F i r s t B u l g a r i a n S w i m m i n g S i t e

Поредица “Българско плувно движение” (1)

Иван Цанов

Критичният праг е вече преминат. Получаваме маса електронни писма, питат ни по басейните, звънят ни по телефоните. Въпросите са принципни и горе-долу едни и същи: Кога и къде се ражда българското спортно плуване?; Каква е разликата между българското спортно плуване и българското спортно движение?; Какво е това нещо – българско плувно движение и защо твърдите, че то се състои от 415 000 човека? Кои са най-големите български плувци, треньори и деятели за всички времена? Защо БФПС работи неефективно? Какво да направим за да популяризираме българския плувен спорт у нас и по света? Защо вкарвате политика в българското плуване? Как ние от чужбина да помогнем на българското плуване? Можете ли да направите българска плувна телевизия?

Трябва да се опитаме да отговорим на нелеките въпроси. За тази цел Първи Български Плувен Сайт започва поредица под надслов “Българско плувно движение” (БПД). Предварително искаме да кажем, че поредицата ще бъде максимално кратка, популярна, написана на достъпен българки език, тъй като очакваме да бъде прочетена от над 65 000 човека. Съсредоточаваме вниманието си върху най-важните четири проблема:

(1) Кратка история на БПД;

(2) Същност на БПД;

(3) Обхват на БПД;

(4) Роля и задачи на БПД.

Тъй като поредицата “Българско плувно движение” ще предизвика немалък обществен интерес напомняме, че съдържанието на ПБПС и технологиите, използвани в него са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всичко публикувано в сайта е собственост на MGI Agency и Иван Цанов. Използването на материали може да става само след изрично писмено разрешение. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Кратка история на Българското плувно движение (1)

Иван Цанов

Първи период (1923-1948 г.)

Българското плувно движение се ражда на 18 май 1923 г. в гр. Варна – т.е. в момента то е на 83 години, а не на 75 години, каквато е общоприетата представа. Тогава Български Народен Морски Сговор (БНМС) провежда в града Учредителен събор и прима постоянен устав, където в член 4 е записано: “За постигане горните цели Сговорът си служи със следните средства: а) развитие на всички видове морски и речен спорт”. Българското спортно плуване е вече родено!

До 1945 г. БНМС е в непрекъснати конфликти с другата общобългарска спортна организация – Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ). БНМС гледа на плуването преди всичко като на средство и вид специфична политика (хората да заобичат плуването и водата), а БНСФ набляга върху спортния му елемент (състезателно плуване и регламентирани състезания). Отношенията между двете организации не са добри.

По това време България е Царство, страната мизерства, претърпяла е две национални катастрофи. Плуването е дело на шепа ентусиасти и е на напълно аматьорска основа. Държавата не помага по никакъв начин. Изоставането от световното ниво е катастрофално. Българите масово не могат да плуват и изобщо не познават спортното плуване.

Според някои историци една от причините да не бъде превзет Цариград по време на Балканската война е неумението на българските войници и офицери да преплуван реката Кара су, която е широка 5-6 метра. Документирано е, че по време на Първата световна война в сухопътните дивизии няма нито един войник, който да може да преплува 7-8 метра в река и да върже въже на отсрещния бряг за да се направи понтонен мост. Пехотинците от славната и непобедима Първа софийска шопска дивизия наречена Желязната твърдо заявяват на своите командири след заповед да преминат една река в Румъния: “Нечеме да газиме барата!”

Създаването и развитието на българското плуване може да се определи като истинско чудо. Раждат се истински плувни великани. Най-добре развито е плуването в столицата и Варна. Състезателите в цяла България са не повече от 150 човека. БНМС и БНСФ провеждат паралелни състезания, много често на открити водоеми и без специален регламент. На 1 ноември 1933 г. БНМС е приет за член на ФИНА.

Най-големият идеолог е Георги Славянов, най-големият деятел Теньо Георгиев, а най-големият състезател Емануил (Емата) Атанасов от Левски (София).

Втори период (1948-1968 г.)

След политическата промяна през 1944 г. в страната започват да настъпват съществени промени. В България от 1948 г. се налага съветски модел на управление и еднопартийна власт. Държавата, чрез комунистическата партия и партийните функционери и номенклатура, постепенно започва да упражнява тотален контрол над всички обществени сфери, включително и спорта. Ръководството на спорта и плуването става напълно централизирано, започва да се изгражда значителна за мащабите на страната материална плувна база. Плуването се идеологизира. Възприет е девизът “Масов спорт, високо спортно майсторство, ярки комунистически добродетели!”.

Нивото на спортното плуване обаче остава крайно ниско. Дори на Балканите българите не са конкурентноспособни. Плуването още не е придобило масовост, но се наблюдават симптоми на растеж. Осъществяват се масови преплувания на реки и язовири. ДКМС поема шефство над плувния спорт. През 1963 г. плуването е обявено официално за комсомолски спорт. Рязко се усилват международните контакти. През 1966 г. в Москва се провежда немислимата днес, а и за 100 години занапред тристранна среща СССР – САЩ – НРБ.

Най-големият идеолог е Миролюб Кутинчев, а най-големият състезател – Юлиан Русев (Варна). Деятелите и треньорите не са от ранга на първия период

Трети период (1968-1989 г.)

Сред Олимпиадата през 1968 г. в Мексико, на която за пръв път взимат участие и български плувци, нещата рязко се променят. Държавата, натрупала ресурси, решава да използва спорта за пропагандни цели в страната и чужбина. Наливат се огромни средства в строителство на плувни басейни и подготовка на елитни състезатели. Стотици хиляди българи са обучени в плуване, но качеството на обучение е много ниско. Налице е гигантомания, фалшива показност и формално отчетничество. Стават популярни щафети от рода на 100х100 метра, почини като “Всеки младеж и девойка да се научат да плуват!”.

Българското спортно плуване постига изумителни успехи в международни води. Последователно са спечелени първата Балканиада (1969), първата точка на европейско първенство (1970), първата точка на световно първенство (1975), първата точка на олимпиада (1980). Върхът е през 1988 г., когато в Сеул Таня Богомилова става олимпийска шампионка на 100 м бруст. На същата олимпиада Антоанета Френкева взима сребро и бронз в брустовите дисциплини.

България става първа плувна сила на Балканите. Плуването се поставя на научни основи. Въвежда се централизирана подготовка за добрите състезатели. Дават се привилегии и нелоши заплати на най-добрите треньори и плувци и те на практика стават професионалисти, което обаче не се признава официално. През 1985 г. столицата е домакин на Европейско първенство по плувни спортове. Плуването става относително популярно и прониква сред широките слоеве на населението.

През този период най-големият идеолог е Миролюб Кутинчев, най-големият деятел Алекси Алексиев (Папата), най-големият треньор Панчо Гюрков, а най-големият състезател Таня Богомилова.

Четвърти период (1989-2006 г.)

През 1989 г. България отново радикално променя политическия си курс. Системата на спорта се разпада. 90-те години на ХХ век са едни от най-тежките в историята на родното плуване. Треньори и състезатели масово емигрират. Деятелите и специалистите са силно демотивирани. Трудовата дисциплина и етика са на много ниско ниво. Басейните се рушат физически или са обсебени и приватизирани от комерсиални структури с цел бърза печалба. Спортното плуване почти умира. За годините на преход са построени само 2 състезателни басейни.

В началото на ХХІ век българското плуване живва. Петър Стойчев постига умопомрачителни успехи в маратонското плуване. Интересът към плуването започва бавно да се възвръща, въпреки че държавата не слага плуването сред спортните си приоритети. Предимно бивши плувци, понатрупали пари и управленски опит плахо подпомагат синия спорт. Нивото на спортното плуване обаче продължава стремглаво да пада. Липсват визия, стратегия и цели. Управлението е слабо. В ерата на информационните технологии българското плувно движение стои изключително зле. Единственото изключение е Първи Български Плувен Сайт, който се оформя като най-мощен медиен глас на българското плувно движение и придобива широка популярност.

В периода на прехода най-големият състезател е Петър Стойчев. Михаил Александров също постига забележителни успехи. Големи идеолози, треньори и деятели на практика липсват.

Най-големите в българското плувно движение (1923-2006 г.)

Най-голям деятел	Теньо Георгиев
Най-голям идеолог	Георги Славянов
Най-голям администратор	Стефан Златаров
Най-голям масовик (обучител)	Иван Кръстев (Вантата)
Най-голям треньор	Панчо Гюрков
Най-голям плувец	Юлиан Русев (плуване) Петър Стойчев (плуване в открити води)
Най-голяма плувкиня	Таня Богомилова
Най-голяма звезда	Атанас (Буби) Гинчев
Най-голям учен	доц. Тодор Рачев
Най-голям журналист	Александър Бойнов
Най-голям статистик	Румен Атанасов
Най-голям историк	Иван Цанов

Теньо Георгиев (роден през 1903 г. ?) е неуморен и велик български плувен деятел. Работи през 30-те и 40-те години на ХХ век. Деец на БНСФ и СОСО. Голям идеалист и патриот. Дребен чиновник, посветил без остатък живота си на българското плуване и българския спорт. Обикаля Царството надлъж и шир и се бори като лъв за плувния спорт. Възстановява организационно заедно с Максим Станишев плуването в новоосвободените земи (Повардарието и Беломорието). След 1944 г. изпада в немилост. Умира напълно забравен и в пълна мизерия. Икона на плуването. Може би най-великият. Паисий Хилендарски на българското плувно движение – не се знае със сигурност къде и кога е роден, но делото му и духа му остават във вечността. Пътеводна звезда. Човек от друг свят и друго измерение. Вероятно такъв като него повече в българското плувно движение няма да има.

Георги Славянов (1893-1966) е роден във Велико Търново. Има морско образование и военно звание капитан ІІ ранг. Началник и преподавател в Морското училище във Варна. Съосновател и организатор на БНМС. Изключителни са заслугите му за развитието на идеологията на морските ни дейности. Фанатичен (в добрия смисъл) трибун на българското плувно движение.

Стефан Златаров (роден в Габрово през 1943 г.) е най-големият администратор. Отговорен секретар на БФПС за периода 1971-2000 г. Притежава чудовищни познания за механизмите на административната власт и коридорите на властта.

Иван Кръстев (Вантата) е най-големият масовик (обучител). Роден е в София през 1921 г. През ръцете му са преминали десетки хиляди деца и младежи. Изключително скромен и трудолюбив. Киноман. Умира самотен, забравен и беден.

Панчо Гюрков е роден в Петрич през 1942 г. Най-професионалният и най-големият български треньор. С името му са свързани най-големите успехи на българското плуване от златните му години (70-те и 80-те години на ХХ век). Неговите личностни, управленски и научни знания, умения и качества са пример и днес.

Юлиан Русев е роден във Варна през 1949 г. Най-голям мъж плувец. Загива трагично малко преди дипломирането си като медик. Универсален плувец – плува всички стилове и всички дисциплини. 12-ти на олимпиадата през 1968 г. в Мексико на 400 м съчетано.

Петър Стойчев е роден в Момчилград през 1976 г. Най-голям плувен маратонец. Петкратен носител на световната купа на ФИНА по плуване в открити води. Първият българин преплувал Ла Манша. Интергалактичен – такъв като него се ражда веднъж на 100 години.

Таня Богомилова е родена в София през 1964 г. Най-голяма жена плувкиня. Олимпийска шампионка на 100 м бруст от Сеул’88 г. и европейска шампионка на 200 м бруст от София’85 г. Изп.-директор на БФПС. Най-познатото плувно лице в България.

Атанас (Буби) Гинчев е най-голямата звезда. Роден е в гр. Кричим през 1928 г. Състезателната му кариера преминава в средата на миналия век. Има 30 поправки на националните рекорди и 25 шампионски титли. Спринтьор-кроулист. Харизматичен и физически красив. Идол на българите от епохата. Обичан и обожаван. Единственият заради когото тълпи от хора, които нямат нищо общо с плуването, се стичат по басейните с думите “Буби ще плува!”. Работи като лекар.

доц. Тодор Рачев е най-ярък в научен план. Той е роден в София през 1932 г. Преждевременната му смърт попречи на разгръщането на самобитния му талант. Колоритна фигура, бивш елитен състезател.

Александър Бойнов е най-добър в журналистиката (роден в Плевен през 1943 г.). Изумително тънък познавач на спортното плуване с международна известност и голям авторитет сред пишещите братя.

Румен Атанасов от Пловдив е най-големият статистик. Ученик е на Григор Лазов – друга гигантска фигура.

Иван Цанов (роден в София през 1963 г.) е най-задълбочен в историческите изследвания. Автор на по-голямата част от четири книги и на над 400 публикации на плувна тематика.

Bulgarian swim movement series (1)

Short history of the Bulgarian swim movement

Ivan Tsanov

FBSS starts with a new topic – Bulgarian swim movement series. The first one is named – Short history of the Bulgarian swim movement. The main four historical periods from 1923 to 2006 and the biggest personalities of the Bulgarian swimming are presented.

Arranged for the electronic presentation by Ivan Tsanov, Sofia, e-mail: ivan_tsanov@yahoo.com