|
Воден тайфун за историята в Пекин
Николай
Кръстев
Пратеник
на олимпийските игри на в. “Труд”
Специално
за Първи Български Плувен Сайт
20,45 часа местно време /15,45 ч
българско/, 11 август 2008 г.
Пресцентър на олимпийския басейн в
Пекин
|
|
Гледам и не вярвам на очите
си. Пък и то, честно казано, не е за вярване. Плуването не само, че е
най-страхотното шоу на олимпиадата досега, но ставащото по сините
коридори наистина е нещо невиждано. И немислимо дори само преди година.
Резултатите в уникалния
басейн на още по-уникалния Воден куб в китайската столица, не са просто
много силни. Те са фантастични, дори извънземни. И катапултират елитното
плуване на друга орбита. Там където ги няма нито леката атлетика с
многото й звезди, нито извънземния баскетбол и мачовете на американския
“Дрийм тим”. Нека бъда разбран правилно – всеки спорт има своето
очарование, особено за тези, които са го практикували и го обичат. И на
велик празник като олимпиадата спортовете не трябва да се
противопоставят. Но плуването само за два състезателни дни в Пекин
направи гигантски скок напред. Досега бяха счупени 7 световни рекорда,
още много други върховни резултати ще последват съдбата им. Затова и
изводът е – плуването е “пръв сред равни” между олимпийските си събратя.
Колкото и да им е неприятно, ще трябва да го признаят.
За по-неизкушените за
тайните на синия спорт голямата интрига е ще спечели ли Майкъл Фелпс 7
или 8 златни медала от олимпиадата. Ще повтори ли постижението на Марк Шпиц
от “Мюнхен 1972”? Самият Фелпс не прилича на човек, който е обсебен от
такава свръхамбиция. Той просто плува дисциплина след дисциплина, печели
титли, чупи рекорди. Ако успее – ще вземе милион долара от “Спидо”, което
си е добър стимул.
Пред погледа на
американския президент Джордж Буш и цялата му фамилия /защо ли той избра
точно басейна, за да види нещо от олимпиадата в единствения си ден, през
който имаше възможност да гледа състезания в Пекин?/ Фелпс направи
първото си чудо на китайска територия. Преплува без видимо външно
напрежение 400 м съчетано за 4:03,84 – чудовищен световен рекорд. А само
месец по-рано на олимпийските квалификации на Щатите в Омаха той бе
фиксирал 4:05,25. Последните две времена са световни върхове под № 7 и №
8 в поредицата от рекорди на Фелпс в трудната дисциплина, първият от които
е през 2002 г. и е 4:11,09. Вторият сега в Пекин бе унгарецът с името
Ласло Чех – 4:06,16. Което значи само едно – за 6 г. Фелпс е свалил 6-7
секунди от световния рекорд, но и съперниците му са дръпнали ужасно много
напред. Или с други думи, дори феноменалният американец да бе пропуснал
целия сезон в дисциплината, пак най-вероятно щеше да има световен рекорд
– дело на Чех или на другия американец Раян Лохте, който също има време в
рамките на 4:06,40, но сега в Пекин на финала тръгна много бързо, амбициозно
и рамо до рамо с Фелпс, за да финишира тежко и тягостно за 4:08,09. На 400 м съчетано при
жените също бе голям купон. На финала австралийката Стефани Райс стана
първата дама с време од 4:30 минути – 4:29,45 мин., също нов рекорд.
|
В Пекин
сякаш стана традиция да се поставят върхови постижения и в сериите, които
тук са следобяд. А финалите са сутрин, за да може да бъдат гледани в
праймтайма в САЩ. Все пак – който плаща, той поръчва музиката и
американците от NBC заръчаха на милионите янки, влюбени в плуването,
възможно най-доброто спортно вечерно меню от олимпиадата.
Във финала
на 100 м бруст японецът Косуке Катаджима стана първият човек, преплувал
дистанцията под 59 секунди – 58,91! И в този финал можеше да има българско
име. Михаил Александров остана само на 6 стотни от секундата от осемте
най-бързи на олимпиадата. Но и 11-ото му място в крайното класиране е
суперпрестижно. Защото се случи в нечовешката конкуренция в Пекин. В
сериите Мишо фиксира 1:00,69 мин. И стана първият българин, слазъл под 1:01
мин. в тази дисциплина. Времето бе №14 в квалификациите и го класира за
исторически полуфинал – първи за мъжкото ни плуване в годините, когато
влезе сегашния регламент със серии, полуфинали и финал. Постигнатото от
Александров е съизмеримо (дори по-добро) единствено с 12-ото място на непрежалимия Юлиан Русев от
Варна на 400 м съчетано на олимпиадата през 1968 г. В Пекин в сериите на 100 м бруст
петима слязоха под минута, същото се случи и в полуфиналите, където от
осмия до 13-ия разликата бе само 10 стотни. И в тази една десета се събраха
петима плувци. Рулетката на непредсказуемия финиш в такава ситуация остави
Мишо Александров извън финала. Но малко шанс щеше да прати при най-бързите
осем. “Искам да плувам 100 м бруст под минута!”, закани се той преди полуфинала.
Не се получи. Сега другите му много амбициозни цели в Пекин са - постижение
под 2 минути на 200 м съчетано и плуване в рамките на 2:10 минути на 200 м
бруст. Пожелавам му успех от сърце.
Та думата
бе за рекордите в сериите. Кристи Ковънтри от Зимбабве преплува 100 м гръб
в полуфинала за 58,77 сек. А италианката Федерика Пелегрини счупи световния
рекорд на 200 м свободен стил още в подборните – 1:55,45. За да дойде
най-после редът и на най-голямото плувно шоу на игрите досега – мъжата
щафета 4 по 100 м свободен стил. В квалификациите американците поставиха
световен рекорд – 3:12,23 мин., оставяйки в историята собственото си време
от 2006 г. /3:12,46/. Французите
пък удариха европейския връх с 3:12,36, също още в сериите, австралийците
пък маркираха нов рекорд на Океания – 3:12,41. Финалът затвориха британците
с 3:13,69. Все супервпечатляващи времена. С една малка, но много важна
подробност – повечето отбори бяха с резервните си състезатели. Янките бяха
без Фелпс и двамата, които ще ги представят на 100 м кроул – Джейсън Лезък
/с 47,58 личен рекорд/ и Гари Уебър – Гейл – съответно трети, пети и седми
във вечната ранглиста на дисциплината към този момент. При “петлите”
липсваха световният рекордьор Ален Бернар /с 47,50/ и Филип Гилот, осми в ранглстата.
При австралийците бе оставен да почива Иймън Съливън, втори след Бернар с
много яките 47,52 сек. Надлъгването беше започнало. Всичко това вещаеше
истинска буря на финала. И бурята дойде. Не, всъщност ни връхлетяха заедно
потоп, торнадо и вулкан. Или може би дойде плувното цунами? Както искате
наречете това, което стана, няма да сбъркате. Но си беше истински спортен
катаклизъм. Ето резултатите от финала: САЩ 3:08,24; Франция 3:08,32;
Австралия 3:09,91; Италия 3:11,48;
Швеция 3:11,92; Канада 3:12,26; ЮАР 3:12,66; Великобритания 3:12,87.
Ало,
приятели, колко беше световният рекорд преди Пекин? Отговор – 3:12,46.
Което пък означава,че ако янките не го бяха счупили в сериите на финала
първите шест отбора щяха да плуват
под рекорда с давност само от 2 години. А сега пък пет тима счупиха
върха, поставен преди по-малко от 24 часа. Какво става, приятели? Къде е
плуването? Казах ви в началото – на извънземна орбита! А този финал в
щафетата бе най-великият, който съм гледал наживо. Базата ми за сравнение са
последните три олимпиади. И съвсем не е ясно дали няма да ни залее ново
цунами във Водния куб.
И още
малко цифри от това незабравимо плуване. На последния пост Джейсън Лезък е
постигнал 46,06 сек. с летящ старт. За това вече наистина нямам думи. Той
всъщност спечели щафетата за американците, които до третия пост изоставаха
на повече от 0,60 сек. от французите. И Лезък размаза точно световния
рекордьор Бернар, потеглил много преди него. Леле, какво ли ще става във
финала на 100 м кроул?
На първи
пост Фелпс удари с 47,51 – само стотна над световния рекорд на Бернар /към
момента бе 47,50, но бе счупен в същата щафета /. Гари Уебър-Гейл даде с летящ старт 47,02, а Кулън Джоунс
– 47,65. Тези тримата, заедно с Лезък, се прегръщаха като полудели след
финала. Защото са новите олимпийски шампиони. Американците спечелиха
най-престижната дисциплина и защитиха плувната си чест, след като преди 4
г. получиха в правата щафета озвучителен шамар в Атина от южноафриканците.
Сега за същото се готвеха французите. И не им достигнаха само 8 стотни от
секундата.При тях Амури Лево тръгна 47,91, Фабиен Гило продължи с 47,05 от
летящ старт, Фредерик Бускет добави само 46,63 към времето на квартета. А
Бернар въпреки впечатляващите 46,73 накрая бе отвят от Лезък и предаде
титлата и златото на янките. Може би по-точно казано е, че бе излъган във
финалните метри, където перфектното пипане на американеца и малко по-високата
мускорост /той застигна Бернар/ ощастливиха цяла Северна Америка.И
Австралия бе щастлива – на първи пост Иймън Съливън счупи световния рекорд
на 100 м кроул. Тези 47,24 детронираха Бернар на върха още докато чакаше да
скочи на четвърти пост за
“петлите”, но не бяха достатъчни за нещо повече от бронза за “кенгуратата”.
Е, има ли
нещо по-велико в спорта от това състезание? И от плуването въобще? Отговорът
го знаете. До нови срещи от Пекин
N.B. Очаквайте в следващите дни – как
плуваха българите в Пекин.
Сънуваме ли?
Иван
Цанов
Утре
вероятно Първи Български Плувен Сайт ще бъде посетен от над 5000 човека
(половината от странство). И има защо. Ние отново даваме най-изчерпателната
и професионална информация за плуването от олимпиадата в Пекин в България. Още
в самото начало искам да ви кажа да не очаквате подробен коментар и анализ
за първите дни от плувните състезания от мен. Искам да изчакам няколко дена
да свърши извънземния плувен сериал и да помисля на трезва глава. Писах
няколко дена преди надпреварата, че световното плуване тръгва по друг път и
това безспорно е така. Няма никакво съмнение. Разменям си флаш e-mail-и с
най-добрите плувни експерти в Европа и те са много интересни. Особено ме
радва, че получих 2 писма от български любители на плуването, които след
лека редакция биха могли да бъдат публикувани при нас. Ако има и други да
напишат текст и да ни го пратят. Ние сме медия на 400 000-ото
българско плувно движение. Знам добре, че хиляди от вас не спят и стават
всяка сутрин по нощите за да гледат плувните финали. Все пак да кажа някои
неща, които особено ме впечатлиха.
4х100 м св.
ст. мъже
Беше
умопомрачително и подлудяващо плуване. На първи пост моят любимец Иймън
Съливан (Австралия) счупи световния рекорд с време 47.24 секунди.
Най-големият майтап бе, че коментаторите на БНТ не го забелязаха (не го
споменаха). За мен като професионален психолог фактът е изключително
интересен. Съливан плува с абсолютно прави ръце като дясната му ръка при
фазата под вода е дори с разтворен палец. Записах си финала и го гледах 6
пъти. Това е в разрез с всички технически правила, но въпреки тях
австралиецът вече е на върха. За колко ли дни? По едно време бе почти
сигурно, че ще чуем „Марсилезата” вместо „Хубавата Америка”, но не би.
Джейсън Лейзък изплува на последен пост за янките двете дължини за 46.06
секунди. Нагледна демострация колко важно е пипането при плуването. Стената
се атакува с бясна сила, хвърляне на ръката и делфиново движение за
допълнително ускорение. Най ме впечатли обаче нещо друго. Нечовешкият рев
на Майкъл Фелпс след като Лейзък докосна пръв стената. Свити юмруци,
стиснати устни, изпънати жили, изпъкнали очи и вой до небесата. Досега ни
заливаха с писания, че Фелпс се забавлявал, едва ли не бил в Пекин на
екскурзия. Все едно му било. Не нам. Така пише на Руски паметник в София.
Не е вярно. Фелпс е изключително напрегнат и иска да вземе 8 златни медали
- това е мисията на живота му. Напрежението върху му е нечовешко и дано
психиката му издържи.
200 м св.
ст. жени
Добро
плуване на Нина Рангелова. Постави национален рекорд на дистанцията с време
2:00.66. Това за което бе дошла в Пекин го изпълни. Прочетох в някои български
медии, че плуването и било отлично и дори феноменално. Не е лошо да се
прочете в някой тълковен речник значението на думата феноменално.
Феноменална бе Федерика Пелегрини от Италия. Нашето момиче просто плува
добре. Притежава нужната базова подготовка от Димитър Дръндаров и бе добре
заострена от Веселин Суров. Има хляб в плодивчанката и дано й се създадат
условия да разгърне безспорния си талант. В момента тя е единствената ни
голяма надежда в женското плуване. Другата е Христина Мунчева от Сандански.
200 м
бътерфлай мъже
За пореден
път Георги Палазов не плува добре на голямо и отговорно състезание.
Стартира последен в серията (много лош старт) и направо се омаломощи в
последните 50 метра. Сигурен съм, че бургазлията може да плува много по-добре
от фиксираното в Пекин време от 2:01.84.
Beijing 2008 swim impressions…
N.Krastev & I.Tsanov
The First Bulgarian Swimming Site
presents an exclusively report from the Beijing 2008 swimming competition written
from the pen of Mr. Nikolay Krastev. The editor-in-chief of that popular
swim media also offers a short text about beginning of the swimming events at
the Olympic Games.
August
12, 2008, FBSS, Sofia, Bulgaria
|