|
Една
дописка на
Николай
Кръстев
специално
за ПБПС Залезът на
Саша Попов Николай Кръстев Пратеник на “Дневен Труд” на олимпиадата в Атина През
август 1991
година
изгря
звездата на
един от
най-великите
плувци в
историята.
Тогава
първо
Европа, а
после и светът
призна
руснака
Александър
Попов за
един от
най-големите.
И
най-бързите. През
август 2004
година Саша
Попов със
сигурност
казва
сбогом на
голямото
плуване.
Като състезател,
който е
постигнал
абсолютно всичко
в басейна. Любопитно
е, че Попов
проби в
елита и се
раздели с
елита на
едно и също
място –
олимпийският
басейн в
Атина. Преди 13
години той
спечели
първите си
титли на
европейското
първенство
в гръцката
столица. Сега
ще излезе за
последно от
басеина
след олимпиадата. Легендарният
плувец,
точният
брой на
чийто титли
и рекорди
знаят само статистиците,
си тръгва
малко тъжно
от големия
спорт. Не
влезе във
финала на 100
метра свободен
стил и после
не попадна
дори и сред 16-те
най-бързи на 50
метра кроул,
където
световният
рекорд е
негов. А има
зад гърба си
уникален
дубъл на 50 и 100
метра от
олимпиадите
през 1992
/Барселона/ и
1996 /Атланта/,
както и сребро
на 100 м от 2000 г
/Сидни/. Малка
утеха е, че в
най-късия
спринт
отпадна
преди
полуфиналите
и
световният
рекордьор
на 100 м
свободен
стил Петер
ван ден
Хугенбанд
/рекордът му
е 47,84 сек/. Той
обаче
спечели за
втори път
олимпийската
титла в
коронната
си
дисциплина. Чудесата
в мъжкия
спринт
обаче не
свършиха
дотук. Първо –
кой би си
представил
преди олимпиадата,
че правата
щафета 4 по 100
метра ще
бъде
спечелена
от отбора на
ЮАР. И то с резултат,
който
граници с
фантастиката
и е нов
световен
рекорд? Всъщност
южноамериканците
/Роланд Марк
Шуман,
Линдън
Фернс,
Дариън Таунсенд
и Рик
Нитлинг/ подсказаха
за огромния
си
потенциал
още в сериите
на 4 по 100 –
тогава се
доближиха
плътно до
досегашния
рекорд на
Австралия
от игрите в
Сидни през
2000-ата година
/3:13,67 мин/. А на
финала
кватретът
от ЮАР така
се развихри,
че не остави
никакви
надежди на
американците
/Йън Крокър,
Майкъл
Фелпс, Нийл
Уолкър и Джейсън
Лезък/ - 3:14,62.
Между вечните
съперници в
тази щафена
дори се вмъкнаха
холандците
/Йохан
Керкнуис,
Митя Застроу,
Клас-Ерис
Зверинг,
Хугенбанд/ - 3:14,62.
Сториха го
най-вече
заради
кошмарно
бързото за
конкурентите
плуване на ІV
пост на
Хугенбанд, фиксирал
с летящ
старт 46,79 сек.
Да – 46,79 секунди
на последните
100 метра! В
първи пост
Шуман пък преплува
дистанцията
за 48,17 сек. –
второ време
във вечната
ранглиста
на
дисциплината,
точно
толкова,
колкото
фиксира
преди месец
на олимпийските
квалификации
на САЩ и
Лезък,
преплувал
сега
стотачката
на
последния
пост в
американския
квартет за 47,86
/втори след
Хугенбанд в
това
плуване сред
състезателите,
потеглили с
летящ старт/. Четвърти
завършиха руснаците
с 3:15,75. Първите
трима
/Андрей
Капралов,
Евгени
Лагунов и
Денис
Пиманков/
предадоха
шести. И кой
друг, ако не
Саша Попов,
ги изведе до
четвъртото
място. Той
фиксира 48,06
сек. – пето
време сред всички
участници в
щафетата. И показа,
че когато плува
за отбора,
все още е
много бърз и
направо
незаменим. Но
да се върнем
на
южноамериканския
квартет. Но
преди това
нека
напомним –
точно преди
година на
световното
в Барселона
щафетата 4 по 100
м свободен
стил на ЮАР
влезе във
финала, където
финишира осма.
Шуман
безспорно е
най-бързият,
Нитлинг
също има
великолепна
скорост.
Фернс би влязъл
във всеки
един
национален
квартет по света,
а Таунсенд
показа нещо
уникално –
плуване с абсолютно
прави ръце.
Така, както
го правеха източногерманките
допреди
двадесетина
години. Но
той с
абсолютна
сигурност е
първият мъж,
плувал на
толкова
високо равнище
точно по
този
смайващ
начин. Някой
ще каже –
какъв финал
стана на
олимпиадата
на 100 метра без
американци?
Ами да – без американци,
защото те се
провалиха
още в сериите
с гръм и
трясък, та и
полуфиналите
минаха без
тях. Лезък
плува
смущаващо
слабо – даде
едва 21-о време.
Подобно бе
представянето
и на Йън
Крокър – 17-и. На
полуфиналите
със заключителното
плуване се
размина и
Попов. На
финала
Шуман
тръгна
невероятно
бързо – с 22,60 /0,56
сек. под
графика на
световния
рекорд на
Хугенбанд – 47,84
с тръгване 23,16/.
За южноафриканеца
това
направо си
бе
максималната
скорост,
защото на
следващия
ден той
фиксира в
сериите на 50
метра 22,41 сек. И
затова
логично последните
метри му
бяха
особено
трудни и
точно в тях го
размина
Хугенбанд.
Така
холандецът
с 48,17 сек.
спечели
втора
поредна
олимпийска
титла на 100 м.
Шуман с 48,23
остана
трети. А кой е
трети? Йън
Торп с личен
резултат в
дисциплината
– 48,56 сек.
Всъщност в
Атина Торп
бе по-бърз
отвсякога.
Доказа го
както в това
плуване,
така и в
първите 50
метра на последния
пост на
щафетата 4 по 200
метра.
Тогава застигна
Клет Келър
/САЩ/. Но пък
Торп сега явно
е по-зле със
скоростната
издръжливост
– видя се в
края на
същата тази
щафета,
когато
Келър го
победи и
донесе златото
на САЩ.
Проблемите
на Торп в
по-дългите
дистантции
проличаха и
на 200, и на 400
метра свободен
стил, където
пак спечели
титлите, но с
резултати
далеч от
най-добрите
си постижения.
Докато на 100 м в
Атина той бе
незапомнено
бърз и
заслужено
стана трети. Четвърти
финишира
Нитлинг /48,63/, а
пети – италианецът
Филипо
Манини /48,99/.
Следват
хърватинът
Дуйе
Драганя /49,23/,
алжирецът
Салим Илес /49,30/
и руснакът
Андрей
Капралов
/също 49,30/.
Американци
нямаше, но
тяхната
школа
присъстваше
на финала – в САЩ
живеят и
тренират
при щатски
специалисти
Нитлинг,
Драганя и Илес... Olympic swim
report from Nikolay Krastev The decline of Alexander
Popov |
Arranged for the electronic
presentation by Ivan Tsanov,