|
Даун Фрейзър – светинята
на Австралия
Дияна Копринкова
|
Даун Фрейзър
|
Най-признатата, една от най-добрите
плувкини на Австралия и най-успешните световни спринтьорки в плуването за
всички времена, Даун Фрейзър
има завинаги своето място в сърцата и умовете на австралийците като
най-обичаната от всички спортна легенда на Австралия. Това си признание
тя заслужи със спечелените 4 златни и 4 сребърни Олимпийски медала.
Фрейзър е носител на 39 световни рекорда (27 от които индивидуални), първата
жена плувкиня в световната история, която побеждава на 100 метра в три
последователни Олимпиади – 1956 в Мелбърн, 1960 в Рим и 1964 в Токио, и
първата жена-плувец преплувала 100 метра за по-малко от минута.
Детството
Даун Фрейзър, най-голямата австралийска плувна
звезда се ражда на 4 септември 1937 г. Тя е най-малкото от 8-те деца в дома
й, в който единствено баща й (шотландец по произход), обикновен работник
изкарва прехраната на семейството.
|
Те живеят в Balmain един
от старите квартали разположени в пристанището на Сидней. Кръщават я Даун,
защото се появява на бял свят на разсъмване. По рождение страда от различни
дихателни проблеми, един от които и най-сериозният бил астма (астмата е
най-често срещания здравословен проблем сред децата в Австралия, за
повечето, както и за Даун Фрейзър, състояние продължаващо до края на живота
им. В последните години статистиката сочи, че 14% от децата в Австралия
страдат от астма). През цялото си детство Фрейзър никога не е възприемана
като най-малкото момиче. Винаги се старае да работи усърдно наравно с
всички останали, благодарение на което по-късно като тинейджер, тя си
спомня в едно интервю за Австралийското Национално Радио ABC от декември,
1998 г., че тялото й било удивително мускулесто, здраво и силно, винаги в
отлична физическа форма. Непрестанните физически упражненията и плуването й
помагат да диша по-леко и да облекчава страданията си от астмата.
Единственото нещо, което я смущавало понякога, споделя Фрейзър в същото
интервю, било трудното намиране на рокля, която да й пасне около раменете, където
била най-мускулеста. Но това били бели кахъри за Даун Фрейзър, която
знаела, че колкото по-силна физически ставала, толкова по-бързо щяла да
плува и тази мисъл запълвала съзнанието й по това време, защото тя искала
да бъде най-добрият плувец в света.
Като малка тя често играе в една изоставена,
запустяла каменовъглена мина в близост до дома й. На 5 годишна възраст се
научава да плува и заедно със своите братя ходи да прескача тайно оградата
на обществения басейн в родния й квартал Balmain, тъй като нямат възможност
да заплащат входната такса, колкото й ниска да била тя. На 9 годишна
възраст Даун Фрейзър започва да се състезава сериозно. Принудена от
обстоятелствата в живота й и бедността, тя напуска училище на 13 годишна
възраст, за да отиде да работи в една фабрика за дрехи. През свободното си
време тренира сама в басейна във Balmain, както и в обществените басейни
край океана.
Успехите
Бързо напредва и показва
естествен талант в плуването, който бил случайно забелязан от треньора по
плуване Хари Галагър. Той остава поразен от уменията й и понеже не можела
да си позволи да заплаща за тренировките, той й предлага да я тренира
безплатно вярвайки, че зад борбената й натура се крие една истинска плувна
звезда. И вярата му в нея не била напразна и неоправдана. Още след първите
тренировки през 1953 г. на предстоящите състезания за титлата на щата Нов
Южен Уелс тя завършва първа на 200 метра св. ст. и трета на 100 метра. След успеха си
в състезанието твърдо решава да се отдаде изцяло на плуването си и да го
усъвършенства максимално. Нейният треньор Галагър получава по-добро
предложение за работа и заминава за Аделайда, щата Южна Австралия. Той успява
да убеди родителите й да я пуснат да замине с него, за да продължи да я
тренира. През лятото на 1955 г., на 18 години, Даун Фрейзър печели всека
титла по плуване свободен стил на щата Южна Австралия. Тя се квалифицира за
Олимпиадата в Мелбърн. И тогава птичката на щастието и успеха кацва на
рамото й и тя спечелва първото си олимпийско злато на 100 метра св. ст.,
преплувайки ги за 62 секунди и поставя първия си световен рекорд.
Благодарение на постигнатото тя става постоянен член на австралийския национален
плувен отбор. След Олимпиадата в Мелбърн, споделя Даун Фрейзър в интервю за
Национална Телевизия ABC от юни 2001 г., че нейната основна цел била да
счупи едноминутната бариера при жените на 100 метра св. ст., която по това
време била гледана като абсолютно невъзможна цел. Но на 20 години тя не
мислела така, защото колкото са големи мечтите ти, толкова далеч стигаш.
Нейната амбиция била да стане все по-бърза и по-бърза в техниката си на
плуване, за да достигне така неистово желания от нея световен рекорд сред
жените на 100 метра св. ст.
През 1960 г. на следващата
Олимпиада в Рим тя отново побеждава, закичвайки се със злато на 100 метра св.
ст., преплувайки ги за 61.2 секунди. На Олимпиадата в Токио през 1964 г. тя
за трети пореден път повтаря успеха си и спечелва 100 метра св. ст., поставяйки световния рекорд
на живота си, преплувайки ги за 59.5 секунди. Така тя става първата жена в
света изплувала 100 метра за под минута време. Победата й е ясна
демонстрация на нейните невероятни и неподозирани възможности, физическо и
психическо превъзходство сред останалите състезатели в нейната категория. В
същото интервю за ABC, Фрейзър споделя, че издръжливостта и бързината в
плуването й дължи на тренировките на Хари Галагър, който я пуска да се
състезава с нейни колеги от противоположния пол. Най-честият й партньор е
Джон Хенрикс (Jon Henricks), които също се състезава в нейната дисциплина
100 метра св. ст. Хенрикс винаги и дава 5 секунди преднина и тя винаги се
старае да бъде пред него. Този навик й остава и когато е на състезание. Тя
сякаш чувства, че Хенрикс я преследва отзад, затова и никога не се
притеснява за останалите й съперници, а само се старае да плува все
по-бързо и по-бързо.
Състезавайки се с
колегите си плувци Даун Фрейзър винаги се чуди защо мъжете били по-бързи плувци
от жените. Отговорът, който сама открива е, че първо мъжете имат по-силно
развита диафрагма и тялото им е по-издръжливо, и второ техните бански
костюми са по-леки от тези на жените. Женските плувни костюми по това време
изработени от финна вълна тежали около 2 килограма, когато били мокри, никога
не стояли по тялото и винаги се пълнели с около 2 (5lb) литра вода. Всички
тези факти забавят жените в плуването им, затова Даун Фрейзър решава, да
сравни времената на изпълнение на определени стилове в плуването при мъжете
с тези при жените и стига до извода, че жените плувкини свободен стил могат
да плуват толкова бързо, колкото и мъжете, плуващи бътерфлай. Световният
рекорд по бътерфлай при мъжете тогава е 60 секунди, затова Даун Фрейзър си
поставя задачата да поддържа нейните плувни рекорди близки до минута и дори
и под минута време.
Бунтарката
Даун Фрейзър е
най-големият бунтар в историята на австралийския спорт, с невероятно
устремен към целите си характер, характеризиращ се с прямост, откровенност
и непокорен дух, който е над всички правила и забрани. Фрейзър е най-дискутираният
и в същото време и най-тачения спортист на всички времена. Австралийците
цял живот гледат на нея като на светиня, донесла много слава и чест на
страната си. Но те никога са нямали друг Олимпийски атлет, който да е бил в
по-големи неприятности с ръководството си. Неприятности довели до
несправедливата съдба един отявлен спортен талант да бъде спрян в разцвета
на блестящата си кариера.
Даун Фрейзър през целия си
живот черпи вдъхновение, мотивация и сила на духа от факта, че й забраняват
да прави едно или друго нещо. Тя е отстранявана от спорта на живота й
плуването на три пъти, от които най-сензационно след Олимпиадата в Токио
през 1964 г. За първи път и се забранява да се състезава на 12 годишна
възраст. Тази забрана води началото на нейните размирни взаимоотношения с официалното
плувно ръководство. Фрейзър сама споделя колко несправедливо било
наказанието й да бъде спряна от плувна състезателна дейност в едно интервю
за Австралийската национална телевизия ABC. Тя разказва как навремето
заедно с братята й е член на местен ръгби клуб и всяка Коледа цялото й
семейство традиционно ходи на Коледно парти-пикник в Hollywood Picnic
Grounds в един квартал на Сидней North Ryde. На тези събирания идват
семействата на всички деца участващи в този ръгби клуб и често се събират
между 80 и 100 деца. По установена традиция на пикниците те се състезават
по най-различен и забавен начин - с чували, надбягват се, участват в плувна
надпревара и какво ли не още. Всяка година за стимул в спорта те получават
някакъв коледен подарък от ръгби клуба. Коледата на 1949 г. Даун Фрейзър
отново получава, наред с всички останали, подарък. Но от Австралийския
Плувен Съюз (Australian Swimming Union) е обявена за нарушител на правилата,
след като разбират за подаръка от ръгби клуба. Те смятат подаръка за награда
от участието й в организираната надпревара от ръгби клуба. Наказват я с 2
години забрана за участие в плувни състезания. Аргументът е, че според правилата тя като професионален
състезател на 12 години не може да взима награди от аматьорски състезания. Тя
им отговаря, че това е само коледен подарък, а не награда, но те не приемат
отговора й и решението им влиза в сила. Като част от наказанието тя не трябва
да плува в басейните, където се обучават другите членове на нейния
професионален плувен отбор за същия период от 2 години. Възмутени от
решението на Австралийския Плувен Съюз един от членовете на плувния клуб в
родния й квартал Balmain Корал Макинтош, заедно с нейния братовчед и
професионален треньор по плуване Рей Миранда решават да се застъпят за нея.
Те представят отново нейния случай пред Австралийския Плувен Съюз и
настояват за неговото преразглеждане. След 12 ужасни за Даун Фрейзър месеца, Корал Макинтош
идва при нея с новината, че е издействала да бъде възстановена като част от
отбора си и може да се върне към състезателна дейност. Когато отишла с
братовчед си Рей Миранда да се представи отново в офиса на Австралийския Плувен Съюз, един от
ръководството й казва, че сега се връща, но с това си поведение тя никога
няма да плува за Австралия на международно ниво. Тя му отговаря, гледайки
го право в очите: ”О, да аз ще плувам!", разказва за онова време Даун
Фрейзър и добавя, че е безкрайно благодарна на Австралийския Плувен Съюз,
че поставя отпреде й точно този човек, който с думите си я направил по-силно
желаеща да постига нещата в живота си и да преследва целите си насочени към
най-високите постижения в плувната й кариера. Понякога човек има нужда от
някой, който да го подтикне, макар и несъзнателно, към осъществяването на
големи цели и мечти. И тя наистина се състезава за Австралия на
международно ниво много успешно и то неведнъж.
За втори път Фрейзър е
отстранена от състезателна дейност след участието й на Олимпиадата в Рим
през 1960 г. След победата й
на 100 метра тя отива да празнува и се връща в хотела, където отсяда отбора
й в 3 часа заранта. На същата сутрин две от нейните съотборнички започват
да спорят за нещо и тъй като Фрейзър иска да поспи удря едната през лицето
с възглавницата си. После ядосана решава да отиде да пазарува два часа
сватбена рокля, която в крайна сметка не решава да използва. Връща се на обяд
и ръководството на отбора й я сюрпризира с новината, че тя трябва да плува
бътерфлая в смесената щафета 4x 100 метра. Фрейзър отказва, заявявайки, че
не е предупредена и няма да плува. Съотборниците, силно разчитащи на
нейното участие решават, че тя се държи безотговорно и в знак на протест
отказват да разговарят с нея до края на състезанието, независимо че са
заедно в една и съща стая. Напук и в знак на несъгласие със съотборниците
си по време на връчването на медалите Даун Фрейзър облича бял анцунг вместо
зеления, специално ушит за австралийския национален отбор. След това тя е
обвинена от ръководството в пиянство, в резултат на което за две години
бива отстранена от участие в международни състезания. Тя пише извинително
писмо, но извинението й не се приема.
Токио
Олимпиадата в Токио за
Даун Фрейзър означава много. Тя се готви изключително усилено да влезе в
отлична състезателна форма, след огромната лична драма в следствие на претърпяната
автомобилна катастрофа по средата на подготовката й, когато загива майка й,
а самата тя лежи месец и половина в болница със счупен врат и множество
охлузвания. И докато тогава това събитие изглежда, че ще възпрепятства
участието й на Олимпиадата същата година, както и може би ще сложи край на
кариерата й на плувец, Даун доказва на всички, че се лъжат. Вярна на себе
си и целеустремеността си, тя отива в Токио, за да спечели заслужения си
златен медал още по-бърза от всяка една жена плувкиня в света. Именно
затова и било нужно да почувства цялата атмосфера съпътстваща откриването
на Олимпиадата, не само за да й повдигне адреналина, но и да почувства
отново, че живее, че тя е тук в Токио, за да се бори за собствената си
Австралия и хората й. И изборът й е изначално предопределен. Независимо, че
знае, че ще бъде в нарушение на правилата поставени от ръководството на
олимпийския отбор на Австралия, Фрейзър избира да отстоява правата си и с
гордост отива да марширува, заедно с останалите си съотборници от тима на
Австралия под знамената на собствената си страна.
Kа 27 годишна възраст с
несломено сърце, въпреки досегашните й неприятности с плувното ръководство
и много голяма лична драма, Даун Фрейзър участва на Олимпиадата в Токио
през 1964 г. Спечелването на златото на 100 метра и неоспоримия й световен
рекорд не я спасяват от най-голямото и най-жестоко наказание в живота й,
което слага край на състезателната й кариера. Десет години да не се
състезава за Австралия е забраната, която и налага Австралийския Плувен
Съюз след Токио. Официално за открадването на знамето от Imperial Palace, а
неофициално за обличане на различен от националния отбор на Австралия
плувен костюм и участието й в церемонията по откриването на Олимпиадата. Тя
споделя, че облича друг костюм защото нейния официален костюм не й пасвал точно. Даун
Фрейзър била известна сред плувните среди като състезател, който обича да
прави сам банските си костюми. Тя винаги избира най-подходящия материал от
който те да бъдат изработени и в размера, който най-добре приляга на
дългото й тяло. С официалните плувни костюми тя винаги се чувства много
некомфортно, факт известен на плувното ръководство, но никога не взиман под
внимание. Вероятно е смятан за нейна прищявка. И особено, когато трябва да
се подчиняваш на плувното си ръководство, което стои над теб, няма нищо
по-лошо от това да изоставиш официалния си бански и да използваш собствения
си, което Даун Фрейзър фактически и прави. Още една е причината за смяната
на плувната одежда, за която Фрейзър споделя нееднократно в различни
интервюта за множество австралийски медии. Когато се гмурка във водата с
плувния костюм на отбора си тя винаги се връща към началните дни на
спортната си кариера, когато вълнените й бански се пълнели с вода. През
1964 г. напредъкът в материите от които изработвали плувните костюми е
зашеметяваш за онова време. Прогресът е голям преминавайки от вълнени
материи до копринени и найлонови материи, а тя все още, поради недобре
ушития за нейното тяло бански костюм, носи със себе си допълнителни 2 литра
(5lb) вода. Обличането на собствения плувен костюм и последвалите неустойки
за ръководството на отбора й към спонсорите е една от неофициалните причини
за отстраняването на Даун Фрейзър от състезателна дейност, а другата е, че
тя марширува с отбора на Австралия на церемонията по откриването на
Олимпиадата в Токио. Фрейзър пренебрегва забраната на ръководство на
австралийския олимпийски тим, която гласи всеки, който ще се състезава 48
часа след откриването на Олимпиадата да не участва на церемонията, а да се
съсредоточава върху собственото си представяне. Несъгласна с решението Даун
Фрейзър отива при ръководителя на плувния отбор и му казва, че независимо
че трябва да плува 37 часа след церемонията тя го моли за разрешение да
марширува заедно с олимпийския отбор на Австралия, защото това е нещото,
което ще й повдигне адреналина и ще й даде хъс за спечелване на
състезанието. Ръководителят й не взима под внимание, че може би аргумента й
е добър, защото всеки състезател е различен. Това, което ще изтощи едни
кара други да побеждават. Той й отказва категорично с аргумента, че ще да
си нарани краката, на което тя му отговаря, че ако не е достатъчно здрава и
силна физически да представи страната си, марширувайки на стадиона по време
на откриването на Олимпиадата под австралийските знамена, тя не трябва да
плува изобщо.
Един малко известен, но
забележителен факт от деня на победния за Даун Фрейзър финал в Токио на 100
метра св. ст. е, че тя изпитва много сериозни дихателни проблеми причинени
й внезапно от астмата й. Астмата засяга дишането й по време на състезанието
и се налага да използва специална помпа, за да си поеме въздух. Но въпреки
изненадващата атака от страна на собствения й организъм тя твърдо решава да
плува, влагайки всичко от себе си и спечелва най-безценния трети Олимпийски
медал и поставя световен Олимпийски рекорд.
Ето всъщност каква била
официалната причина за отстраняването от състезателна дейност на Даун
Фрейзър за период от десет години посочена от ръководството на
Австралийския Плувен Съюз. След победата си на 100 метра в 2 часа сутринта
след голямо и напълно заслужено празненство, заедно с приятели тя се впуска
в търсене на знаме-сувенир от „нейната” Олимпиада. Опитват да откраднат
харесаното от нея японско знаме от Imperial Palace и полицията ги арестува
под дулата на пистолетите си. В опит да избяга Даун Фрейзър прескача една
стена и приземявайки се наранява глезена си. Тя е заловена и откарана в участъка,
където след проверка на самоличността й полицията разбира коя е и вместо да
предявят обвинения към нея я освобождават, подавайки й нейна снимка за
автограф. С обинтован глезен и с ветроходна шапка, вместо с официалната за
отбора й, тя куцука носеща националното знаме на Австралия по време на
заключителната церемония на Олимпийските игри в Токио 1964 г. С гипсиран
глезен в количка тя е изпратена на летището. В куфара си има две знамена –
австралийското, което носи на финалната церемония и откраднатото японско,
подарено й от полицаите, за да й напомня за нейната неразумност. Като наказание
Австралийския Плувен Съюз (The Australian Swimming Union) я отстранява от
всякакви състезания за период от десет години. Така се слага края на
нейната плувна кариера. Независимо от международните критики против
решението на Плувния Комитет, то не било отменено, а само по-късно било
променено на период от четири години. Иронично, независимо от решението на
плувното ръководство, завръщайки се в Австралия Даун Фрейзър е избрана за Австралиец на годината.
Легендата
Изследователите сочат, че нейната плувна
кариера може би щеше да бъде още по-блестяща и тя може би щеше да постигне
повече световни Олимпийски рекорди ако не беше отстранена от активна
спортна дейност и участие в състезания за толкова дълъг период от десет
години. Но случилото се е факт, който не може да бъде променян и подлаган
на множество „ако”-та. Даун Фрейзър несломена и бореща се срещу
обстоятелствата на живота винаги има още с какво да изненада своите
почитатели и врагове. Не можейки да продължи да се състезава, през 1965 г.
Фрейзър става треньор по плуване. През 1967 г. й се присъжда високото
признание Член на Британската Империя (Member of the British Empire) за
направеното от нея за повдигане на международния имидж на родната Австралия
(под егидата на Британската Империя).
В следващите години тя работи здраво най-различни
професии, за да се изхранва и получи някаква финансова стабилност. През
1984 г. Фрейзър се връща към публичния живот като става първия
спортист-парламентарист в Австралия (член на парламента в щата Нов Южен
Уелс, представител за родния си квартал Balmain). През 1996 г. е избрана за
личност, която най-добре представя и символизира Австралия, а през 1999 г.
е определена за едно от Австралийските Живи Национални Богатства
(Australia's National Living Treasures) и още и се присъжда международно
признание с титлата Световна Плувкиня на Века (World Female Swimmer of the
Century) на Световните Спортни Награди (World Sports Awards), представени
във Виена същата година. Може би поради международното й признание през
1999 г. след наградата от Виена, Даун Фрейзър държи специализиран магазин
за сирена с името „Female Swimmer of the Century”. Името му не е случайно
избрано. Макар и малко тъжно и сякаш да напомни за наказанието си, сложило
край на кариерата й, тя показва на всички, че борбата й да оцелее и намери заслуженото
място в живота е по-силна от всичко. И тя го има това място. Даун Фрейзър винаги
играе и продължава да играе активна роля в спортните и широко обществените
среди като член на Спортната Асоциация на Болните от Церебрална Парализа
(Cerebral Palsy Sporting Association), като патрон на Асоциацията на
инвалидите (Wheelchair Association) на щата Виктория, като президент на
Австралийската Спортна Зала на Славата (Australia Sports Hall of Fame),
както и подкрепяйки различни спортни клубове из цяла Австралия и обявявайки
се в защита на изявени австралийски спортисти като другата плувна легенда
на Австралия за ХХІ век Иън Торп за участието му в предстоящата Олимпиада в
Китай през 2008 г. Макар и дълги години държана далеч от Олимпийски и други
състезания, Даун Фрейзър накрая заслужи да й бъде официално отдадена чест
на Олимпиадата в Сидней 2000 г., когато името и се нарежда сред топ 20-те
жени атлети във всички спортове за ХХ век. Тя носи факлата с Олимпийския
огън от сърцето на Сидней до Олимпийския стадион. Избрана да седи до Хуан
Антонио Самаранч, президента на Международния Олимпийски Комитет като
„първата Олимпийска дама”. Днес тя има официална покана за всеки шампионат,
организиран в Австралия, доживотно членство в Австралийския Плувен Съюз и в
този на щата Нов Южен Уелс и макар все още цяла Австралия да я помни като
всепризнат талант за привличане на неприятности и със силното й чувство за
независимост, Даун Фрейзър завинаги ще остане най-тачената и най-обичаната
австралийска плувкиня на всички времена.
The Dawn Fraser swim portrait…
By Diana Koprinkova
Dawn Fraser is an Australian icon whose athletic
prowess in the swimming pool has made her a household name. Her
autobiography tells of a woman whose life has been shaped by incredible
triumphs and crippling tragedies. But she will remain in the world summing
history the first woman to won a gold in three consecutive Olympics and the
first woman to swim the 100 m freestyle in under a minute and remains loved
to this day for her larrikin ways and swimming ability.
|