Една дописка на Николай Кръстев специално за ПБПС

Екипът на най-реномираното българско информационно плувно средище – Първи Български Плувен Сайт покани едни от най-авторитетните български плувни експерти да изкажат мнението си за току-що завършилите исторически състезания в Атина. Никой не ни отказа, вероятно поради изключителната популярност на ПБПС. А и кой може да даде трибуна “видима” от цял свят освен ПБПС? ПБПС е в нов етап от своето развитие – вече специалистите, плувците и любителите го търсят, а не той тях.

Първи има думата г-н Николай Кръстев. Той е бивш елитен наш плувец, като в момента е измежду най-известните и най-уважаваните български спортни журналисти. Г-н Кръстев е човекът, който е видял на живо и разговарял с най-големите от света на плуването. Има какво да научим от него. Добре е да се вслушаме в думите му.

Очаквайте скоро нови дописки по темата.

Българското плуване след Атина – вече над повърхността

Николай Кръстев

Пратеник в Атина на “Дневен Труд”

Още преди олимпиадата беше ясно, че българските плувци няма да заминат с голяма кошница за Атина. Просто днешните реалности в световното, а и в нашето плуване са такива, че поне в момента не може да се надяваме на медали от игри под знака на петте преплетени кръга. В същото време състезанията в гръцката столица трябваше да покажат най-малкото две неща:

- Че родното плуване излиза от латентния период, в който беше изпаднало през последното десетилетие.

Липсата през това време на каквито и да било международни успехи, поразклатеният авторитет на федерацията и най-вече – стагнацията по всички линии у нас, ударила най-много спортовете, за които се иска скъпа материална база с още по-скъпа подръжка и режийни разноски /тук плуването безспорно е номер едно/ доведе “синия” спорт в положението на беден аматьор и като финансиране, и като възможности за развитие, и като потенциал за търсене на млади таланти спрямо някои традиционни наши спортове.

- Че в България са се раждали и ще се раждат добри плувци.

Въпрос на цялостна система, на финансиране на спорта и на налични специалисти е те да бъдат открити и да бъдат развити до равнището, което би осигурило прилично класиране на наши плувци на големи шампионати.

Какво се промени преди и след игрите в плуването у нас? И как то даде отражение на нашето представяне в Атина?

Първо – не трябва въобще да се подценява, нито пък и прекалено да се надценява стореното от Българската федерация по плувни спортове /БФПС/ и от Министерството на младежта и спорта /ММС/. Дори и без да се цитират конкретни цири, които не са тайна /по-долу ще стане дума за тях/, е факт, че по отношение на цялостната олимпийска подготовка на българските спортисти ММС си свърши добре работата – или с други думи, осигури пари за нея. Дали те са много или малко е друг въпрос. Според едни – сумите са нищожни, според други – повече, отколкото би трябвало да дава бедна България за елитен спорт. Но като цяло средствата бяха повече от предишния олимпийски цикъл. Само държавата даде 7,2 млн. лв. за олимпийска подготовка и за премии от игрите през 2004-а година. А до август включително отчисленията от тотото за спорта са над 20 милиона лева, пак само за 2004-а.

Второ – БФПС е оглавявана безспорно от най-заможния бивш елитен плувец у нас /бизнесменът Емил Кюлев/ и излезе от тежкото безпаричие, в което бе изпаднала допреди 4-5 години. Въпросът сега е това подобряване на финансирането да продължи с още по-бързи темпове – или с други думи парите за плуване у нас да стават все повече и повече.

Факт е, че с Таня Богомилова като изпълнителен директор, федерацията, а оттам и плуването въобще, получи силен тласък по отношение на популяризацията си в обществото, защото се ръководи оперативно от най-известната “плувна физиономия” у нас. Все още обаче огромната популярност на Богомилова не е използвана на 100 процента за намиране на все повече и повече външни източници на средства за спорта. Кюлев помага както с лични пари, така и с контакти. Лобито на плуването у нас сред големия бизнес обаче все още е сравнително стеснено. При неизбежното икономическо развитие на страната напред /колкото и бавно да стана това/, ще е все по-важно какви позиции на родна почва има вторият спорт по олимпийско представителство като дисциплини, брой на раздавани медали и на тези, които участват. Защото е сигурно, че бюджетът, отпускан на федерацията от ММС, никога няма да стига за покриване на всички разходи. Които пък още по-сигурно ще растат от година на година, ако се изпълнят амбициозните планове на Богомилова и на главния национален треньор Георги Дангалаков, изготвили и започнали да реализират програма “Пекин 2008”.

Мястото в програмата на игрите в “Атина 2004” е по-особено. Не само като на предходна олимпиада, на която да дойдат състезатели с потенциал, които би трябвало да стартират и в Пекин. Защото от шестимата олимпийци от гръцката столица може би само трима ще плуват в Пекин, ако продължат постъпателното си развитие – Иванка Моралиева, Ана Дангалакова и, разбира се, Михаил Александров.

Въпросът бе и подрастващите родни плувци да разберат, че ако тренират и се развиват, имат съвсем реален шанс да стартират на олимпиада. Защото имат пред себе си живия пример на състезатели, които тренират заедно с тях. В този смисъл сравнително многобройната ни група плувци в Атина оправда заминаването си за игрите. Показа и у нас, а и по света, че плуването в България живее. И малко по малко върви напред, след като през последното десетилетие на миналия век основната посока на движение бе регресът.

И така – какво конкретно сторихме в Атина? Двама заслужиха много висока оценка, защото дадоха всичко от себе си. И най-важното – подобриха постиженията си точно на най-важното състезание. За спорт като плуването, в който хронометърът е най-важен, това е аксиома. Затова и Петър Стойчев, и Михаил Александров, си тръгнаха от гръцката столица абсолютно удовретворени от това, което направиха.

Петър Стойчев, който е най-опитният в състава, постигна лични рекорди на 400 и на 1500 метра свободен стил. И то след като преди, а и веднага след игрите, продължи да стартира в маратони в открити води. Но явно така е насочил подготовката си, че в гръцката столица да е нейният връх, поне що се отнася до конвенционалното плуване. Само при такъв случай би било възможно това, което стана - лични най-добри постижения и дори републикански рекорд на 1500 м свободен стил. В случая класиранията не са най-важните. Тази уговорка важи за всичките ни плувци, като постигнатото от тях трябва да се преценява на база резултати от Атина спрямо най-добрите им времена...

Абсолютно същото, дори в още по-голяма степен, важи за Михаил Александров. Той плува три дисциплини /виж най-долу/, и навсякъде фиксира лични рекорди, и то със сериозно подобрение на времената, а в две от тях нанесе и поправки в националните върхове. Няма спор, че ако продължи постъпателното си развитие /по всичко личи, че това ще стане/ Мишо ще е най-успешният ни плувец в близките години, а вероятно и в Пекин.

Иванка Моралиева фиксира слаби резултати, но за това имаше наистина обективни причини – прекарана контузия преди игрите, която можеше дори да я извади от състава. Преценката, че присъствието й на игрите поне като трупане на опит, ще е наистина правилна, ако след време Моралиева покаже сериозен прогрес.

Ана Дангалакова пък е още твърде млада, спечели виза само за една дисциплина, и ще е твърде рисковано да се правят оценки за участието й на олимпиадата, което се изразява само в едно плуване на 400 м съчетано. И тя, като Моралиева ще трябва с бъдещите си изяви да доказва, че си е струвало да стартира в Атина.

Жалко, че Георги Палазов не успя да достигне най-добрите си времена на 100 и 200 м бътерфлай. Опитен състезател, с участие на доста големи шампионати, досега по-често той-успяваше да фиксира личен връх в постиженията точно в най-важните стартове. Олимпиадата обаче стана изключение в тази тенденция – дано не я пречупи и преобърне в обратна посока.

Най-спорно бе участието на игрите на Райчин Антонов. И той като Александров живее и тренира в САЩ, но за разлика от Михаил, постиженията му не носят щатска марка. А са си чисто български. Защото времена като неговите повече подходат на плувци от страни, които ползват привилегията да пращат по един състезател на олимпиада без той да покрива нормативи за участие...

Така че най-добре е да изчакаме с крайните изводи. И след година-две да дадем оценка на стореното в Атина. Ако българското плуване като цяло продължи да се издига над повърхността, то участието на игрите в гръцката столица ще се впише добре и нормално в този процес. И обратно – окаже ли се, че вместо всеобщ възход нагоре има спорадични добри изяви, които не са плод на цялостна стратегия, резултатите от Атина ще си останат само фрагменти без кой знае какво голямо значение в плувната история на България. Затова всичко зависи от бъдещето. От близкото бъдеще...

Нашите на игрите

Петър Стойчев

400 м свободен стил 3:59,86 мин. 32 място

1500 м свободен стил 15:28,32 мин. 17 място

Михаил Александров

200 м свободен стил 1:52,12 мин. 32 място

200 м бруст 2:17,19 мин. 28 място

200 м съчетано 2:02,39 мин. 18 място

Георги Палазов

100 м бътерфлай 54,91 сек. 40 място

200 м бътерфлай 2:02,15 мин. 26 място

Райчин Антонов

50 м свободен стил 23,67 сек. 52 място

100 м свободен стил 52,33 сек. 52 място

Ана Дангалакова

400 м съчетано 5:01,00 мин. 23 място

Иванка Моралиева

400 м свободен стил 4:25,92 мин 36 място

800 м свободен стил 9:03,13 мин. 26 място

The Bulgarian swimming after Athens – already above the surface

by Nikolay Krastev

This article is the first Bulgarian expert opinion about participation of the Bulgarian National team at the Olympic Games in Athens 2004.

Arranged for the electronic presentation by Ivan Tsanov, Sofia, e-mail: ivan_tsanov@yahoo.com