|
Тежката артилерия на 415 000-ото българското плувно движение
изстрелва поредния си медиен залп. От нашият екип липсва само Асен
Спиридонов (Евроспорт). Приятно четене!
С два финала в Шанхай България пак е на картата на световното плуване
Василен Димитров
|
Михаил Александров
|
Двама участници, два
финала. Това е на пръв поглед елементарната равносметката за VIII-то
световно първенство по плуване на 25-метров басейн в китайския мегаполис
Шанхай (5-9 април). Отвъд цифрите обаче постиженията на Михаил
Александров и Георги Палазов са твърде впечатляващи, не само за родния
“син” спорт.
Трениращият
вече 12 години САЩ, Мишо, който предпочита да бъде наричан Майк, на два
пъти беше близо до първи медал за България от шампионат на планетата на
малък басейн. Плуванията му на финалите на 50 м и 200 м бруст, покачиха
актива му на общо 6 влизания в осмицата - с четирите от Индианаполис през
2004 г.
В името
на голямата цел 20-годишният студент на Северозападния университет в
Еванстън, щата Илинойс загърби религиозните си убеждения и се състезава
за първи път в събота (Александров е адвентист от седмия ден.
Адвентистите са християнска протестантска деноминация, които вярват в скорошното второ пришествие
на Исуса Христа и почитат особено съботния ден – бел. гл. ред.).
|
В полуфиналите Александров направи втората си
национална поправка и пипна панела на измервателната уредба на 27,33 сек.
На финала обаче той не успя да подобри седмото си място от пресявките и
дори плува по-слабо (27,44 сек). В същата дисциплина синът на Пламен Дончев
записа трето място за Световната купа в Ийст Мидоу, Ню Йорк по-рано през
годината.
Михаил Александров почти докосна бронзовия
медал на 200 м бруст. Той обаче остана четвърти с 2:08,67 мин. В
полуфиналите българинът направи поправка (2:08,59 мин.). При второто си участие
на световно първенство на 25-метров басейн европейският вицешампион за
юноши пренебрегна стартовете в съчетаното плуване, а в третата му и
всъщност първа дисциплина на 100 м бруст остана на 10-а позиция (59,68 сек.). Постижението му е с 11
стотни от личния му и национален рекорд (59,57 сек.), но го остави на три
места от финала. В последствие обаче нашият се придвижи с място по-напред,
след дисквалификацията на една от сензациите на шампионата – гръкът
Романос-Язон Алифантис, който доплува до среброто, но беше дисквалифициран.
Така с поредното си силно участие
Александров продължава до отстоява мястото на България на световната плувна
карта. Ще бъде жалко, ако наистина пренебрегне европейското първенство в
Будапеща през лятото. Но пък по-важното е, че от година на година
прогресира и съкращава преднината на световните асове.
Другият ни участник Георги Палазов
отново не успя да запише поне полуфинал, а най-предното му класиране е 18-о
на 200 м бътерфлай (1:59,66 мин). На 100 м съчетано е 26-и (56,57 сек),
39-и е на 50 м бътерфлай (25,00 сек), а на 100 м бътерфлай е 34-и (54,30
сек). 26-годишният бургазлия почти два сезона не можа да разгърне огромния
си потенциал заради болки в раменете. И когато всичко здравето му беше ОК
подготовката му дни преди старта на първенството в Шанхай беше нарушена от
предозиране на хлор на басейн “Мадара”. По-важното обаче е, че трениращият
под ръководството на Лазар Каменов майстор на бътерфлая продължава да е
част от историята на родния “син” спорт. От ерата на Таня Богомилова при
жените и Денислав Калчев Палазката има най-много участия на международния
форум от 1997 г. насам. До Китай нямаше единствено присъствие на първенство
на малък басейн. В Пекин през 2008 г., ако е рекъл Господ, заедно с Петър
Стойчев могат да станат единствените с три участия на олимпиада.
Иначе на китайска земя изгря
звездата на американеца Райън Лохт. 21-годишният състезател от Флорида си
тръгна от най-многолюдната страна на планетата с 6 медала и три световни
рекорда – всеки по 15 000 долара. Така след двете си отличия от олимпиадата
в Атина’04 и трите от световното в Монреал’05, Райън обогати още колекцията
си. Най-впечатляващо беше плуването му на 200 м гръб в последния
състезателен ден, записвайки слизане под “сатанинското” минута и 50 секунди
– 1:49,05 мин. Американецът грабна злато и на 200 м съчетано (1:53,31 мин.)
и 400 м съчетано (4:02,49 мин.), сребро на 4 по 100 м смесена (3:28,00 мин.)
и два бронзови на 4 по 100 м св. ст. (3:11,92 мин.) и 4 по 200 м св. стил
(7:04,34 мин.).
При жените за най-добра от ФИНА
беше избрана австралийката Лизбет Лентън, окичила се с пет златни медала
(50 м св. ст. – 23,97 сек., 100 м св. стил – 52,33 сек., 100 м бътерфлай –
56,61 сек., 4 по 200 м св. стил – 7:46,96 мин. и 4 по 100 м съчетано –
3:51,84 мин. – св.р ).
Впечатляващи бяха и плуванията на
188-сантиметровата берлинчанка Янин Пийч, която напомни отново за
някогашната суперсила Германия със златен дубъл на 50 м гръб (27,00 сек.) и
100 м гръб (58,02 сек.).
За пет състезателни дни бяха
поставени пет световни рекорда, 21 на шампионатите и 28 континентални. САЩ
грабна трофея на ФИНА за най-добър тим, но №1 по медали е Австралия с 25
отличия (12 златни, 9 сребърни и 4 бронзови). На второ място са янките с 21
(6,7,8) и домакинът Китай 12 с (5, 1, 6).
Александров вече е
един от елита
Николай Кръстев
Михаил Александров
наистина все пак остана без медал от световното първенство на 25-метров
басейн в Шанхай. Но с оглед постоянното постъпателно развитие на най-добрия
ни състезател в конвенционалното плуване, шампионатът в Китай определено бе
успешен за живеещия в Щатите плувец.
Защото след “Шанхай 2006” вече е напълно ясно – Мишо
вече е неразделна част от световния елит. А за спорт като плуването, в
който бързи скокове напред почти няма, това означава само едно – че идва и
времето на медалите.
Все пак Александров е на 21-а и двете години и
половина до олимпиадата в Пекин ще са най-важните в спортната му кариера.
Защото той вече има абсолютно всичко, за да влезе в зоната на медалите от
голям шампионат.
Притежава така рядката за плуването комплексност,
която му позволява да стартира с успех на много дисциплини. Отговорът къде
е по-силен и има по-голям потенциал – в съчетаното плуване или в бруста,
все още не се знае от никого. Освен това Мишо живее и тренира във възможно
най-благоприятната среда за постигане на максимални резултати в плуването,
следвайки в САЩ. И трето, много важно – макар и абсолютен аматьор по статут
Александров вече е завършен професионалист като плувец и състезател.
Последната брънка в това отношение е фактът, че в Шанхай за първи път в
състезателната си кариера той се състезава в международно състезание в
събота – нещо, което не правеше поради религиозни съображения. И уважавайки
личността му никой никога не бе поставял официално въпроса това не може ли
да се промени. В интерес на спортната му кариера, разбира се. И в интерес
на българското плуване. Eто че сега той стартира в сериите и полуфинала на
50 м бруст в Шанхай в събота. Което само по себе си също е нов, позитивен
момент в спортната му кариера.
Сега остава Александров наистина да постигне
максимума си като състезател. Което зависи както от него и от
себераздаването му в подготовката /ясно е, че той е мотивиран да тренира с
пълни сили/, така и от способността на треньорите му да изстискат всичко от
този безспорно много талантлив плувец. Случи ли се всичко това е сигурно,
че занапред Мишо няма да остана извън зоната на медалите на големите
първенства.
До къде може да
стигне?
Иван Цанов
Онзи ден един познат, който твърдо вярва,
че бътерфлай е име на холивудска актриса ме попита: “Този, Мишо
Александров, до къде може да стигне?” Понечих да му отговоря, но се
замислих и разбрах, че самият аз нямам отговор на въпроса.
Несъмнено Михаил Александров е явление в българското спортно плуване.
Всъщност той вече е най-добрият наш плувец за всички времена. Втори е Юлиян
Русев (Варна), а за третото място претендират Стефан Георгиев (Пловдив),
Денислав Калчев (Силистра) и Георги Михалев (Бургас).
При него има много рядко благоприятно
стечение на обективни и субективни обстоятелства, което се среща при
10-милионни нации като българската веднъж на 50-100 години. Син е на бивш
елитен плувец от Славия – Пламен Дончев Александров (роден 1961 г. в
София). Не само това – Александров баща има подходящо образование,
мотивация и стратегическа цел, които твърдо и безкомпромисно преследва.
Познавам го лично – много е добър. Александров младши живее, тренира и учи
в Меката на световното плуване – САЩ. При него има добра комплексност –
плува почти всички стилове. При баща му бе нещо подобно – в началото беше
гърбист, но бате Тони каза един ден на г-н Георги Енчев: “Защо го мъчите с
гръб, той си е роден брусист!”. Както обикновено светецът от Велинград се
оказа прав.
Има все пак и някои неблагоприятни обстоятелства.
За тях никой не пише. Аз обаче мога да си го позволя – собственик съм на
най-популярния български сайт за индивидуален вид спорт и казват, че
разбирам от спортно плуване.
Мишо Александров няма генерален и богат
(по американски мащаб) спомоществовател. Ако иска да осъществи мечтите си
(предполагам, че те са олимпийски медали) без големите пари (стотици хиляди
долари на сезон) няма да стане. Засега не се забелязва такова нещо. Той
дори е напълно неатрактивен за българския корпоративен сектор. Последният
(в голямата си част) дори не е чувал за него. За разлика например от Петър
Стойчев, който умело използва известността и изумителните си успехи.
Михаил Александров присъства спорадично в
българското медийно пространство. Това е голям недостатък. Мисля, че не е
от липса на интерес. Преди дни получих запитване за него от Абу-Даби (ОАЕ),
а и по принцип имаме доста искания за информация. Убеден съм, че това
трябва да се промени. Би могъл да вземе пример пак от Петър Стойчев.
Великият ни маратонец отлично владее отношенията с медиите и се възползва
великолепно от тяхната страховита пропагандна мощ.
В крайна сметка Михаил Александров трябва
да избере конкретните дисциплини на които трябва за участва на големи
първенства. Все пак името му не е Майкъл Фелпс. Би могъл да се съсредоточи
върху 2-3 дисциплини, а не да разпилява силите си. Това, че като правило не
стартира в събота също не е добре. Тук навлизам в една крайно деликатна
сфера, която си е направо взривоопасна – областта на вярата и на
ценностите. Всеки от нас носи Христа в сърцето си, но когато плуваш на
шапката и анцуга ти пише свещената дума “България”, а и секуларизацията е
символ на модерната държавност. Кесаровото кесарю, Божието Богу!
Та, докъде може да стигне Михаил
Александров? Отново нямам рационален отговор. Емоционалният е – до
върха!
M.Alexandrov –
two finals in Shanghai
By Vasillen Dimitrov, Nikolay Krastev and Ivan Tsanov
At the 8th FINA World Championships (25 m), held
from April 5-9, 2006 in the city of Shanghai (CHN), two Bulgarian swimmers took
part in the events. The great BUL swim star Mihail Alexandrov reached
two finals, where he was ranked fourth in 200 m breast (2:08.67)
and seventh in 50 m Breast (27:44). Congratulations! Gueorgui Palazov’s
best achievement – 18th place in 200 m Fly (1:59,66).
In the five days of the SC championships, 5 new world records were set, 21 records
of the world championships and 28 continental records. In the closing ceremony,
the FINA President Mr. Mustapha Larfaoui said: “New stars have made their
appearance and new countries have made their entry in the roll of honor of
the competition.” The city of Dubai (UAE) will organize of the 10th
FINA World Championships (25 m) in 2010.
|