|
Едно
интервю на
Иван Цанов с
г-жа Адриана
Борисова-Любенова
Това е
Адриана
Борисова-Любенова
Име:
Адриана
Йорданова
Борисова-Любенова
Дата на
раждане: 03.12.1971 г.
Най-значими
постижения:
Републикански
шампион на
България от
1986 до 1991 г.
Републикански
рекордьор
за девойки
на 100, 200 и 400 м св. ст.
(1987 г.)
Подобрен
рекорд на 100 м
св. ст. (1988 г.)
Подобрен
рекорд на 400 м
св. ст. (1988 г.)
Републикански
рекорд за
жени на 200 м св.
ст. (1988 г.)
8-мо
място на
европейско
първенство
(4х200 м св. ст.
щафета, 1987 г.,
Страсбург)
Треньори
по плуване:
Стефан
Томов,
Владимир
Янков,
Димитър
Бобев, Лазар
Каменов
Образование: Висше
(НСА)
Професия:
Треньор по
плуване
А.
Борисова:
Плувците са
индивидуалисти…
|
|
* Г-жо
Борисова,
вие не сте
непозната
за
специалистите
в плуването.
Напротив, те
ви помнят
като голямата
бивша
звезда. Но
широката ни
плувна общественост,
особено
по-младите,
като че ли ви
е
позабравила.
Моля
припомнете
ни накратко
вашата
плувна
биография.
- Благодаря!
Започнах да
се
занимавам
със спортна
гимнастика
и плуване в ДФС
Славия през
1977 г. За
плуването
гимнастиката
ми помагаше,
но за
гимнастиката
плуването -
не. Един ден
трябваше да
избирам
един от
двата
спорта. По същото
време моят
брат
Борислав
Борисов се занимаваше
с плуване и ми
помогна в избора.
Така
започнах.
После ми
стана
интересно
имаше и от
кого да се
уча - Пламен
Дончев, Бистра
Господинова
и много
други,
отборът беше
голям. Дойде
и първото
голямо
състезание
"Златната
рибка" (4x50 м от
всички
стилове и 100 м
съчетано
плуване) –
беше
страхотно.
После и
други и
други
състезания
до 1985 г. където
на
републиканското
ни казаха, че
най-добрите
ще носят
медалите на
Европейското
първенство
(за мъже и
жени) в
София. Така и
успях да видя
за първи път
големите звезди
като Михаел
Грос, Астрид
Щраус, разбира
се Таня
Богомилова,
Соня
Дангалакова,
Ваня
Аргирова,
братя
Кочанови, Цв.
Голомеев, К.
Атов, Г.
Михалев...
Радвах се
заедно с тях
за големите
успехи и
мечтаех
един ден и аз
да съм сред
тях.
Есента
същата година
ме извикаха
в
разширения
национален
отбор. Една
от мечтите
ми се сбъдна.
Аз вече тренирах
със
звездите от
българското
плуване,
започнаха
сериозните
тренировки
и резултатите
не се
забавиха.
Още на
републиканското
първенство
(март 1986 г.) бях
сред първите
десет в
свободния
стил. Същата
година в ранглистата
на България
за жени бях
шеста (на 50 м, 100
м и 200 м) и първа
при
девойките.
На 400 м бях
четвърта
при жените и
първа при
девойките и
на 800 м, трета
при жените и
първа при
девойките. През
декември
същата
година в
надпреварата
за купата на
Европа на
25-метров
басейн в
шведския
град Малмьо
в участието
си на 400 м св.ст.
станах
десета. На
републиканското
първенство
1987 г. на 25-метров
басейн
поставих
рекорд за
девойки на 100
м св.ст. (58:00 сек.).
|
Продължих
с
усилените
тренировки
за републиканското
първенство
на 50-метров
басейн за
мъже и жени, а
аз все още
девойка станах
първа на 100 м
св. ст. жени,
на 200 м трета,
на 400 м св. ст.
втора,
въпреки
това успях
да направя поправка
на рекорда
за девойки... С
тези си
резултати
ме включиха
в отбора за
европейското
първенство
(Страсбург 1987
г.) където
участвах
само в
щафети – 4x100 м и 4x200
м св.ст. станахме
осми. Това за
мен беше
едно
състезание,
в което
надминах
себе си. В
ранглистата
през същата
година вече
на 50 м св.ст.
съм трета, 100 м
св. ст. първа, 200
м. св. ст. –
трета, 400 м и 800 м
св. ст. – втора.
За 1987 г. бе
направена
класация за
10-те най-добри
български
плувци (мъже
и жени) на
базата на
постиженията
на 50-метров
басейн. Тази
класация ме
изведе на 7-мо
място (с
рекорда ми
за девойки
на 400 м св. ст.),
което за мен
бе голяма
признателност
и гордост,
защото бях
все още
девойка! В края
на годината
в Монако на
състезание
за купата на
Европа
(25-метров
басейн)
отново направих
републикански
рекорд за
девойки на 200
м св. ст. (2:03.09).
Това беше
един успешен
край за 87-ма
година.
Най-очакваната
година за
мен бе 1988-ма,
защото през
тази година
беше
олимпиадата
в Сеул, а аз
имах реални
шансове за
участие. Още
през февруари
на турнир
“Арена” в Бон
(бивша ФРГ) на
25-метров
басейн
поставих
нови два
републикански
рекорда – 100 м
св. ст. (57.62 сек)
девойки и на
200 м св. ст. (2:01.45 мин) за
жени и девойки.
Отново едно
добро
начало на
годината, което
ми даде сили
да продължа
напред, за да
мога да
покрия нормативите
и да бъда
включена в
отбора за олимпийските
игри. Два
месеца
преди олимпиадата
в
републикански
личен
шампионат на
комплекс
“ЧЕРВЕНО
ЗНАМЕ”
поставих
нов рекорд
на 50 м св. ст. (27.07)
за жени, 400 м и 800
м първа. На 200 м
св. ст. където
трябваше да
покрия
норматив,
който бе 2:03.00, аз
го преплувах
за 2:03.22, може би
тези 22 стотни
ме лишиха от
участието
ми в
олимпийските
игри
въпреки, че
пак станах
първа.С това
си
постижение
имах реални
шансове за
финал на
олимпиадата,
което не е
никак малко
за плувния
спорт и за
мен. Казаха,
че съм млад и
перспективен
състезател,
и че имам
надежди за
следващата ...
Но аз не
смятах така.
Всеки един
спортист
знае, че един
олимпийски
цикъл е 4
години и
трябва да се
полагат
неимоверни
усилия и
къртовски
труд за да
имаш такива
резултати и
да си във
върхова форма.
Сеулската
олимпиада
за мен беше
единствения
шанс, защото
бях в
най-добрата
си форма с
хъс за
победа. Но за
съжаление
нямаше кой
да повярва в
мен. Имаше и
голямо
значение от
кой отбор си,
ЦСКА отново
спечели... (виж
в. “Старт” от 14-17.07.88
г.,
Александър
Бойнов).
Беше
ми много
трудно да
продължа да
се боря,
всичко да
започне
отначало, да
гледам напред,
отново да
доказвам себе
си... Започнаха
тренировките
и
състезанията
– на 20 март 1989 г. на
републиканско
първенство
за мъже и
жени станах
първа на 50 м и 400
м. Но вече да
съм
републикански
шампион, не
беше
толкова
трудно.
Времето
вървеше
тренировките
и лагерите
се нижеха, състезанията
също...
Олимпийската
година
дойде
(Барселона 92).
Вече
треньор ми
бе Л. Каменов
(един човек
от когото
научих много).
Отново имах
шансове за
участие на
голямото
състезание,
но в
последния
момент
промениха
нормативите
за
покриване,
като ги
направиха
ги
недостижими.
Тогава вече
бях стара за
участие на
олимпиада .
Участвах на републиканско
първенство
и
следващата
година, но
вече от НСА.
Така
приключи
моята състезателна
кариера. Не
успях да се
реализирам
на големият
подиум (не по
моя вина ). Спортът
ми отне, но и
ми даде
много ...
*
Плувахте в
добрата
стара
Славия. Не
знам дали
сте
информирана,
но славният
бял плувен клуб
днес се бори
за
оцеляването
си. Вашият коментар.
- Да,
така е за
съжаление.
Но как да е
по-различно,
като
спортната
база вече я
няма.
Басейнът с
олимпийски
размери е
студио за
филми, а малкият
25-метров, където
съм
израснала, е
волейболно
игрище. Мисля,
че е жалко да
се съсипват
спортни
съоръжения,
от които
може само да
се печели, но
това не е
само в нашия
спорт.
* Няма
успехи в
плуването
без добри
треньори.
Вие
случихте ли
на такива?
- Да, до
някаква степен.
В
националния
отбор
старши
треньор беше
Панчо
Гюрков с
много добра
селекция на
треньори.
Тогава бяха
най-силните
години на българското
плуване.
Личният ми
треньор бе Д.
Бобев при
когото
постигнах
най-големите
си
резултати. А
сега те
работят в чужбина
и то успешно.
Защо ли е
така?
* Кои
са
най-ярките
ви спомени
от
блестящата ви
плувна
кариера?
- Няма
да забравя
всеки един
поставен
републикански
рекорд за
девойки, а
след това и
за жени.
*
Струва ми се,
че ние
плувците не
поддържаме
достатъчно
връзки
помежду си.
Или може би
вие сте
изключение. В
контакт ли
сте с
бившите си
съотборници?
-
Плувците са
индивидуалисти...
Доколкото
ми е
известно
голяма част
са извън
България, а
тези които
са тук не
знам. Няма
организация.
Миналата
година
имаше
юбилей – 75
години
плуване в
България
ако не се
лъжа, но
никой не ми
се обади, а
това е
работа на
БФПС.
*
Разбрах, че
отново се
занимавате
с плуване.
Водите
обучение на
подрастващи.
Има ли разлика
в интереса
към
плуването
от преди двайсетина
години и
наши дни?
- Да, до
някаква
степен.
Преди
плуването
беше масов
спорт и
имаше много
състезания
и конкуренция,
а сега само
обучение,
колкото да се
научат
децата да
плуват.
Самите те
нямат време,
много са
натоварени
с учение и не
остава
време за
спорт.
*
Следите ли
състоянието
на
българското
плуване в
момента? Какви
са
впечатленията
ви?
- Да,
следя, но
една птичка
пролет не
прави. Плувците
в България
се броят на
пръстите на
едната ръка.
* Какво
мислите за
нашата
медия – Първи
Български
Плувен Сайт?
- Много
се радвам, че
я има, така
можем да
научим
повече за
нашия спорт,
а защо не и да
направим
едно голямо
събиране на
бивши и
настоящи
плувци. Може да
успеем да се
съберем
така...
* Моля,
вашето
пожелание
към
огромната
ни аудитория.
- Желая
преди
всичко
много
здраве, късмет.
Дано чрез
вашия сайт
да се
популяризира
колкото се
може повече
този спорт -
от там и нови
български
златни
рибки.
Ivan Tsanov’s swim interview
A.Borissova:
The swimmers are individuals…
Mrs. Adriana Borissova is a former elite Bulgarian women swimmer.
That amazing swim personality was a member of the glorious Slavia Swimming
Club (Sofia). She was the national champion and the record holder in the
freestyle disciplines. Now Mrs. Borissova is again involved in the swimming
sport as a swim teacher. Editor-in-chief of FBSS makes an interesting
conversation with that unforgettable Bulgarian woman swimmer.
October
09, 2007
|