|
Трансферирано
от www.pravoslavie.bg след
писмено
разрешение
Стефан
Йорданов
Чурешки
е роден през
1966 г. в София.
Завършил е
Френската
гимназия в
столицата и
история в СУ Св.
Климент
Охридски.
Работил е в
Катедрата
по стара и
средновековна
история,
като учител,
историк и
журналист
на свободна
практика.
Водил е
курсове по
вероучение.
Съосновател
е на
младежко
православно
движение Св.
Княз Борис I
Български.
Автор е на
научни
статии и
книги по
проблеми на
изворознанието,
философията
на
българската
история от
немарксистка
позиция и
вероизповеданието
на
българите.
Участва в
създаването
на
документални
филми и
радиопредавания,
посветени
на ролята на
Българската
православна
църква в
променящия
се свят. Има
редица публикации
и в областта
на
историята,
етнологията
и
културната
антропология.
Тренирал е
плуване в
Славия и редовно
чете Първи
Български
Плувен Сайт.
Християнството
и спорта
Стефан
Чурешки
Спортът
днес е
масово
разпространено
явление. Той
се
практикува
от малки и
големи. Спортът
е станал и
индустрия, а към
нея човек
трябва да се
отнася
сериозно. Същевременно
когато
християнинът
говори,
гледа
и
практикува
спорт той
трябва да е
наясно с няколко
неща. На
първо място
това е
религиозната
страна на
спорта. Християнинът
трябва да
знае, че спортът
във вида на
олимпиадите
и
световните
първенства
е езическа
идея. Тя идва
от антична
Елада Меката
на
езическата
философия и
представлява
опит да се
обедини
културно
религиозно
разпокъсаната
старогръцка
общност. Спортът
е бил
посветен на
езическите
богове и
носенето на
спортните
символи и
спортните
ритуали (като
паленето на
олимпийския
огън например)
всъщност са
религиозна
практика,
подчинена
на почитанието
на
олимпийските
старогръцки
богове. В
този смисъл
християнинът
не може да
приеме
спорта. Това
означава
ние да се
откажем от Христос
като от Бог и
да се
обрънем към
езическите
идоли и
кумири,
завещани ни
от древна
Елада.
Затова
християнинът
трябва
внимателно
да прочете
християнска
и
общокултурна
литература
и да се
позаинтересува
от смисъла
на
символите в спорта,
да разбере
неговите
знаци и да
знае кое е
езическо и
кое не е в
спорта.
Същевременно
обаче
християнинът
не бива да се
отказва от
спорта.
Спортът е
прекрасно
средство за
каляване на
душата и на
тялото. Това
всъщност е и второто
морално
равнище за
възприемането
на спорта.
Ако
християниннът
гледа на спорта
като на
средство за
себеусъвършенстване,
то тогава
работата е
друга.
Изпитанията
и режимът на
който се
подлагат
спортистите
може да
помогне при
преодоляването
на
изпитанията
при
християнския
пост.
Възпитанието
в
добродетели
като честност,
почтеност,
принципност,
колегиалност
и др. е
напълно
възможно
чрез спорта.
Трудностите
каляват
характера и
ако
християнинънт
е истински
христянин,
то той може
да бъде и добър
спортист.
Освен това
Христос
казва, че е
напълно
нормално да се
грижим за
тялото и
плътта си,
което
следователно
не е
богопротивно.
Грижата за
тялото
обаче не
бива да бъде
самоцел.
Изоставяйки
душата си
често пъти
спортуващият
може да
попадне в
зависимост
от чужди
духовни
учения и да
попадне в състояние
да смени
религията
си.
Често
пъти се
задава
въпроса
спортистите
от коя
религия са.
Много
спортисти
носят татуировки,
което не е
християнска
практика.
Много
спортисти-мъже
също носят
обеци, което
всъщност е стар
варварски
обичай,
останал от
неизкорененото
в света
езичество.
Някои
спортисти
дори носят
откровено
сатанински
символи и
знаци, с
което идват
да покажат,
че ако
спортисът е
отделен от
познаването
на
Евангелието
и от
заветиете
на Св. Отци, то
той лесно се
превръща в
обект на
влияние от
външни
среди, често
пъти
некомпетентни
религиозно
и с недобри
намерения
спрямо
спортуващият.
Иначе
спортът
помага да се
избегнат
наркоманиите,
да се преодолее
апатията от
живота и да
се утвърди
жизненото
начало у
човека,
което е
Богоугодно
и полезно за
душата и
тялото на
спортуващия.
Спортът
може да
преодолее
някои
отрицателни
черти у характера
на човека
като научи
на
съпричастност,
на доблест и
достойнство,
която никоя
друга
дейност от
сферите на
живота не
може да
научи
човека. Но
когато
спортува
спортистът
трябва да
държи
сметка за
това, че е християнин.
Често
пъти
спортистът
е модел за
подражание
и обожание у
обществото.
Спортистите
се превръщат
в нещо като
идоли,
особено за
младите
хора и за страстните
привърженици
на спорта.
Затов
атлетът или
играчът трябва
да съзнава
своята
голяма
отговорност,
която
носи пред
Бога и пред
хората.
Спортисът
трябва да
възпитава в
себе си християнските
добродетели.
Той трябва
да бъде
смирен,
честен,
почтен, да не
спекулира
със славата
си и да
помага по
всякакъв
начин
на хората.
Спортистът,
подобно на
свещеника, в
съврмененния
свят трябва
да се
превърне в
икона на
Христос, чрез
която
хората,
обожавайки,
да се сещат
за Спасителя
и да искат и
те да станат
такива, т.е.
Христови
следовници
и Христови
подражатели.
Затова качествата
на добрия
спортист са
неотделимо свързани
от
християнските
качества.
Спортистът
трябва да
проявава
милост и
справедливост,
да проявява
лична
социална
дейност
като помага
на слабите и
отрудените,
на своите по-малки
братя.
Защото за да
бъде човек
голям спортист
се иска не
само силно
тяло, но и велика
душа. Често
пъти ние сме
свидетели
как големи
спортисти
със силни
тела и
физически
качества се
провалят
напълно
именно защото
тяхната
душа не е
християнска
и защото те
странят от
християнските
добродетели.
На това
явление
особено
внимание се
обръща в
Америка,
където
съзнанието
на спортиста
като
представител
на
християнството
и на едно
дълбоко
християнизирано
общество е
много добре
заявено.
Американските
звезди не проявяват
хулиганство,
те се
намират на
почетната
стълбица на
човешкото
уважение
заради
своята
скромност,
заради
чувството
си за дълг, че
служат на
едно
общество,
което очаква
от тях не
само
физически,
но и морални
подвизи.
Същото
трябва да
бъде и в
България.
Българският
спортист
трябва да
съзнава, че
освен клуба
и държавата
си той
представлява
и
християнското
общество,
което го е създало.
Затова
истинският
спортист
освен
парите и
славата
трябва да
търси и
духовните
подвизи, като
със своя
пример
доказва не
друго, а благодарността
си към Бога,
Който го е
създал
победител и
благодарността
си към
хората,
които са му гласували
доверие
като са го
поставили
на такова
място,
откъдето
спортистът
може да печели
пари и слава.
Тук въпросът
опира до
благодарността,
едно
неоспоримо
християнско
качество, което
различава
вярващия от
неварващия.
Ако спортистът
не е морален
и ако той не
проявява благодарност
към Бога и
към хората,
то неговата
кариера е
обречена на
неуспех.
Един спортист
може да има
всичко, но
ако няма
разположението
на Бога и на
светиите,
ако не
получава
признателността
на хората
заради
своите
морално-волеви
качества, то
той няма
нищо.
Известно е,
че големите
спортисти в
миналото са
били и
големи хора,
които с
примера си
са били
давани за
образец на
подражание
у подрастващите.
Такива
спортисти
като Дан
Колов например
и до днес
служат като
пример за
това как
един
обикновен
човек с
Божията
помощ и със
своята
скромност
може да се
превръне в символ
на
качествата
на един цял
народ. Има
много
примери, за
които тук
мястото
няма да
стигне да ги
изброяваме.
Затова
спортистът
преди да
стане голям
професионалист
трябва да
стане голям
човек, а
голям човек
може да
стане само
ако
позанава Св.
Евангелие,
ако познава
заветите на
Христос и на
светците и
ако следва
заветите на
Св. Отци. В
този смисъл
великите
спортни
добродетели
са
неотделими
от великите
християнски
добродетели
и ако човек
си направи
труд да
направи
статистика
на успелите
спортисти,
то той ще
види, че
повечето от
тях са били
християни и
то добри
християни,
които първо
са се възпитали
на
добродетленост
и на щедрост
и на
съпричастност,
а после са
станали
велики
професианлисти.
Спортът е
голяма
школа
за
възпитанието
на разума,
волята и
чувствата и
ако човек
подходи
правилно
към тях без
да търси
бърз успех,
то от него
може да се роди
велика
личност,
способна да
пребори всички
трудности и
несгоди,
които
спортният и
личностният
живот му предлагат.
В този
смисъл
спортистът
не може да
бъде безразличен
към
символите и
знаците,
които носи и
които
неговите
успехи
превръщат в
обекти на
почитание у
зрителите и
почитателите
на спортната
дисциплина,
която той
упражнява.
Наред с
чисто
спортно-техническите
вещи спортистът
носи и лични
символи,
които
изразяват
неговата
религиозна
принаделжност.
Някои са
суеверни и
фетишисти и
носят
различни предметни
символи за
спортен
късмет,
други са
християни и
носят
християнски
символи.
Така
спортистът християнин
носи
кръстчета и
икони, той се
прекръства
преди
излизането
на спортния
терен, той
моли
открито Бога
за успех и за
покровителство
и не се срамува
да изрази
гласно
своята
молитва
дори в присъствието
на иноверци.
И Бог
наистина му
помага.
Историята
на
християнските
светци е
запазила
пример за
гладиатори,
които като
след като са
се
покръстили
са получи много
успехи и с
кръстния
знак са
успели да победят
своите
противници.
Днес
спортът,
подобно на
античното
гладиаторство, е една
малка
безкръвна
война в мирно
време.
Затова и
спортисът
трябва да
знае добре,
че и той е
воин, който
се сражава
не само за
лична слава
и за славата
на своя
народ и
държава, но и
за славата
на Христос,
за славата
на светиите.
Много
съвременни
спортисти в
случай на
успех
развяват
националното
знаме. А още
по
правилното
е в случай на
голям или малък
успех с
благодарност
да се издига кръстното
знамение,
защото
именно Бог е
помогнал на
спортиста
да спечели,
особено в днешното
време на
изравнени
възможности
и на
всякакви
спортни
стратегии,
които треньорите
развиват. Те
треньорите от
своя страна
трябва да се
отнасят
християнски
със своите
възпитанции
и да ги
поощряват
да носят
християнски
символи и да
възхваляват
Бога по
време на
всеки свой
успех и
напредък. Защото
Бог раздава
своите
милости на
своите
любимци и в
замяна не
иска нищо
друго освен
елементарна
почит и
уважение.
Както спортистът
уважава
своите
любимци и
колеги, както
се прекланя
и слуша
своите
треньори
така той
трябва да
се прекланя
и да слуша
Бога.
Изповедта
също много
помага при
спортните
натоварвания.
Защото
спортистът
освен пропуските
в своята
физическа
подготовка трябва
да познава и
пропуските
в своята
духовна
подготовка
за да измоли
от Бога
опрощение
на
греховете
си и оттам да
потърси
нови
ресурси за
своите
успехи.
Изповедта е
съвършена
форма на
психоанализата
и спортната
психология
тук не може
да помогне
ако Самият
Бог не се
намеси.
Затова
спортистът
не трябва да
отхвърля
свещеника и
свещенството
и да не се
срамува от
това да
посещава
храма в
свободните
от
тренировката
си дни. Там, в
притвора на
храма, той ще
намери
успокоение на
душата си, ще
изпита
съвестта си
и ще види
сам
пропуските
и грешките,
които е
допуснал и с
нова вяра
след изповедта
ще излезе за
да срази
своите
опоненти, особено
ако те не са
християни.
Затова
християнството
и спортът
имат двойнствено
отношение
помежду си.
Християнството
поощрява
спорта като
богоугодно
занимание,
ако спортът
е съпроводен
с достоен и
честен
християнски
живот, като
се спазват
Божиите
наредби и се уважава
Църквата.
Ако
спортистът
обаче е езичник,
ако той
презира
християнските
ценностти и
на мястото
на
кръстчето
на врата си носи
езически
символи, то
християнството
го порицава,
защото
добродетели
и духовност
вървят ръка
за ръка и
езичника-спортист,
колкото и
силен да
бъде
физически
няма да може
да измоли
Божията
благословия
за победа на
трудното
поприще,
което си е
избрал.
Transferred
from www.pravoslavie.bg upon
permission
Christianity and sport
Stefan Chureshki
Mr. Stefan
Chureshki is a well-known Bulgarian researcher of the Christianity and the
Bulgarian history. First time ever he introduced an article regarding the
relation Christianity and sport. Its interesting that in the past Mr. Chureshki
has been involved in the Bulgarian swimming movement he was a swimmer in
the team of Slavia (Sofia). Mr. Chureshki is also fan of the First
Bulgarian Swimming Site and regularly reads the swim news.
|