F i r s t    B u l g a r i a n    S w i m m i n g    S i t e 

 

 

Интересът към публикациите в Първи Български Плувен Сайт посветени на олимпиадата в Пекин надмина всички очаквания. Днес ви предлагаме финалната порция. Коментар от мястото на събитието от Председателя на Асоциацията на българските плувци Николай Кръстев и анализ на плувното състезание от Генералния секретар на Асоциацията Иван Цанов.

 

Фелпсмания в Пекин

 

Специално за Първи Български Плувен Сайт

Николай Кръстев

Пратеник на олимпийските игри на в. “Дневен Труд”

  

                        Николай Кръстев

                              Майкъл Фелпс

    

     

ПЕКИН – 11,11 минути китайско време на 17 август 2008 г.

 

Майкъл Фелпс с вдигнати ръце приема невероятните овации на публиката. Зрителите са свидетели на нещо уникално – той е първият човек с 8 златни медала от една олимпиада. Всъщност всичко в незабравимия плувен турнир на олимпиадата завърши така, както и започна. Фелпс откри програмата на финалите с титла и световен рекорд на 400 м съчетано. Краят бе триумфът на щатската смесена щафета с решаващ принос за успеха на Фелпс в бътерфлая на трети пост, отново със световен рекорд. В тези магически 8 дни най-великият плувец на всички времена /вече спокойно може да го наричаме така/ грабна още 6 титли! А в басейна паднаха общо 25 световни рекорда. Настина колосален връх и успех за синия спорт.

 

Фелпсмания разтърсваше с пълна сила уникалния Воден куб и цял Пекин по това време. В 10,10 часа сутринта на 16 август 2008 г. Фелпс изравни историческото постижение на Марк Шпиц от “Мюнхен 1972”, спечелвайки 7 златни медала от една олимпиада. Ден по-късно той очаквано го и задмина. Максимата, че в спорта шансът помага на силните, се потвърди с пълна сила. Защото от няколко дни бе ясно – точно във финала на 100 м бътерфлай на Фелпс ще му е най-трудно от всички индивидуални дисциплини, в които триумфира досега /200 м и 400 м съчетано, 200 м бътерфлай и 200 м свободен стил/. Срещу него се изправиха поне двама страхотни плувци, афиширали огромни амбиции да спрат победния ход на Майкъл в Пекин. Фаворит беше световният рекордьор в дисциплината Йън Крокър /50,40 сек. от световното “Монреал 2005”/. А сърбинът Милорад Чавич не само, че победи Фелпс в сериите в пряк двубой, но и влезе във финала с най-добро време. Ден по-рано събринът каза, че за спорта и плуването ще е добре, ако той победи американеца.

 

По време на финалното плуване всички по трибуните имаха усещането, че този път няма да стане. Фелпс изостана трети на първите 50 метра с цели 62 стотни от секундата от Чавич - 24,04 срещу 23,42. Крокър бе втори с 23,70. Веднага след обръщането започна феноменалната атака на Фелпс, който почти застигна събрина няколко метра преди финала. И когато все пак изглеждаше, че Чавич, който живее и тренира в САЩ, все пак финишира първи, му се наложи да пипне стената с дълго приплъзване и добуване, докато Фелпс от малко по-задна позиция връхлетя върху финала с пълна скорост. И – 50,58 срещу 50,59 за американеца. След час Международната федерация по плувни спортове /ФИНА/ не уважи протеста на сръбката делегация. След края на състезанието федерацията на съседите ни подаде неясна контестация срещу оформянето на крайното класиране с една цел – да се вдига шум и да се изкара в нечии некомпетентни очи, все едно че има някаква далавера. А всъщност всичко бе напълно честно. “Всичко е абсолютно чисто и ясно – каза Бен Екимбо, съдия и член на Техническия комитет по плуване към ФИНА. – На видеозаписа прекрасно се вижда как Чавич финишира втори, а Фелпс е пръв. Няма случай досега времеизмерителната уредба и фотофинишът да ни е подвел.” Тази една стотна от секундата преднина позволи на Фелпс да напише историята не само на плуването, но и на световния спорт този ден. По същия начин преди 20 години на олимпиадата в Сеул чернокожият суринамец сътвори една от най-големите сензации в плувната история, побеждавайки с 0,01 сек. легендарния Мат Бионди /САЩ/ във финала на 100 м бътерфлай. След това на името на Нести бе кръстен единственият 50-метров закрит басейн в родината му... Сега фаворитът Крокър финишира едва четвърти /51,13/, изпреварен в борбата за бронза от австралиеца Андрю Лауренщейн /51,12/. След финала в миксзоната настана истинска вакханалия. Около двеста обезумели журналисти и търсачи на исторически кадри се лутаха и блъскаха, за да чуят думите  на Фелпс. Домакините предвидливо бяха поставили високоговорители, които препредаваха казаното от феноменалния плувец.

 И пред тях блъсканицата не бепо-малка, отколкото пред новия спортен идол на света. За феноменалния си успех най-добрият плувец за всички времена ще получи обещаните 1 млн. долара от “Спидо” – най-голямата сума, която някой някога е печелил от плуване.

 

Иначе чудесата във водата продължиха до последния ден. Тунизиецът Осама Мелули спечели 1500-те метра, детронирайки великия Грант Хакет. Бразилецът Сезар Фильо Сиело разби новите световни рекордьори и герои в спринта досега Ален Бернар и Йимън Съливън,триумфирайки на 50 м св. ст. Британката Ребека Адлингтън бе най-бърза на 800 м св. ст. с нов световен рекорд. 41-годишната Дара Торес остана на една стотна от олимпийската титла на 50 м св. ст. – 24,07 срещу 24,06 на германката Брита Щефан, която спокойно може да й бъде дъщеря и не е била родена, когато Торес е спечелила първата си олимпийска титла с щафетата на САЩ 4 по 100 м в Лос Анджелис през 1984 г. Въпреки тази стотна разлика американците не почерпиха от сръбския опит и не подадоха протест срещу времеизмерването. Въпрос на уважение към съперника и към спорта...

 

Фелпс: Треньорът ми каза - плувай, вместо да говориш

 

“Треньорът ми Боб Боуман ми каза – плувай, вместо да говориш – така Фелпс отвърна на репликата на най-големия си съперник на 100 м бътерфлай Милорад Чавич, че за спорта е по-добре той да победи американеца във  финала. Спечелих много трудно, докато не видях, че системата ме обяви за победител, не бях сигурен в нищо. Усещах, че се движа заедно със сърбина, атакувах стената с всички сили. Слава Богу, цикълът на загребването ми дойде по-възможно най-добрия начин. Все пак една стотна от секундата е възможната най-малка победа в ташия спорт. Но е победа и аз съм адски щастлив от нея. После на записа видях как съперникът ми се протяга и по същото време аз пипам преди него. Не дойдох тук  да печеля тези медали заради парите. Просто обичам да плувам и да побеждавам. Боб ми каза веднъж, че ако започна да мисля основно за парите, тогава спортът ще стане друг за мен. Стремя се да не го правя. Мечтата си е мечта и всяка мечта може да стане действителност. Както и моята да повторя постижението на Марк Шпиц отпреди 36 години. Да, аз исках като дете да се състезавам на олимпийски игри, исках да спечеля медали. Сега това е реалност, аз съм истински щастлив.”

 

П.П. С лека тъга изгасвам компютъра – плувният турнир в Пекин приключи, но магията на най-великия спорт и на това, което видяхме в олимпийските коридори, ще ни държи вечно. До нови срещи!

 

Световни рекорди в Пекин

 

Дисциплина

Плувец/Плувкиня

Резултат

100 м св. ст. /в щафета/

Йимън Съливън /Австралия/

47,24 сек.

100 м св. ст.

Ален Бернар /Франция/

47,20 сек.

100 м св.ст.

Йимън Съливън /Австралия/

47,05 сек.

200 м св. ст.  

Майкъл Фелпс /САЩ/

1:42,96 мин.

100 м гръб

Аарон Пиърсол /САЩ/

52,54 сек.

200 м гръб

Раян Лохте /САЩ/

1:53,94 мин.

100 м бруст

Косуке Катаджима /Япония/

58,91 сек.

200 м бътерфлай

Майкъл Фелпс /САЩ/          

1:52,03 мин.

200 м съчетано

Майкъл Фелпс /САЩ/

1:54,23 мин.

400 м съчетано

Майкъл Фелпс /САЩ/

4:03,84 мин.

4 по 100 м св. ст.

САЩ

3:12,23 мин.

4 по 100 м св. ст.

САЩ

3:08,24 мин.

4 по 200 м св. ст.

САЩ

6:58,56 мин.

4 по 100 м смесена

САЩ

3:29,34 мин.

200 м св. ст.

Федерика Пелегрини /Италия/

1:55,45 мин.

200 м св. ст.

Федерика Пелегрини /Италия/

1:54,82 мин.

800 м св. ст.  

Ребека Адлингтън /Великобритания/

8:14,10 мин.

100 м гръб

Кристи Ковънтри /Зимбабве/

58,77 сек.

200 м гръб

Кристи Ковънтри/Зимбабве/

2:05,24 мин.

200 м бруст

Ребека Сони /САЩ/

2:20,22 мин.

200 м бътерфлай

Зиге Лю /Китай/

2:04,18 мин.

200 м съчетано

Стефани Райс /Австралия/

2:08,45 мин.

400 м съчетано

Стефани Райс /Австралия/

4:29,45 мин.

4 по 200 м св. ст.

Австралия

7:44,31 мин.

4 по 100 м смесена

Австралия

3:52,69 мин.

 

Нашите плуваха  относително добре в Пекин

 

Иван Цанов

 

Българите

Празникът в Пекин свърши. Героите са уморени, банските – изсушени, шапките – талкирани, очилата – прибрани, саковете – стегнати. Идва времето на анализаторите. Знам, че десетки хиляди чакат мнението на Първи Български. Не е лесно да се дават оценки. Уверявам ви. Канил съм десетки специалисти да го правят. И то най-добрите в Българско. Някои не могат, други се страхуват, а трети не искат другите да разберат какво мислят те. Разни хора, разни идеали. Едно ми говорят в очите, друго зад гърба, трето пред мои познати. Свикнал съм. Такива сме ние, българите. Но някой ясно и категорично трябва да каже мнението си. Както винаги това става в Първи Български. Хората искат ясно, честно, професионално и обективно мнение.

 

Като цяло българската плувна чета се представи относително добре в Пекин. Да видим базата от която тръгнаха. Липса на адекватна материална плувна база, недостатъчно финансиране, много слаба държавна и общинска поддръжка, лош плувен мениджмънт. Казано съвсем просто – нямаме басейни и пари и лошо управляваме плуването. Адски ме вбеси едно писмо, в което някакъв тип твърдеше, че нашите плували слабо. Този „разбирач” по-добре да продължи да обръща по няколко бирички пред телевизора всяка вечер, а не да ме занимава с глупости. Най-добре е да погледнем истината в очите и тя ще ни направи свободни. Условията за спортното плуване в България не са добри, а плуването ни е в криза. Това е безспорно и всички го виждаме. Да де, ама въпросът е какво да направим за да променим нещата. Ето тук здраво закъсваме. Говорил съм с десетки български плувни хора. Направо ви казвам – никой не може да ми покаже брод. Отделно има много добри идеи, но няма синтез. Българското плуване няма стратегия за своето бъдещо развитие. Това е основният проблем. Всеки ми говори на парче и се оплаква – от този, от онзи, от едно, от друго. Клубът, градът, състезателят, треньорът, родителят, спонсорът, началникът. Това не ме интересува. Мен ме интересува българското плуване. Надявам се и вас. 

 

Най-добре от нашите, както и се очакваше, се представи Михаил Александров. Четири национални рекорди и 11-то място на 100 м бруст са си направо много добро постижение. При малко по-голям късмет Мишо дори можеше да се промуши във финала на двете дължини бруст. Честно казано очаквах това да се случи и съм малко разочарован. Но не стана. Все пак Александров реализира най-доброто класиране на български плувец на олимпиада за всички времена. Кой обаче идва след него? Аз поне не виждам никого. Какви ли са плановете му за бъдещето? Все пак не може да плува до 40-годишна възраст. Не, може, но на състезания зе ветерани.    

 

Нина Рангелова е приятната изненада. 18-годишната пловдивчанка подобри националния рекорд на 200 м св. ст. с време 2:00.66 мин. и зае 30-ото място. Натрупа опит и вече е стрелян заек. Тя е питомка на великия треньор Димитър Дръндаров. Този човек е невероятен. Работлив, скромен и истински обичащ плуването. Страшно го уважавам. Не може да се отрече обаче, че едва след като Рангелова бе поета от националния селекционер Веселин Суров тя реализира потенциала си. След олимпиадата кроулистката е на кръстопът. Накъде да поеме? Да остане в България или да отиде да тренира в странство (в САЩ или в Италия)? Това си е нейно решение. Само тя може да го вземе.

 

Георги Палазов ни разочарова. Не мога да проумея как така става, че той плува слабо на най-важното състезание. Бургазлията е талант, но само с талант не става. Стартовите му реакции са много слаби и необяснимо защо отпада неимоверно в последните метри на дистанцията. На 200 м бътерфлай беше истинска мъка човек да го наблюдава. А на 100 м стартира след като някои вече се бяха отлепили от стартовото блокче.   

 

Плувците от БЮРМ

Пиша специално за плувците от БЮРМ, понеже 12% от читателите ни са от тази държава, а и почнахме да получаваме запитвания от българи там. В Китай БЮРМ беше представена от един плувец (Михайло Ристовски) и една плувкиня (Елена Поповска). Те тренираха в Пекин заедно с отбора на Сърбия. Резултатите на двамата плувци са изключително слаби, но са в пълен унисон с трагичното състояние на спорта в БЮРМ. Държавата е сред най-бедните в Европа и е в конфликт с всичките си съседи. За спорт не се отделят почти никакви средства. Плуването е в особено окаяно сътояние. Резултатите на двамата показват около 45-годишно изоставане от световото плуване и около 25-годишно от българското. През 1962 г. Даун Фрейзър (Австралия) плува 100 м св. ст. за 59.90 в Мелбърн. Фактите не се нуждаят дори от коментар.   

 

Михайло Ристовски е роден през 1983 г. в Струга. Висок е 1.74 м и тежи 70 кг. Негов личен треньор е Мариян Соколовски. Можа да пристигне в Пекин след като получи покана от ФИНА с уайлд кард. На олимпиадата стратира само на 200 м св. ст. където фиксира лично време от 1:57.45. С този резултат той се нареди на 55-о място от общо 58 участника. Ристовски изпълни една голяма своя мечта в Пекин. Плувецът е голям почитател на сръбската тенисистка Ана Иванович и в Китай той успя да я види на живо и дори размениха няколко думи.    

 

Елена Поповска е родена през 1990 г. в Скопие. Висока е 1.74 м и тежи 63 кг. Член е на ПК Скопие, а неин личен треньор е Методия Ангелевски. Плува добре всички стилове, само гърбът й е относително по-слаб. Държи рекордите на БЮРМ в различни възрастови групи – пионерки, девойки и жени. В Пекин дойде с уайлд кард – т.е. не беше покрила норматив за участие, а бе поканена да участва от ФИНА. В китайската столица плува само 100 м св. ст. като фиксира личен резултат от 59.93 сек, отредил и предпоследното 47-мо място. Искаше да подобри резултата  си и успя. Иначе е на светлинни години от най-добрите в света.         

 

Фелпсиада  

Пекин е Майкъл Фелпс. Майкъл Фелпс е Пекин. Такъв плувец досега не се е раждал на земята. Не вярвах, че ще спечели 8 златни медала. Загубих доста пари от облог, но се радвам, че плуването чрез него е в устата на всички. Какви ли не нелепости се изписаха за Куршума от Балтимор. Едно нещо обаче искрено ме развесели. Фелпс получил SMS от свой приятал: „Пич, престани да печелиш, че ми омръзна да ти гледам физиономията по телевизията.”  Някои съвсем убедено твърдяха, че Фелпс бил от друга планета. Даже някакъв льохман се кълнеше, че плувецът бил докаран отнякъде с машина на времето. Човешката глупост не знае почвика. Прочетох, че Фелпс консумирал на ден по 12 000 калории. Добре се храни, няма съмнение. Едно нещо особено ме впечатли. Янкито не се задъхва след финал. Другите дишат като Дарт Вейдър, а той е като краставичка, дори ритъмът му на вдишване и издишване не се ускорява. Явно американските треньори и физиолози са открили нов начин за възстановяване. Едва ли ще го споделят с нас. Фелпс е изключителен феномен, за който поне аз не съм чул още задоволително обяснение. Той постави пред плувните специалисти и анализатори дяволски труден проблем за разрешаване. Защо е толкова добър? Как е подготвен? Какво е съотношението наследственост – среда? Защо не натрупва умора? Последното просто ме убива. Как е възможно човек да не натрупва умора!? Ще говоря с едни от най-добрите наши лекари-бивши плувци да ми обяснят възможно ли е това. Трудни въпроси с още по-трудни отговори. 

 

Тепърва ще се говори и пише за Майкъл Фелпс. За него вече започват да се формират две крайни мнения. Едното смята, че той е най-великият спортист раждал се и дишал на планетата Земя. Тук се използват думи като „извънземен”, „феномен”, „история”, „Батман в басейна”, „пропелер”, „водна вихрушка”, „най-добрият” и т.н. Другото силно се съмнява в почтеността на резултатите му. В случая се борави с думи „съмнение”, „как така”, „възможно ли е”, „има нещо”, „да, но...”, „медицина и физиология” и т.н. В крайна сметка историята ще отсъди.  

 

Техниката

В техническо отношение не съзрях революционни промени. Надявам се българските треньори да са наблюдавали внимателно надпреварата и да са си направили верните изводи. Направиха ми обаче впечатление някои неща. Първо, вече всички използват под път и над път делфинообразните движения – при старт, обръщане, финиширане. Второ, след старт и обръщане на свободен стил и на делфин изпънатите ръце се събират с длани една върху друга с цел максимална вододинамичност. Трето, променен е свободният стил. Висок лакът, добутване, събрани пръсти – класиката в този стил, вече не играят. Погледнете Иймън Съливан (Австралия). Той плува точно на обратно. Водещо значение придобиват тягата и убийственото темпо. Четвърто, и брустът не е това, което беше. Плува са агресивно, накъсано, с изваждане на дланите при пренасянето на ръцете напред. Брустът е станал по-грозен, но по-мощен. И нещо за състезателите – за да не ви падат очилата на старта слагайте по две плувни шапки. Първо – едната шапка, след това – очилата и отгоре другата шапка. Американците правеха така. Има и други неща, но те не могат да се напишат. Казаха ми ги плувни експерти от цял свят. Искат да ги запазя в тайна, защото както един от тях ми писа „стрували много пари”. А парите са страшна сила.           

 

Swimming at the Beijing 2008 concluded…

 

N.Krastev & I. Tsanov

 

The swimming is finished in the Water Cube at the Beijing 2008 Olympic Games. The thrilling competition in the pool is over, but that doesn’t mean swimming comment is finished. The First Bulgarian Swimming Site presents a very wide article about as never before. Mr.Nikolay Kratsev and Mr. Ivan Tsanov – the ones of the best Bulgarian swimming specialists give opinions and comments. The main topics are three – Michael Phelps historical 8 gold medals, Bulgarian and FYROM swim participation and technique of the swimming seeing in Beijing.     

 

 

August 17, 2008, FBSS, Sofia, Bulgaria

  

Arranged for the web presentation by Ivan Tsanov, Sofia, e-mail: Ivan_Tsanov@yahoo.com