лаборатория. При експериментите с подводен дом „Шелф – 1” през 1970 г. е изпълнена медицинска програма от колектив – д-р Русев, д-р Доросиев, д-р Варо, д-р Димов, д-р Сербезов, д-р Попов. Наши медицински екипи са участвали в международни експерименти с лабораторията „Черномор”. В подводния експеримент „Хидра” във Франция участва д-р Димов, който специализира подводна медицина във фирмата „Комекс”. При провеждането на първите реални водолазни спускания до сто метра са извършени медицински изследвания от д-р Матеев, д-р Зафиров, д-р Ганчев, д-р Гаврийски и др.

Теоретичните разработки и практическия опит във водолазната медицина позволиха да се развият и други направления в хипербарната медицина – хипербарната оксигенация като метод за лечение. За пръв път у нас този метод се използва във ВМА – София през 1967 г. от проф. Ст. Филипов, доц. Л. Георгиев, д-р Тенев. През 1969 г. хипербарна оксигенация се прилага от д-р П.Ганчев в барокамерния комплекс на дивизион „Подводници”. Същият за пръв път в страната използва хипербарна оксигенация в условията на многоместна барокамера при тежка производствена авария с масови медицински загуби. От 1992 г. във ВМБ – Варна работи барокамерен комплекс, където от откриването му до сега са лекувани най-много заболели от водолазни заболявания. От 1975 г. в ИО-БАН работи барокамерен комплекс, където освен експериментална дейност се извършва лечебна рекомпресия и хипербарна оксигенация. В този комплекс д-р Ганчев и екип от ИО провеждат за пръв път и единствена до сега лечебна рекомпресия по най-продължителен режим. В ИО – БАН е извършвана и експериментална работа с животни от д-р А. Шмаров и д-р К. Кръстев. От 2005г. в гр. Варна работи и барокамерен комплекс на фирма „Оксигена”.

През 90-те години рязкото увеличение на случаите на водолазни заболявания и инциденти се утвърди като основен проблем за водолазната общност. Повечето заболявания и инциденти са свързани с рапаноловци, като част от тях нямат водолазна подготовка, а причините основно са нарушение на правилата за водолазна работа и безопасност.

Подводна фотография

Първият самоделно направен бокс за снимки под водата е изработен през 1962 г. от Ангел Златанов. След това заедно с Веселин Недев правят боксове за фотоапарат “Верра” и за кинокамера “Адмира 16 електрик”. През лятото на 1964 г. Ангел Златанов и Веселин Недев заснемат със съдействието на Археологическия музей Варна филма “Векове на морското дъно”. Следващата година този филм получава първа награда за операторско майсторство на фестивала на любителските филми във Велико Търново и диплом от международния фестивал на любителските филми в Мароко. През 1965 г. Златанов и Недев снимат под вода професионалния филм за живота на средните водолази – “Ден без земя” на режисьора Христо Ковачев. Филмът получава висока оценка от художествения съвет на българската кинематография.

В наши дни със съвременна фото и кино техника Стефан Тодоров и Цветелина Атанасова заснеха филми, които с удоволствие гледахме по телевизията. Като изключителен професионалист – подводен фотограф, се проявява през годините леководолазния инструктор Любомир Клисуров, който издаде и великолепен фотоалбум “Живота под водата на Черно море”, след серията подводни филми.

Леководолазно дело и подводна археология

Първата подводна археологическа експедиция в България е през 1959 г. Целта е да се направи оглед на дъното около нос Калиакра за останки от морската битка между адм. Ушаков и турския флот. Организатори на експедицията са ЦК на ДОСО и Военноморски музей – Варна, с ръководител проф. Иван Гълъбов. През 1961 г. във Военно морския музей – Варна е сформирана доброволна група за подводни археологически изследвания с ръководител Антон Беджев. Нейните членове участват в почти всички подводни експедиции на Военноморския и Археологическия музей – Варна. В годините 1961-1964 г. с ръководител Иван Казаков се провеждат подводни археологически експедиции в районите на Галата, Черни нос, Евксиноград, нос Агалина. През 1965-1974 г. с малки прекъсвания е работено в районите на н. Калиакра, потъналото пристанище – н. Шабла, потъналия ветроход в същия район, за първи път е намерена каменна котва с три отвора. Следват годините на съвместна българо-съветска експедиция с екипажа от “Черномор”, с научен ръководител Вълкан Вълканов. 1976 г. се прави обследване на потънал ветроход в района на бургаския залив с ръководител Ради Боев и на яхтата “Колхида” с ръководител Георги Антонов.

От страна на Варненския археологически музей през годините 1961-64 г. с научен ръководител Горанка Тончева се обследват – извора “Марциана” в Девня, Белославското езеро, канала Езеро – Море, Карантината и Черни нос. С Ара Маргус през 1971 г. се прави обследване на праисторическо селище във Варненското езеро. През 1979-88г. е извършено картиране на подводния риф, ограждащ басейна на древното пристанище Карон Лимен, обследване района на Поморие и н. Св.Атанас край Бяла. Известното в миналото научно-популярно списание “Космос” в лицето на д-р Светослав Славчев поема финансирането на поредица от експедиции за подводни археологически проучвания. Експедициите “Космос” 1969-83 г. с организатор Цончо Родев и научни ръководители Горанка Тончева, Михаил Лазаров, Велизар Велков работят в район от Ахтопол, Царево, Синеморец, Урдовиза, “Св. Атанас” край Бяла, Каварна. През 90-те години на ХХ в. директора на Историческия музей в Каварна Андрей Салкин организира поредица от експедиции за подводни археологически проучвания в акваторията от н. Чиракман до Шабла с участници от военнослужещи от Леководолазната школа на ВМС и доброволци от варненския леководолазен клуб “Приятели на морето” с ръководител Дарина Иванова.

През годините 1960-73 г. са организирани леководолазни археологически експедиции по южното българско черноморие. Работено е в районите на Маслен нос, Несебър, остров Св. Кирик-Созопол, Поморие, Китен, остров Св. Анастасия, с научни ръководители проф. Иван Гълъбов, проф. Иван Венедиков, проф. Велизар Велков, Люба Огненова-Маринова, проф. Михаил Лазаров, Иван Карайотов. Извадени са оловни щокове от антични котви, амфори от потънал товар, документирана е каменната гора.

Трябва да добавим събитието, откриване на уникален слитък от сплав на злато, сребро и мед с научен ръководител Горанка Тончева в района на Калиакра. През 1978 г. в Созопол е създадена база за морски проучвания, локализирани са местата на струпването на каменни котви, което говори за древни пристанища. Бъдещата задача на подводната археология в България е изследването на големите дълбочини в Черно море. Първите стъпки в тази насока са вече направени. През 2001-2002г. е проведена съвместна българо-американска експедиция за търсене и засичане на потънали обекти на голяма дълбочина. По време на експедицията около н. Калиакра е локализиран потънал римски кораб с изцяло запазен товар от амфори. Участници в експедицията са Института по океанология-Варна и Института за подводни изследвания в САЩ с ръководител д-р Робърт Балард.

Леководолазното дело и туризма

Още в началото на 60-те години в България имаше добре подготвени водолази, знаещи чужди езици, обучени по изискванията на CMAS, които извършваха туристически водолазни спускания, но изключително за удоволствие, без комерсиална цел. По това време монопола за обучение на водолази се държеше от ДОСО (ОСО), която беше полувоенна организация и туризма не влизаше в нейните прерогативи.

Едва след 1989 г. в България се създадоха условия за обособяване на най-динамично развиващия се дял от туристическата индустрия – туристическите водолазни услуги. В момента в световен мащаб най-голям обем водолазни спускания, включително за учебни цели, се извършват с туристическа цел. Българските водолазни туристически оператори бързо разбраха, че най-добрият начин за спечелване на доверието на чуждестранните туристи е да имат лиценз от световно известни водолазни организации като CMAS, PADI, NAUI, SSA и други подобни. По този начин по нашето крайбрежие започнаха да работят т.нар. водолазни центрове, които са лицензирани от тези организации и издават международно валидни сертификати на завършилите при тях водолазни курсове. Тодор Марков първи в страната получи лиценз от PADI през 1993 г., Института по океанология от CMAS през 1995 г. Представител на NAUI за първи път стана инж. Иван Иванов през 2002 г. В момента по крайбрежието оперират около 20 туристически водолазни центрове, 10 от които работят по стандартите на CMAS и са в системата на Българската Национална Асоциация по Подводна Дейност. Последните обучават всяка година средно 200 водолази, които в зависимост от своята квалификация и опит получават сертификат за различни водолазни или инструкторски степени.

Благодарност от Иван Цанов

Благодаря от сърце на всички, които ме поздравиха по случай именния ми ден – Ивановден. Тъй като не съм в състояние лично да изразя своята признателност на огромния брой хора, си позволявам да използвам тази популярна медия. Още един път, благодаря!

50 years of the skin-diving in Bulgaria... /Part Two/

A.Gueorguieva & I. Krastev

The First Bulgarian Swimming Site presents the second part of the manuscript devoted to the 50 years anniversary of the organized skin-diving in Bulgaria. The detailed article is written from the pens of skin-diving pioneers A. Gueorguieva and I. Krastev. Congratulations, again!

January 10, 2009, FBSS, Sofia, Bulgaria