|
В просторите на бивша Югославия Атина Бояджи е легенда, а в БЮР
Македония е избрана от народа за спортист на ХХ век и провъзгласена за
великан на македонския спорт. Парадоксално, но в Българско не е много
известна.
Животът й е по-интересен от роман.
Съдбата на Атина Бояджи е низ от зашеметяващи събития, невероятни
постижения и изумително редуване на добри с лоши дни. Най-популярният наш
сайт за индивидуален вид спорт има удоволствието да запознае 415 000-ото българско плувно
движение с живота на тази удивителна плувкиня. Ние благоговеем и се
прекланяме пред тази велика Македонка…
Македонската плувна икона
Иван
Цанов
|
Детство
Атина Бояджи е родена на 11 март
1944 г. в Охрид. Българският Ерусалим все още е в пределите на свободната
Татковина, но скоро ще бъде погълнат от мрака и тиранията на македонизма.
Български Народен Морски Сговор вече е поставил основите на спортното
плуване в Повардарието. Майка и е румънка (влахкиня). Има двама братя –
Димитър и Любчо. Баща и умира, когато е 15-годишна, а майка и се
парализира частично.
Къщата
и е на самия бряг на Биляниното езеро, съвсем близо до църквата “Св.
София”. Има градина и собствен плаж. Плува от съвсем малка. Талантът й е
забелязан от местния клуб “Охридски вълни”. Започва да тренира и да се
явява на плувни състезания – печели медали и титли. Не мисли обаче за
плувна кариера.
Първият
значим успех е спечелването на Първия Охридски плувен маратон през 1962
г. с трасе от Струга до Пещани с дължина 34 км.
|
Атина Бояджи
|
Младост
Веднага
слез завършване на средно образование се омъжва за Мичо Видакович (днес
покойник) и заминава за Белград. На Нова година 1965 г. се ражда сина й
Новак. Става член на митичния клуб “Цървена звезда”. Предоставени са й
великолепни условия за подготовка на “Ташмайдан” – може да ходи на басейна
когато си поиска с осигурен коридор само за нея.
В
столицата на Югославия завършва две висши образования с квалификация –
треньор по физкултура и начален педагог. Голямата й любов са децата.
Продължава да тренира.
Ла Манш
Идеята да
се преплува Ла Манша идва от популярния седмичник “Илюстрована политика”,
който поема над нея шефство и й става спомоществовател. Седмичникът,
разбира се, цели и рекламни ефекти. В медиите се появяват и злобни
подмятания, че това слабо, младо македонско девойче няма да успее и парите
за него са хвърлени на вятъра. Спортистката води обаче упорита подготовка
под ръководството на треньора Славко Негован.
Денят е 9
септември 1969 г. Часът е 6:10 сутринта, водата – 12 градуса, времето –
мрачно, без слънце. Атина се хвърля във водите близо до френския град Кале.
След четири часово плуване вълните се усилват, бученето е ужасно, започва
да не чува командите от придружаващата лодка, ръцете и натежават като
олово. Животът й минава през съзнанието като на филмова лента. Голямата
криза я хваща само на 450 метра от Дувър. Във водата е вече 10 часа, чуват
се сирените от пристанището. Има силно насрещно течение от английския бряг.
Атина е на края на силите си. Дали ще се провали на края? “Атина, още
малко!” крещят от лодката. Тя е в унес, напълно вкочанена, мисли си вече,
че ще се удави и потъне. Все пак успява. Лазейки излиза на плажа. Епопеята
продължава 13 часа и 20 минути, изплувани са 47 километра. Истински подвиг…
Изправи се,
Делфина
През 1977
г. излиза игралния филм “Изправи се, Делфина” с режисьор Александър
Гурчинов. Твърди се, че това е един от най-добрите македонски филми за
всички времена. Представлява филмова приказка за девойката Делфина, решена
на всичко за да осъществи мечтата си – преплуването на Ла Манша. Филмът с
художествени средства всъщност описва живота на Атина Бояджи. В главата
роля е култната Неда Арнерич (югославската Мерилин Монро).
Накратко
сюжетът е следния. Делфина се подготвя да преплува Ла Манша. В лодката,
която я придружава са треньора й Петко и брат й Атанас. Те двамата са
единствените, които я обичат истински и желаят тя да успее. Докато плува
спомените я налягат. Запознанството с Младен (треньор на републиканския
отбор по плуване), членството в местния плувен клуб, заминаването да учи в
Скопие. По време на плуването изпада в криза, преодоляна с помощта на
Петко, който се хвърля във водата и плува заедно с нея. С пределни усилия
Делфина постига невъзможното. В Скопие правят прием в нейна чест.
Америка
Живее в
Белград до 1981 г. Бракът й се разпада. Повява се възможност да замине в
САЩ. Не говори английски, но бързо го научава. Работи като помощница в
кухня и учи деца да плуват. Работи на ранчото на известната американска
актриса Барбара Стрейзънд в Малибу. Там е главен иконом и има цяла армия
подчинени. През 1992 г. се връща в Югославия.
Война
Установява
се в Сараево. Купува си апартамент в най-неподходящия момент – гражданската
война в Босна и Херцеговина. Не може да напусне града. Не разбира войната.
Кой, против кого и защо воюва. Мобилизират сина й. Здравето й се влошава.
Все пак успява да се измъкне и да замине за родния град.
Родина
Връща се в
Охрид. Никой не й помага в града на Светата Българска Охридска
Архиепископия. Държавата най-накрая и предоставя малък апартамент в Скопие.
Живее в бедност. Едвам свързва двата края. БЮР Македония й отпуска инвалидна
пенсия от 2 500 денари (40 евро). Работи като секретар на маратонския
комитет към плувната федерация на БЮР Македония и като организатор на
Охридския маратон. Има тесен кръг от приятели, с които поддържа връзка. Не
се предава, въпреки няколкото мозъчни удара.
Атина
Бояджи – Македонската Плувна Икона…
Atina Bojadzhi – a Macedonian swim
icon
By Ivan Tsanov
Atina
Bojadzhi is an ex-Yugoslavian and FYR of Macedonia’s swim legend. First
woman marathon swimmer on the Balkans who swim across the Channel (La
Manche) in 1969. Born in Ohrid (FYR of Macedonia) now living in Skopje. Her
life has been presented in the movie “Stand up, Delfina” (1977). To the honor of this great swim
lady, this presentation is dedicated to all those who intend to touch the swim
stars...
|