|
Накъде
след Атина?
Иван
Цанов
Никой не
може да
попадне
сред
боговете,
ако не се
занимава с
философия
Платон
В самото
начало трябва
да кажа, че
текстът
изисква при
прочит
определена
интелектуална
подготовка
и психологическа
нагласа. Той
е донякъде
необичаен и
уникален.
Вероятно
огромна
част от
читателите
няма да
разберат
семантиката
му, други
изобщо няма
да стигнат
до края, а на
трети ще им
се види
досаден,
скучен или високопарно
елитарен. От
мен се
очаква
обаче
именно
такъв текст,
а не
тривиален. И
аз съм
длъжен да го
напиша. Най-лесно
за мен бе да
направя
таблички,
колонки и
класиране, да
ги пооцветя,
да дам
кратък
коментар, и
накрая да
добавя
няколко
пикантерии:
кой какво
казал или не бил
казал?;
новите
бански – fast skin; хонорарите
на плувците;
защо в Атина
не плува Ерик
Мусамбани
(Змиорката)
от
Екваториална
Гвинея,
който на
последната
олимпиада
за малко да
се удави, а
сега бил
тренирал в
някакъв
бетонен
изкоп, в
който май се
навъртали крокодили
и т.н. и т.н. (както
правят почти
всички). Уверявам
ви, това за
един плувен
експерт като
мен е детска
игра, но аз
съзнателно избирам
по-трудния
път за
читателя. А и
на един
философ по
образование
и професия му
е позволено
да
философства.
Преди да
предложа тази
разработка
прочетох
десетки
статии и
материали
на няколко
езика за
плуването
на
олимпиадата
в Атина. Не
разбирам
абсолютно
нищо от
основните
азиатски
езици
(китайски-мандарин
и японски),
което
донякъде
ограничава
обективността
на анализа.
Но с другите
основни
гледни
точки в общи
линии успях
да се
запозная.
Предмет
на
разработката
са
основните
тенденции и
перспективи
в
световното и
българското
спортно плуване
след
Олимпийските
игри в Атина
през 2004 г.
Статията
е плод на искреното
убеждението
на автора, че
не е възможно
да се пише елементарно
за сложни
проблеми,
както и че
нещата
трябва да
бъдат
изяснени
първо на
мета-равнище
(т.е. на пределно
общо
равнище). Преди
да се
занимаваме
с дървото в
гората и
неговите корени,
клони, вейки
и листа,
трябва да видим
и рефлексираме
върху цялата
гора.
1. Тенденции
и
перспективи
в
световното
плуване
В
разломното
поле между
второто и третото
хилядолетие
след Христа
светът се
изправи
пред нова
епоха от
своето
развитие.
Най-съществените
нови
моменти са:
глобализация,
коеволюция,
информатизация,
асиметричност,
перманентна
конфликтност.
По нов начин
стоят и
изглеждат диалектическите
взаимоотношения подреденост
и хаос,
определеност
и неопределеност,
организация
и
самоорганизация.
Това, което
се отнася за
цялото
(света) се отнася
и за
неговите
части
(конкретно –
плувния спорт).
Да
откроим
най-важните
тенденции и
перспективи,
които се
забелязват
в
световното
плуване
след
олимпийските
игри в Атина.
Първо.
Има силно
изместване
на вектора
на най-силните
в плувно
отношение
нации и
държави по
посока на Азиатско-Тихоокеанския
регион на
света.
Европа загуби
(засега?)
водещата си
роля. Първите
три държави
в крайното
класиране
САЩ (тя е Атлантико-Тихоокеанска
държава),
Австралия и
Япония
принадлежат
към региона
на Пасифика
и спечелиха
общо 51 от общо
97 медала – т.е.
повече от
половината.
Казано по
друг начин –
трите
държави взети
заедно са
по-силни в
плувно
отношение от
целия
останал
свят.
Второ.
Плуването е
тръгнало по
пътя на
изтласкването
на леката
атлетика
като
индивидуален
спорт № 1 в
планетарен
мащаб. Кога
ще се случи
това е
невъзможно
да се каже, но
тенденцията
е налице и е
видима. Според
мен
процесът е
необратим,
но ще е много
бавен – може
да трае 100 – 200
години. Това
се
предопределя
от няколко
взаимосвързани
фактори:
а) Доминацията
на
държавите
от Азиатско-Тихоокеанския
регион през
ХХІ век в
икономическо,
политическо,
културно, научно,
информационно
и спортно
отношение
(САЩ, Китай,
Япония,
Австралия,
Канада - тя
също като
САЩ е
Атлантико-Тихоокеанска
държава). В тези
държави
като водещ
се очертава
(през ХХІ век,
може би и
през цялото
трето
хилядолетие)
плувния
спорт;
б) Леката
атлетика е
спортът на
ХХ век и на
индустриалната
епоха, тъй
като
изисква
относително
малки ресурси
и може да се
развива в десетки
бедни държави
от Третия
свят (Африка,
Южна
Америка).
Пропастта
между бедни
и богати
нации за в бъдеще
непрекъснато
ще се
увеличава (дали
това е
положително
или
отрицателно
явление е
съвсем друг
въпрос) и
като
следствие,
спорт № 1 на
Третия свят
ще си остане
леката атлетика,
а на Първия
свят ще
стане
плуването.
Кой спорт ще
доминира
във Втория
свят (Индия
като
най-типична
страна) е трудно
да се каже, но
вероятно ще има
относителен
паритет
между леката
атлетика и
плуването. Като
цяло обаче
плуването
ще е
водещият спорт
в света. Ще
лидира този
спорт, който
е лидер в
Първия свят;
в) Плуването
ще претърпи
радикално
развитие за
в бъдеще в
спортно-техническо,
информационно,
административно
и бизнес
измерение.
Не е далеч
деня, когато на
плувни
състезания
ще се залага
(ще има дори
незаконни
залагания),
ще се появят
мъжко-женски
щафети и
най-големите
брендове в
света (главно
информационни
и тези, които
са свързани
по някакъв
начин с вода
и море) ще се
обвържат с
него с цел
увеличаване
на печалбите
си. В бъдеще SPEEDO, ARENA и TYR,
например, ще са
относително
малки
корпорации
предимно с
регионално
и локално
значение,
които ще
бъдат
изтласкани
от други
много по-мощни
транснационални
корпорации
с крайно
дифересифицирана
организация
и
продуктова
политика. Сигурно
ще видим и
съвсем необичайни
плувни
състезания –
преки елиминации
между двама
плувци,
както в
тениса и достигане
до финал.
Това,
разбира се, в
по-далечно
бъдеще. Като
цяло всичко
това ще увеличи
атрактивността
му. Дали това
ще бъде познатото
ни плуване?
Трудно е да
се каже. Вероятно
ФИНА няма да
може да
удържи
ролята си на
единствено
ръководно
тяло на
плуването в
световен
контекст.
Може би тя ще
бъде
пометена от
изключително
мощни
разнопосочни
и
разнопорядкови
транснационални
корпоративни
и
политически
интереси.
В информационно
отношение
ще настъпят
най-големите
промени. Ще
има
информационен
плувен потоп.
Бегъл предвестник
на всичко,
което ни
очаква, е виртуалният
интерес към
плуването,
който се
наблюдава по
време на атинската
олимпиадата
– така
например
най-известният
световен
плувен сайт – www.swiminfo.com – бе посетен
по време на
плувните
финали (т.е. за
осем дни) от 4.311
милиона
човека. Интернет
ще стане
вездесъщ и
ще се
превърне в
интерактивна
мулти-медийна
среда. Който
го няма във
виртуалния
свят няма да
го има и на
яве.
Трето.
Появяват се
нови играчи
на плувния
небосклон. В
конкретния
случай ЮАР и
Зимбабве.
Общо двете
държави
имат 6 медала –
т.е. точно
толкова
колкото
медалите на
доскорошни
супер-сили
като
Германия и
Руската
федерация. На
следващата
олимпиада
сигурно ще
има отново
големи
изненади. Светът
се развива
неравномерно
– плуването
не прави
изключение.
2.
Тенденции и
перспективи
в
българското
плуване
Проблемите
тук стоят с
голям
острота и
неопределеност.
Те не се
свеждат до
злободневни
въпроси от
рода на: Защо
нито един
български
плувец не се
класира на
полуфинал?;
Трябваше ли
Ана
Дангалакова
и Райчин
Антонов да
плуват в
Атина?; Кой е
по-голям
треньор у
нас – Георги
Енчев или Димитър
Дръндаров?;
Защо
състезанията
у нас се провеждат
главно в
София и
Пловдив?; Защо
мениджмънтът
на БФПС и
плувните
клубове в
страната не
може да
осигури
необходимия
финансов
ресурс за постъпателно
развитие на
плуването?; Защо
плуването е
изключително
слабо представено
в
българските
електронни
и печатни
медии
(забележителната
популярност
на Първи Български
Плувен Сайт
се дължи и на
това обективно
обстоятелство)?;
Защо още
никой не е
написал
история на
българското
спортно
плуване?;
Защо след
промяната от
1989 г. по
българските
земи не се
построи
нито един
състезателен
плувен
басейн? Списъкът
от въпроси
може да бъде
продължен.
Нещата,
обаче, са
много
по-дълбоки и
тревожни. Какво
ни показа
Атина?
Първо.
Кризата в
българското
спортно
плуване не е притъпила
остротата
си. Има даже
симптоми на
задълбочаването
и. Според мен
плувният
спорт в
Родината е
навлязъл в
етапа на
бифуркационна
каскада,
която е
обективен
феномен,
който ще
продължи
поне още
няколко
години. Тук с
пълна сила
може да се
екстраполират
теории по
аналогия с
теорията на Н.
Кондратиев
за дългите
вълни (цикли
на растеж и
спад) и
теорията на
Дж. Гълбрайт
за
колебателните
режими. Разпадът
няма да спре,
докато не се
излезе на
нови
атрактори.
Кои обаче са
те? Как да
определим
кога
системата
(българското
спортно
плуване) се
намира
близко до
точката на
бифуркация? Как
да вземем
правилните
управленски
решения в
условия на
криза, риск и
неопределеност?
Второ.
България е
част от
субрегиона
на Балканите
(Югоизточна
Европа). Бъдещият
свят ще бъде
структуриран
в ясно обособени
мета-зони
(според
водещи политически
футурулози
броят им ще
варира
между 7 и 58).
Само след няколко
десетилетия
границите със
съседите ще паднат
и ще се
образува
нещо като
Балканска
супер-зона,
част от
Европейската
(кон)федерация,
която още
отсега
претендира
да бъде
“най-динамично
развиващата
се общност в
света”. България
ще се
обособи
духовно в
своята традиционна
географска
ос и
културен
ареал: Дунав – подстъпите
на Бяло море
(север-юг) и
Охрид – Черно
море (запад-изток).
Вероятно
само след три-четири
поколения в
днешните
граници на Родината
ще живеят
по-малко
етнически
българи,
отколкото
българи по
целия свят
(броят ни ще
се
стабилизира
на около 9 млн.
– днес сме 11.3
млн. на
планетата).
От
всичко това
следва, че ролята
и
значението
на
българската
плувна диаспора
ще нарасне
неимоверно.
Тя ще има
решаващата
дума при
вземането
на някои жизнено
важни
решения. Днешните
изключения
като: Панчо
Гюрков (Франция),
Димитър
Бобев
(Хърватия),
Пламен Дончев
(САЩ), Кирил
Захариев
(САЩ), Димитър
Петров (САЩ), Константин
Данаилов
(Канада) ще станат
правило. Това
досега не се
е случвало
никога в
нашата
плувна
история.
Като
цяло
субрегионът
Балкани
стоеше много
добре на
олимпиадата.
Ще приведем
само два
факта за да
аргументираме
това наше
съждение:
а)
Румъния днес
е по-силна в
плувно отношение
от Германия
и Русия.
Северните
ни съседи
спечелиха 2
медала, от
които 1
златен, докато
германците
останаха
без злато.
Представянето
на
руснаците
пък е
катастрофа (1
сребърен
медал);
б)
Хърватия бе
на крачка (0.01
сек.) от
златен
медал на 50 м
св. ст. при
мъжете;
в) Гърция
осъществи 6
финални
плувания.
Къде сме
ние на
Балканите?
За това
написах отделна
статия (има я
на сайта,
който в
момента
четете), която
съвсем
накратко ще
резюмирам:
България
попада във
втора група
(от общо
четири
групи) по развитост
на
плуването.
Няма
никакви
индикации,
че ще
преминем в
първа група,
дори ако
кризата
продължи,
можем да
изпаднем в
трета
(където са ситуирани
Кипър, БЮР
Македония и
Босна и
Херцеговина).
Трето.
Не седят
добре
нещата в
психологическо
измерение.
Духът на
българското
плуване е
тежко болен.
Апатичността,
безразличието,
унинието,
нихилизмът,
безверието,
цинизма,
злобата,
посредствеността,
надменността, бездушната
меркантилност
са често
срещани
явления.
Искам да
приведа
само
няколко
строфи от безсмъртната
българска войнишка
песен (марш) “Велик
е нашият
войник”, за да
илюстрирам
духа на
българите
от 1916 г.
“...От
Китка литна
в един миг, При
Маврово,
заровен в
сняг,
Прецапа
Тимока
дълбок, С
ръце
премръзнали
се би,
При
Равна, Вина,
Лясковик, В
Ботум
отвори път
за Дрин,
Черта му
път самия
Бог. Прокуди
врага до
един!...”
Разбира
се, нещата са
се
променили
радикално
от тогава.
Светът не е
същият,
Балканите не
са същите,
България не
е същата. В
Маврово,
например, са
покълнали
отровните
семена на
македонизма;
Българите
са в тежка
морална
криза; Старите
ценности
изчезнаха,
нови не са се
появили; Страната
ни е
обедняла и като
цяло без
воля за
борба и още и
още. Но духът
на хората от
великото
време за
освобождаването
на брата роб оттатък
Рила и
Родопите направо
ме изумява и
хвърля в
потрес. Те
искрено са
вярвали, че
пътя им
чертае самия
Бог! Какво свръхчовешко
самочувствие,
каква несъкрушима
вяра! Това време вероятно
никога повече
няма да се
повтори. Днешните
българи не
са такива. Историческата
реминисценция
се прави с цел
сравнение
със
сегашното
състояние и
нарочно
използва
метода на темпоралния
контраст –
тогава –
сега.
3.
Праксеология
На
базата на
горните
констатации
е ясно, че трябва
да се предприемат
действия в
праксеологически
план:
- Стратегия
- Финансиране
- Дейност
- Психология
Това
обаче може
да се
извърши
само от силно
мотивирани
висококвалифицирани
екипи и да е
подплатено
с милиони
левове. Напълно
съзнавам, че
това засега
влиза в
графата на научната
фантастика. Другото
обаче са
съчинения, самоцелно
философстване,
нищо не
правене и
безвремие.
Ако това не
се стори,
българското
плуване
няма да
изчезне,
защото е
най-великият
индивидуален
спорт на планетата,
но ще
продължи да
вегетира.
Най-важното
обаче е да се
схване, че пътят
напред за
българското
спортно
плуване не е
напълно
предопределен.
Ако това се
разбере (дори
от 3-4 човека) тази
статия е
изпълнила
предназначението
си.
Where to Athens?
The main tendencies and perspectives of the world and the
Bulgarian swimming
after 2004 Olympic Games
Ivan Tsanov
This article,
made from the chief-author of the First Bulgarian Swimming Site, is the philosophically
opinion about participation of the
BUL swimmers at the Olympic Games in Athens 2004 and the main tendencies and perspectives of the
world swimming sport.
|