|
Петър Стойчев с исторически успех на 10 км в Пекин
Текст:
Николай Кръстев
Снимки:
Николай Кръстев
Пратеник
на в. “Днвен Труд” в Пекин
Специално за Първи Български Плувен Сайт
|
|
Петър Стойчев завърши шести
в плуването на 10 км в открити води на гребния канал край Пекин.
Класирането е историческо, защото е първо влизане сред шестте най-бързи за
български плувец на олимпийски игри. Под знака на поговорката “Мокър от
дъжд не се бои” премина първата олимпийска надпревара в плуването на 10
км в открити води. Според организаторите дисциплината се нарича
“маратон”, но тя има малко общо с истински големите маратони, където се
преминават между 30 и 88 км по реки, езера и морета. А и начинът, по
който преплуваха дистанцията 25-те състезатели бе по-скоро спринтов, а не
маратонски.
В 4-те обиколки по 2,5 км
плувците държаха страхотно темпо, движейки се в плътна група под силния
дъжд. Почти през цялото време водеше англичанинът Дейвид Дейвис, понякога
напред излизаше гръкът Спиридон Джианотис. В краката им постоянно плуваха
германецът Томас Лурц и италианецът Валерио Клери. Петър Стойчев бе шести
след първата обиколка, девети след втората и 15-и при третото завъртане. “Спокойно,
сега ще тръгне напред – каза треньорът му Красимир Туманов, прекарал 2 ч.
мокър до кости на понтона пред официалната трибуната. На всяко преминаване
даваше на Стойчев подсилки със специално приспособление с дълга дръжка. –
Предстои атаката му, докъде ще му стигнат силите обаче не знам, защото
плуването е кошмарно бързо”, подметна Туманов към журналистическите банки
и се усамоти да гледа сам заключителната борба във водата. А тя си бе борба
и в буквалния смисъл. В групата вреше и кипеше. Имаше здрави удари и дори
ритници под водата, борба за позиция, плуване в краката на съперника или
рамо до рамо на сантиметри отстояние. Във водната мелница понякога камерите
фиксираха и плувеца с № 21 –Стойчев. Последните 1000 м стана страшно.
След заключителния завой на дългата финална права плувците се разпериха
във ветрило. Първите трима - холандецът Мартен ван дер Вейден, Дейвис и
Лутц се отклониха доста наляво, но все пак водеха с 15-20 м.
|
Отзад
водата клокочеше като в кратер. Големият фаворит Владимир Дячин /Русия/ -
трикратен световен шампион, бе дисквалифициран заради неколкократно
умишлено пресичане на пътя на съперник.
Фунията,
която формира коридорът на финала, първо всмукна водачите. После нахлуха
още трима отдясно – малко напред бе Клери, а Стойчев и Драцев плуваха един
до друг. Фотофинишът отреди, че българинът е шести, на 17,5 сек. след
победителя, руснакът е на 17,3, а италианецът на 15,9. Шампион вече бе
станал Вейден с 1:51.51,6 часа, избрал по-правилна траектория за влизане в
коридора. На 1,5 сек. изостана Дейвис, а на 2,0 – Лурц. В рамките на 25
секунди финишираха общо 15 плувци. А гръкът, който дълго бе начело, е чак
16-и на 50,3 сек. след шампиона.
Треньорът Красимир Туманов:Очаквах подобно класиране
Тактиката
ни беше Петьо да плува между първите 10-12 души и накрая каквото може да
даде. Сред тези, които стартираха днес, има доста плувци, които са с по-висока
скорост от Петьо. Затова той трябваше да хвърли всичко в послените хиляда
метра, както и стана. И да тръгне напред по-рано, за да може със своята издръжливост
да е по-свеж от някои от другите за финалния спринт. Повечето от
съперниците му се готвят само за 10 км, докато ние тази година наблегнахме
на тази дистанция, и то в последно време. Доволен съм много, очаквах
подобно класиране, което е най-добро за българското мъжко плуване в
историята. Видяхте за каква страхотна надпревара става дума. Казах преди
състезанието, че може да стане както първи, така и дванадесети. Той завърши
по средата - шести... Сега ще починем, но мисля, че ще продължим напред.
През октомври е последният старт за Световната купа на 25 км маратон, която
вече сме спечелили и Петьо просто трябва само да участва”.
Петър Стойчев: До последно мислех, че се боря за златото
Петър
Стойчев бе много доволен от шестото си място в плуването на 10 км. Десетина
дни преди старта той заяви, че с оглед конкуренцията и факта, че дистанцията
му идва малко “къса” /той е специалист и много трудно победим на 25 км/, че
ще се радва на място сред първите 8.
* Как ще
коментирате състезанието, г-н Стойчев?
- Не
виждах, че пред мен има други плувци. Като завърших разбрах, че са били
много вляво и въобще не разбрах, че са напред. До финала мислех, че се боря
за златния медал и за титлата. Плуването бе изключително бързо. За олимпиадата
се класирах с 1:59,11 минути на същото трасе. Сега постижението ми е
1:52,09 – повече от 7 минути по-добро. И темпото е било с почти две минути
на обиколка по-бързо. Което е невероятно. Наистина уникална скорост. Ако
някой ми бе казал, че ще плуваме толкова бързо, нямаше да му повярвам. Не
знам дали тук някога въобще е плувано по-бързо. Едва ли.
* Изненада
ли ви фактът, че групата не се разкъса до края?
- Бях
сигурен, че през цялото време ще плуваме в група. Силите по принцип са
много изравнени, а на олимпиада конкуренцията става нечовешка. Щеше да е
много изненадващо един или двама да бяха допуснати да се откъснат по време
на дистанцията. Исках да съм в челните позиции и да атакувам с всички сили
в последните 1000 метра, да дам максимума. Успях да изпреваря първия
плувец, който беше в нашата група с мисълта, че излизам първи и повеждам
във финалните метри. Последните 50 метра, когато влязохме в коридора към
финала бяхме заедно с руснака /б.а. – Евгени Драцев/ и си мислих, че с него
се борим за крайната победа. След финала, като видях, че има няколко плувци
преди мене определено се почувствах тъпо и дискомфортно. Но ми мина много
бързо, защото класирането ми е много добро и много престижно.
* Случвало
ли ви се е и друг път да изпуснете съперници от погледа си?
- Да, но
много рядко. Плувец с опит като моя не би трябвало да го прави. Но е
практика в плуването в открити води да нямаш ориентация точно къде си, или
да си избрал лоша траектория, по която да минеш, ако пред теб е свободно.
Сега разбрах, че точно така се е решил златния медал – холадецът е бил
по-назад от другите двама, но при навлизането във финалния коридор е минал
направо, докато те двамата направили лек завой. И останали зад него. Във
водата по начало нищо не се вижда, не е като в другите спортове. Тук често
стават обърквания, които са решителни. Една малка вълничка ти закрива
всичко, което виждаш...
* Накрая бяхте
победен с фотофиниш...
- И аз
толкова пъти съм печелил с фотофиниш. Това вече е зар, късмет, шанс, не е
само до опит или финален спринт – да си плувал 10 км за по-малко от два
часа и да те бият или да спечелиш с една-две десети от секундата...
Руснакът ме победи с пипане – дали съм пети или шести, е едно и също.
Класирането е уникално за българското
мъжко плуване и затова съм страхотно доволен. Накрая имах още сили,
може би можех да съм пети или четвърти. Но съжалявам само, че не можах да донеса
медал. Имах още сили, дори в момента не съм толкова уморен. Може би ми
липсва малко скорост, което става с натрупване на годините. Аз и чехът
Витек /б.а. – 17-и/ сме най-възрастни, родени сме през 1976 г. Не се
оправдавам, но все пак 32 г. не е възраст, която е цветуща за високи
резултати в спорт като плуването.
* То
шестото място няма ли да ви даде сили да продължите да се състезавате?
- Не знам.
Трябва да помисля и да го решим заедно с треньора ми Красимир Туманов. През
октомври е последният старт за Световната купа, която ще спечеля за осми
пореден път. Тук отново доказах, че моите резултати през всичките тези години
не са били случайни.
Победителят
Иван
Цанов
Маартен ван дер Вейден
(Нидерландия) е неочакван победител на 10 км маратонско плуване в Пекин.
Това е вън от всякакво съмнение. Фаворит бе руснакът Вл. Дячин, а за
златния медал се спрягаха и имената на британеца Д. Дейвис и германеца Т.
Лурц. Да, но състезанието затова е състезание и съдбата реши друго. Първи
стана представителят на ниската земя.
Ван дер
Вейден има уникална съдба. През март 2001 г. лекарите му поставят диагноза
акутна лимфна левкимия (Acute Lymfatic Leukemia) – вид скоротечен рак. Той
обаче успява да се пребори с коварната болест и ето че днес триумфира като
олимпийски шампион. По време на терапията отслабва с 13 кг и не може нито
да се храни, дори сядането на стол му причинява истинска мъка. Майка му му
казва да се откаже от спорта, но той е категоричен, стиска зъби и
продължава. През 2003 г. се завръща в далечинското плуване. Кариерата му
започва през 1999 г., а върхът е през настоящата. Освен олимпийското злато
стана и световен шампион на 25 км и трети на 5 км в света. Той е истинско
вдъхновение за младите хора по света – човек преборил рака и станал
олимпийски шампион. Вероятно ще направят скоро и игрален филм за него. Със сигурност ще бъде
посрещнат като герой в Нидерландия. След финала холандецът каза буквално
следното: „Научих се да преодолявам препятствията стъпка по стъпка. Ракът
ме направи по-силен. Сега всичко е по-лесно.”
P.Stoychev
ranked 6th in 10K in Beijing…
by
N. Krastev
The Bulgarian long distance swimmer Petar
Stoychev ranked 6th at the Beijing 2008 Olympic Games in 10 km
open water race with a time of 1:52.09,1. The leukemia survivor Maarten van
der Veijden (the Netherlands) earned the gold medal. First Bulgarian
Swimming Site presents a very wide report about that amazing and trilling
competition – reportage from Beijing, interview with P. Stoychev and his
coach Kr. Toumanov. Unique photos are also included.
August 21, 2008, FBSS, Sofia, Bulgaria
|