-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ОТ
ЕМАТА
АТАНАСОВ ДО
ТАНЯ
БОГОМИЛОВА
Зараждане и развитие на българското спортно плуване
Иван Цанов
Въпреки,
че от векове
са живели
край
бреговете на
р. Дунав и
Черно и Бяло
морета,
българите не
са притежавали
кораби и не
са били добри
моряци. Вероятно
това е една
от причините
към края на
ХІХ век
знаещите да
плуват, дори
в крайбрежните
селища, да са
били редки
изключения.
По време на
Първата
балканска
война една
малка
рекичка, на
име Карасу,
спира победоносния
ход на
Българската
армия към подстъпите
на Цариград,
тъй като
нашите пехотинци
не са в
състояние да
преплуват
няколко
метра. Малко
по-късно,
когато през
Първата
световна
война на
българска
пионерна част
и се е
наложило да
направи
понтонен
мост на р.
Вардар, в
цяла дивизия
не се е
намерил нито
един офицер
или войник,
който да може
да преплува
реката за да
върже
първото въже
на отсрещния
бряг.
Трябвало е да
изчакат
войник от
германска
част да стори
това. Дори в
бойния ни
флот през
първите
десетилетия
на миналия
век, умеещите
да плуват са
се брояли на
пръсти.
Обучението
на новобранците
е ставало "на
сухо".
Моряците
лягали на стойки
с висящи ръце
и крака и
корабникът
им показвал
какви
движения
трябва да
правят. След
това ги
качвали на
лодки -
осморки, всеки
вързан с въже
през кръста и
излизали в акваторията
на
пристанище
Варна.
Следвала
командата:
"Скочи!"
Щастливците,
които знаели
да плуват,
плували, а
нещастниците,
които не
умеели
започвали да
се давят и
бивали
изтегляни
обратно на
лодките.
Първият
модерен
изследовател
на морската
ни история
професорът
по география
Атанас
Иширков, пише
по това време
прочутите си слова:
"Ние,
българите
сме
сухоземен
народ; за нас
водата е
страшилище, а
корабът
дърво без
корен.
Плавателната
вода наместо
да разшири нашето
движение, тя
го спира.
Оставили сме
се дори да ни
делят
другоплеменни
народи: гърци,
власи, турци
и гагаузи.
Ние сме роби
на земята; тя
ни храни, но
същевременно
ни държи яко
в своите
окови; ние
сме свързали
тясно нашата
съдба с нея."
През
двадесетте
години на
отминалото
столетие
обаче в
развитието
на плуването
настъпва
забележителен
поврат, който
в началото е
свързан с
Български
Народен
Морски Сговор
(БНМС). БНМС е културно
- просветно
народно
сдружение, основано
от действащи
и запасни
флотски офицери
на 1 юли 1920г. в гр.
Варна.
Сговорът
поставя началото
на
организирания
плувен спорт
в тогавашното
Царство, но
той се
стремял преди
всичко да
накара
българите да
овладеят
плуването и
да заобичат
водата, а не
толкова да
плуват за
спортни
резултати и
постижения.
Основният
девиз на БНМС
бил: "Българино,
опознай
морето,
обикни го и
го използвай!"
На 16
декември 1923г. в
гр. София, се
основава и
втората
организация,
имаща пряко
отношение
към
прощъпалника
на "синия"
спорт у нас -
Българска
Национална
Спортна
Федерация
(БНСФ). БНСФ е
чисто
спортна структура,
която
набляга
върху
състезателния
елемент при
упражняването
на плувния спорт.
Федерацията
разполага с
особено енергични
плувни
деятели -
практици,
като
най-видният от
тях е бил
Теньо
Георгиев.
Така
се е
получило, че
в зората на
своето съществуване
в българския
плувен спорт
е съществувало
своеобразно
двувластие,
като отношенията
между БНСМ и
БНСФ са
сложни и противоречиви
и те
преминават
през етапи на
сътрудничество
и
съперничество.
Последният
жив мохикан
от онази
романтична
епоха
87-годишният
Максим
Станишев си
спомня: "Като
отличен
плувец в
съзнанието
ми се е
запечатал
Емануил
Атанасов,
когото всички
наричаха
Емата. Той
живееше до
нас и често
плуваше в
плавалнята
на
Софийската
минерална
баня.
Семейството
му имаше вила
до нос Галата
край Варна и там
той
прекарваше
летните си
ваканции. През
1935г. Емата пръв
"счупи" моя
държавен
рекорд на 100 м
св. ст. като
постигна
време - 1:07,8 мин.
Емануил
Атанасов
загина
трагично при
самолетна
злополука на
13 януари 1941г.,
като падна
със самолета
си някъде по
билото на Стара
планина. Като
състезател
на "Левски"
си спомням и
моя добър
приятел
Димитър
Списаревски.
Той имаше
всички качества
на плувец –
рекордьор:
висок, с
чудесно развито
тяло и гладка
мускулатура.
Мечтаеше
обаче да
стане летец и
постигна
целта си - стана
летец -
изтребител и
командир на
ято "Месершмид".
Митко загина
в неравна
битка с американски
бомбардировачи
- крепости и
английски
изтребители
в небето
близо край
София. След
като е
съобщил по
радиото, че е
тежко ранен,
насочил
самолета си
към една "летяща
крепост",
забил се в
нея и заедно
паднали. От 24 -
членния
екипаж на
бомбардировача
останал по
чудо жив само
един, който
по-късно идва
в България да
изкаже възхищението
си от подвига
на до
неотдавна
скривания и
почти
непознат наш
национален
герой -
капитан
Списаревски."
Започнало практическо от нулево равнище българското спортно плуване за своята 82 - годишна история извървява забележителен път на развитие и постига следните върхови резултати - олимпийско злато на Таня Богомилова през 1988г. в Южна Корея на 100 м бруст и световна титла за ветерани през 2002г. завоювана от Антон Михайлов в Нова Зеландия на 200 м бруст. България може да се похвали и с двама свои състезатели носители на Световната купа по плувен маратон (плуване в открити води) - Димитър Петров и Петър Стойчев.
------------------------------------------
Arranged and
prepared By Ivan Tsanov, May 7, 2003