Първи Български Плувен Сайт представя на своята огромна аудитория уникално интервю и портрет на един от най-великите български плувци за всички времена – Добри Динев. Този човек е толкова голям, че дори не ни се вярва, че е реален. Какво ли не е минало през главата му. Жалко, че България и българското плуване не могат да задържат в пределите си такива плувни титани. Днес той живее в безбрежна Канада. Управителният съвет на Асоциацията на българските плувци единодушно реши да направи Добри Динев свой почетен член. Честито, великане!

Благодарим на медията www.bulmont.com, която ни предостави интервюто и даде разрешение за препубликуването му. Това е медия за българите в Монреал (Канада) – млад екип от ентусиасти събрали се с идеалната цел да даде една по-ясна представа за живота на българите в този космополитен франкофонски град.

Познаваме ли Добри Динев

Photo from the Bulmont.com

„Това е човекът, който без да помисли за собствения си живот, през 1978 при обръщането на понтонния мост при Белослав първи се хвърли в ледената вода и успя да спаси от явна смърт 42-ма давещи се хора, за което бе удостоен от Държавния съвет на НРБ с орден „За гражданска заслуга и доблест” – I степен.” Така започва статията „Познавате ли Добри Динев” на Рачо Илиев във в. „Посоки” от 9 февруари 1985 г. Мнозина от българските имигранти тук, в Монреал, са чували името на Добри Динев, а и не малко са тези, които го познават. Ако искате да се срещнете с него, има едно място, където неизменно ще го намерите – на басейна на College Notre-Dаme, всеки понеделник и сряда 18:45 ч. до 20:45 ч., и всяка събота от 9:30 ч. до 11:30 ч. Живата легенда в плувните маратони не се отказва от любимото си занимание и до ден-днешен продължава да възпитава шампиони. Срещу името си записва 10 световни рекорда, от които 6 са в книгата на Гинес. Няма да скромничим и с гордост, че са поставени от наш сънародник, ще ги посочим: 25 км бътерфлай – 8:59:45 ч. (в 50-метров басейн) 40 км бътерфлай – 16:35:10 ч. (в 50-метров басейн) 50 км бътерфлай – 20:09:17 ч. (в 50-метров басейн) 54 км 125 м бътерфлай – 24 ч. (в 25-метров басейн) 70 км 600 м (съчетано плуване в 4 стила) – 24 ч. (в 25-метров басейн) 100 км (съчетано плуване в 4 стила) – 38:31:11 ч. (в 50-метров басейн) По онова време в плановете на маратонеца влиза и преплуване на Ламанша, но тогавашното ръководство му разрешава да го направи между 2 и 12 октомври. Доста студеничко за такъв подвиг. Вече тук, в Квебек, Добри поставя още много провинциални рекорди във възрастовите групи 45-49 год., 50-54 год., 55-59 год., 60-64 год. Плувецът ни показа част от колекцията си от ордени, медали и купи, спечелени през годините и сподели, че преди време „добри хора” са му прибрали един кашон от тях. Без коментар. Добри Динев е почетен гражданин на Варна, Полски Тръмбеш, Асеновград. Почетен член е на сборния олимпийски отбор на Русия (бел.: тогава СССР), като такива са само трима спортисти – четирикратният олимпийски и трикратен европейски шампион с 18 световни рекорда в дистанциите от 5 000 м до 30 000 м, като в периода 1948-1954 няма загуба на нито един старт на 10 000 м - чешкият бегач Емил Затопек, първият в историята на бокса трикратен олимпийски шампион и двукратен европейски шампион - унгарският боксьор Ласло Пап, без нито една загуба на професионалния ринг, и нашият Добри Динев. Bulmont: Как започва всичко? Добри Динев: Родом съм от Варна. Живеехме в Аспарухово, много далеч от басейна, който е в центъра на града. Автобусите бяха на половин-един час и често се налагаше чрез плуване да отивам от Аспарухов плаж на вълнолома, от там на бегом на басейна, правех тренировката и се връщах по същия начин. На два пъти ми откраднаха дрехите и се прибирах по бански в къщи. (смее се) Bulmont: Значи любовта към плуването идва от близостта на морето? Добри Динев: Не. Може би, българска характерна черта – като ти кажат не прави това, ние правим точно обратното. Още с раждането ми лекарят е казал на майка ми да не влизам във вода заради ушите. Имам 18 перфорации на лявото ухо и 6-7 на дясното.

Като единият път беше след инцидента при Белослав. Обърна се понтонният мост и аз се хвърлих да спасявам хората. Престоях около два часа във водата, чиято температура беше 11-12 градуса. Ухото ми се възпали сериозно и се наложи оперативно да ми перфорират тъпанчето и да се направи ново. Тогава един българин, който живее в Бон, проф. Бетов, пристигна специално, за да покаже на българските лекари как се работи с лазерна техника при такива операции. И това, може би, като една благодарност, че съм спасил толкова хора.

Bulmont: А кога плуването се превърна в професия?

Добри Динев: Малко преди казармата завърших курсове за спасители и треньорът ми все ми викаше „Айде, кога ще започнеш?”, и ми дадоха групи. Непосредствено след казармата почнах като треньор. Това е 1968-69 г. И понеже завърших задочно спортното училище в Пловдив за треньори, така ми стана една от основните професии. И до ден-днешен го правя. Сега е вече повече от любов към плуването. Това е една доброволна работа, която вършим тук. И то много голяма. Имаме 130-140 деца. Има няколко деца, които са шампиони в своите възрастови групи. Засега всичко върви добре. По принцип през януари, февруари и март има по-малко деца, но гледам, че идват и се записват. Ако има по-малки деца, ще ги вземем през май-юни.

Bulmont: Много от родителите, с които разговарях са разбрали за клуба от приятели, познати. Влияе ли славата на Добри Динев?

Добри Динев: Може би да, но аз не съм човек, който да претендира.

Bulmont: Не вие лично, тя върви преди вас.

Добри Динев: Погледнато реално, и двете ми дъщери са майстори на спорта, а аз съм заслужил майстор на спорта, след като подобрих световния рекорд на 100 км съчетано плуване с час и 45 мин. през 1984 г.

Bulmont: Като споменахте рекорд, имате няколко световни рекорда, а и продължавате да поставяте нови тук.

Добри Динев: Да, с ветераните, но тази година съм участвал само 3-4 пъти. Не ми остава време, имах много други ангажименти. Да се надяваме, че следващата година (бел.: 2009 г.) ще обърна повече внимание. И, дай Боже, ако всичко върви нормално, ще отида в Австралия на Master Games (Олимпийски игри за ветерани), където имам шанс да вляза в тройката на 3-4 старта. Там дават шанс да участваш на 5 старта, като един е дълга дистанция, а другите четири са къси. Като казвам дълга, то е маратон от 5 км, но то е много къс за мен, аз не мога само да загрея (смее се) и обикновено избягвам кроловите дисциплини, защото съм маратонец в тях, нямам тая бързина за 50 м, 100 м, 200 м, 400 м, затова плувам съчетаното, тъй като „делфинът” ми е от основните стилове.

Bulmont: Това ли е и предпочитаният стил?

Добри Динев: Да, но като не се тренира и 100 м „делфин” са много.

Bulmont: Ще Ви върна към рекордите. Има ли момент, при чийто спомен все още преминава тръпка?

Добри Динев: Като се заговорим, спомените веднага се връщат. На 100 км, особено последните 5-6 км на крол ми бяха толкова тежки, защото ми се възпалиха очите, потече гной. Смятай, 38 часа и нещо, накрая всичко виждах в мъгла. А и очилата ми бяха много изпотени, може би, дето бях слагал мазнини. Много тежко беше. И понеже беше вече тъмно, 8 ч. вечерта, когато финиширах, и всичко на светлини. А народът беше колкото е възможно да поеме басейна, плюс по автобуси, дървета, по тераси. Във Варна все още стои лентата (бел.: филмова лента). Един инж. Ангелов, той може и да не е жив, но синът му я пази. Искаха първия път 500 лв., после – 2000 лв., сега не знам колко ще искат. Но беше хубаво да се вземе тая лента. Имаше и няколко филмови продукции, които искаха да направят филм за мен, но се разминахме, тъй като треньорът ми искаше да бъде и сценарист, да вземе права и пари и т.н. Но времената си вървят и, може би, един ден...

Bulmont: В началото имахте ли кумири, които искахте да достигнете?

Добри Динев: Разбира се. Д-р Оджаков за мен беше една голяма личност в плувните маратони. И фактически, аз от него се запалих. Брат ми беше се разболял от туберкулоза и беше в болницата за белодробни заболявания. И той (бел.: д-р Оджаков) идваше там на басейна. Аз съм го виждал, ама кой смее да отиде при него да се здрависа, да си каже приказка. Първо че е голям лекар, второ – голям маратонец. Има втори места, трети на световно първенство. И веднъж, плувайки, бяхме само двамата в басейна и то на дъното да е топла водата, но не беше чак токова топла, и той ми вика „ Абе, я се виж, кожа и кокали, ще се разболееш.”. И аз му викам „Ама, аз искам да стана като тебе”, а той „Така ли? Ама ти си много слаб, никога не можеш да станеш като мене”, а пък аз „Ще видиш, че мога!” (смее се)

Bulmont: Това ли Ви мотивира?

Добри Динев: Да, това е една от големите мотивации. Лекарят ми казва да не влизам във водата, той ми казва, че няма да стана. Как? Аз съм българин – ще си строша главата, ама ще скоча на стълба.

Bulmont: А сега какво Ви мотивира?

Добри Динев: По басейните тук, в Канада, където съм бил, има много треньори, които не са минали през такъв огън както българските треньори и спортисти. Тук всичко им се предоставя наготово и като че ли стимулът им не е толкова голям, освен по тренировки да викат, да симулират, че правят нещо. Не съм видял треньори да работят с такъв ентусиазъм както варненските – Алекси Алексиев, д-р Любен Лазаров, Ламбо (бел.: Хараламби) Чакъров, Милко Рачев, който ми беше треньор като плувах тия дълги дистанции, Бранислав Несторов – личния ми треньор, и първият ми треньор Васил Станкович. Такава мотивация имаха. Те се бореха за коридор – да вземат коридор, за да тренират децата. Нямаш си представа какво е било. А тука басейни, много деца желаят да плуват, но не се работи за техника, не се работи както трябва. Стръвта е друга. И, понеже българските деца ги гледам да ходят насам-натам, една група родители ми викат „Айде бе, няма ли да започнете да правите нещо?”. И Жаки се хвана, и ми вика „Татко, нали ще ми помагаш?”. И аз викам „Хайде, ще помагам”.

Захаринка (Жаки) Динева: И така, имаше я идеята. Аз работех на два басейна като треньор – в Ласал и в Дорвал, и от тук имахме информацията, нужна за откриване на клуб, защото не е така да се отиде на кой да е басейн и да се каже „Аз искам да правя плуване”.

Добри Динев: Ние сме единственият частен клуб, който участва на състезания. Има и други, но те не са клубове. Някои, които имат басейн и дават уроци. Правят си заплатата, като обучават групичка, а ние тук не правим заплата от това. Тука, което го правим е беневолна (бел.: доброволна и безплатна) работа и за това искаме нашите деца да побеждават. Да знаят, че от сърце го правим, да дадем нещо на децата.

Bulmont: Има ли някое дете, което бихте отличили с голям потенциал?

Жаки и Добри Диневи (в един глас): Да, не едно, има много.

Добри Динев: След нова година (бел. 2009 г.) почваме тренировки 3 пъти седмично, за да можем да се изравним поне малко с клубните, които са 4 минимум, а ние досега бяхме веднъж и два пъти седмично и имаме шампиони. От септември нашите деца ще бъдат на съвсем друго ниво и ще минем в друга категория на състезания. Тук са 3А, 2А...

Bulmont: Тук и треньорският опит си казва думата, защото аз си спомням историята, която бяхте разказали преди време, за децата от детската градина, с които сте преплували Дунав.

Добри Динев: А, да. (смее се) Едното дете завърши китайска филология, беше на 11 място за юноши на световно и 6-ти или 7-ми на европейско. Росен Русев се казва. Във Варна има, може би, над 20 ученика, които станаха майстори на спорта. Но това, което ме радва, е не само спорта, но и много от тях завършиха Военно-Морското Училище, други станаха инженери, лекари, зъболекари... Това ме радва най-много. И се надявам и тук нашите деца да бъдат шампиони, но да успяват и в училище. Спортът ги прави по-дисциплинирани.

Жаки Динева: По това се различава нашият клуб от другите, защото ние държим много и на дисциплината. При нас не е само децата да дойдат да си поиграят и да заминат.

Добри Динев: Ето, едно момиченце днес се оплака, че са го обидили, и аз веднага ги събрах и им казах „Това, което казвате на него, ще кажете първо на майките си и на бащите си да видите те как ще реагират.”. И веднага дойдоха да се извинят на момиченцето. Да се надявам, че това е добър урок за възпитание в добра насока.

Bulmont: Имате деца от различни възрасти. На колко години са най-малките?

Добри Динев: Имаме деца на 3-, 4-годишна възраст. Сега наблягаме повече на 5-годишните. Има някои деца научени на дисциплина, други, които се страхуват от водата, наплашени, трябва туй да го имаме под внимание.

Bulmont: Да разбирам ли, че децата израстват тук – започват като малки и карат до 16-, 17-годишна възраст?

Добри Динев: Ами, това е целта. Да бъдат до 17-18 години с нас. А после по университетски клубове, някой може да достигне до национално ниво. Това е целта ни. Аз казах, вече на 62 години няма да правя хляб с плуването, това ми е хобито, и се радвам, когато нашите деца побеждават. Това ми доставя най-голямо удоволствие.

Bulmont: Това е признателност и за труда на учителя.

Добри Динев: Аз казвам на децата, че това е признателност за родителя, който ги храни, облича, създава им всички условия, а ние даваме нещо от нас като един подарък, така да се каже, и към родителите, и към децата.

Bulmont: Защо само деца?

Добри Динев: Започва се с деца, но имаме и ветерани. Имахме едно момиче, канадка, беше парализирана с едната ръка и крака още от малка. Жаки я научи да плува. Те я водеха, защото не можеше да ходи. Проходи. Имаме и едно друго детенце, което идва с майка си. Браво на майката! Редовна, не пропуска тренировка. Детето вече само почва да се движи. Изключително дете!

Bulmont: Пътували сте много, защо избрахте Канада, защо Монреал?

Добри Динев: Ние дойдохме тук на първото световно в открити води на Lac-St-Jean през 1992 г. Жаки и Илияна (бел.: двете дъщери на Добри Динев) участваха като представители на България, като ние си поехме пътните и всички разходи. И останахме, тъй като в България вече нямаше басейни. Аз работех последните три години в Ловеч. Басейна го закриха, тъй като нямаха мазут да го отопляват. Сега вече не съществува, дискотека е.

Жаки Динева: Ние сме живели във Варна, Полски Тръмбеш, Кърджали, Ловеч.

Добри Динев: В Кърджали още първите 6 месеца като почнах да правя добри плувци, имаше един треньор по водна топка, който искаше да работя за него, защото искаше да прави женски отбор по водна топка. Аз му казах, че плувците са си плувци, а който иска може да отиде във водната топка. И той вика „Така ли? Нямаш басейн повече.” И се принудихме да отидем да молим учителя по физкултура в училище „Христо Ботев”, не си спомням името му, но много хубав човек, сериозен, и той ни уреди да влизаме в басейна. А в Ловеч имаше спортно училище, а нямаха деца. От Полски Тръмбеш 5 деца тръгнаха с нас. Ние им бяхме като майки и бащи. Затуй ти казвам колко беневол сме дали и в България, и тука продължаваме. После от Кърджали дойдоха още две деца. От Вършец Михаил Ваньов, който стана шампион на бруст 100 м и 200 м, Мириона, която преплува 84 км за 24 часа. От Казанлък имахме много хубави дечица. От цяла България почнаха да ни търсят, да влязат в спортното училище.

Жаки Динева (през смях): Бяха чули, че ние отглеждаме деца в къщи. Бяха на общежитие, но петък, събота и неделя бяха у нас. Майка готвеше с големите тенджери. Имахме голям салон с голяма маса, където децата обядваха, вечеряха.

Добри Динев: Направих една голяма Г-образна маса долу в мазата. Еее, какво чистене падна там.

Жаки Динева: Да се направи за всички деца, да има къде да се хранят, тъй като в събота и неделя нямаше стол и им даваха само суха храна. Тези, които не можеха да си пътуват, оставаха у нас.

Добри Динев: Аз като национален състезател взимах 400 лв. месечно и викам какво сега, давай тука децата да ядат. Сега като отида в България, само като разберат, че пристигам... Особено първия път през 2000 г. като кацнах, имаше 40-50 човека на летището.

Bulmont: Прибирате се за първи път чак през 2000 г.?

Добри Динев: Да. (И то заради световното в Германия, добавя Жаки) Наех кола от България, участвахме на световното за ветерани в Мюнхен и се върнахме.

Bulmont: За плуването знаем, че е хармоничен спорт, с най-малко травми за практикуващите го, а какво не знаем?

Добри Динев: Лошото е, че ние мислим, че знаем нещо, а фактически нищо не знаем. Аз много пъти съм се чудел, като обяснявам нещо на децата, а те не го разбират, не го приемат така, значи трябва да се измени начина на водене на диалога, на показване и, в крайна сметка, почваш да преоткриваш все нови и нови неща. Колкото повече се задълбочаваш, толкова виждаш, че по- не знаеш. Никога не можеш да кажеш, че знаеш всичко. Ето, аз съм заслужил майстор на спорта и не мога да го кажа. Аз не съм от А до Я, може би съм до Г, до Д, не повече. Както един организъм дава от себе си 40%, не може да даде 100%, ако надвиши 70% той умира. Както допинг като се употреби, затова именно го забраняват. Но това е един цирк – химия и лекари, кой ще надделее, и нова техника, която сега измислят.

Bulmont: Разкажете ни малко за приятелството ви с Петър Стойчев, който е и член на вашия клуб.

Добри Динев: Когато Петър дойде първия път на състезание тук, той дойде с един треньор от Русе. На по-следващата година дойде сам, аз му бях треньор. Сега е с Красимир Туманов, също една звезда в плуването, много добър треньор, защото е израсъл между големи треньори, както и аз навремето сред тия величия като Алекси Алексиев, Ламбо Чакъров, д-р Лазаров, Несторов – изключително интелигентен мъж. Несторов ми е дал, може би, най-много в живота като приятел и треньор. Той ме накара да уча в Пловдив. Той ми подготви документите за НСА. Той ме ръгаше просто, вика „Ти си един талант, който и в спорта, и като треньор ще бъдеш полезен”. Винаги съм се отнасял с благодарност. Ако някой ми е направил малко добро, аз не мога да забравя цял живот и винаги гледам да се отблагодаря. Докато съм срещал хора – ти му правиш добро, той се чуди как да ти направи обратното.

А Петър, който е доказал качествата си на плувец на световно ниво, когато стъпи на канадска земя с треньора си, аз се грижа за възстановяването му по време на състезанията. Правя му масажите от кацането на самолета до излитането, малко преди излитането последен масаж и това е.

Bulmont: Член сте на Асоциацията по масотерапия тук. Как започнахте да се занимавате с това?

Добри Динев: С това се занимавам някъде от 1968 г. Още като бях в Пловдив, в спортното училище ходех на курсове, после и във ВИФ (бел.: НСА), там учих ирисова диагностика. Над 1000 човека, които съм прегледал, им е поставена диагноза да се оперират или лекуват. Спортът и медицината са ръка за ръка. Не можеш да не разбираш някои неща, а пък да ги изискваш.

Bulmont: И правите чудеса.

Добри Динев: Ех... („Прави, прави.”, вметва Жаки) Случи се една фамилия, първо дойде майката. На вратата се размина с един друг човек, който, излизайки, каза „Тоз човек е miracle (бел.: чудо)”. И на жената й помогнах. Не минаха двайсетина дена, обажда ми се, че синът й пострадал при каране на ски и е вече трети месец след операция, не може да ходи, а е с патерици, лонгети, обездвижен. Докара го тя и той едва-едва се дотътри с патериците. Свърши процедурата, махнах му всички тия неща, взех му и патерицата да ги занеса на майка му и му викам „Тя сега ще се зарадва”. А тя остана да го чака в колата. Той ме пита „Ама, аз как ще отида до там?”. Викам му, както си ходил. И след десетина дена дъщерята също. Тя пък пада и си изкълчва крака и те й сложили „ботуша” с него да ходи. При нея отне малко повече време, 3 процедури, защото тя не искала да дойде, било я страх, че ще я боли. Дойде след една седмица, което е малко късничко, но се оправи.
През октомври тази година една филмова продуцентка получава удар с парализа на лицевия нерв и с лека парализа на лява ръка и ляв крак. Когато я видях, тя се разплака, а аз й викам „От това ли се плашиш? С две процедури на ден за 20 дена ще се оправиш.” Тя не можеше да повярва. Правех й снимки на всеки етап. 4 дена след като започнахме процедурите отиде на невролог. Той я попитал от колко месеца е така. Тя му обяснила, че ходи при един българин, който й прави процедури и той казал „Европеец. Аз съм завършил медицина в Европа и този метод ми е много познат, но в Монреал никой не го прави. Попаднали сте на точния човек, няма нужда да вземате лекарства”. А лекарствата за цялото лечение са на стойност около $ 2000.

Bulmont: Какви клюки сте чували за себе си?

Добри Динев: Ооо, много и най-различни. Особено като искат да очернят някого. Някой, като не може да направи нещо в живота, вика „Защо пък той ще го направи? Защо го е направил?” И това не е само сред българите. Аз сега имам възможност да контактувам с различни националности – всички са така, то си е вродено у човека. Не трябва да казваме „Ние българите сме черните овце”. Не е вярно. Ние сме си като всички останали, просто някъде може да прекаляваме повече или по-малко. Срещал съм българи, които, като чуят, че говорим на български, и бягат от нас като от прокажени.

Жаки Динева: Аз си спомням, когато татко извърши 100 км съчетано и след два дена трябваше да правим покрива на чичо, да му помагаме. (Добри: В 5 ч. сутринта му качих за два часа 5 тона вар на бегом) И ние бяхме там, понеже децата си играехме. Тръгваме си с колата от Звездец за Аспарухово, което е на не повече от 6 км. Имаше едно момче, което махаше на автостоп, и татко реши да го вземе. Той седна отзад, до мен и сестра ми, и чете на гърба на анцуга на татко - „Черно море”. А татко преди два дена завършил 100 км маратон и, естествено, във вестниците се пишеше и се знаеше. Той реши да попита „Абе, какво става с това момче, дето направи 100 км? Чухме, че умряло, починало в болницата и сега нищо не съобщават.” На нас ни стана много смешно, щото беше за татко, обаче никой не смееше нищо да каже. Татко само се обърна и му каза „Ами, кажете на тия, дето го разправят, че той ви е возил в колата си”. (Добри: Че сега ви вози в колата. И той „Може ли да спреш? Може ли да спреш да сляза?) „Аз до тука, аз до тука.” Беше много се уплашил.

Добри Динев: Смути се просто от клюката, която той разправя без да познава човека.

Жаки Динева: Това така ми е останало, но, иначе, много сме чували.

Добри Динев: Моето име малко или много влияе на децата, защото родителите им разправят. Децата почват да асимилират това, че тоз, който им показва, е бил нещо. Както Жаки – майсторка на спорта, в два клуба тук е работила като треньорка, Илияна – майстор на спорта. Значи, минали са през този бранш, не е току-така... Илияна и Жаки влизат във водата, показват на децата.

Bulmont: Четох за Жаки, че е участвала в Гърция през 1991 г. на 30-километровия маратон Корони-Каламата и финишира първа.

Жаки Динева: Бях най-малката, която е направила рекорд на трасето. Когато излязох, ме попитаха какво искам и аз казах – сладолед. Изведнъж се оказах с толкова много, че не знаех кой да си избера. Просто се бяха подготвили, знаеха, че обичам сладолед.

Добри Динев: През 2002 г. отивам на същия този маратон с един наш приятел, квебекарин от Шикутими. Викам, чакай и аз да се пробвам след 11 години, защото през 91-ва плувах с Жаки. Тогава вечерта ядохме акули.

Жаки Динева: И аз викам на татко „Тия акули откъде ги хващат? Сигурно ги носят от някъде.”, а татко вика „Не, бе, е от тука, от морето.” Добри Динев: И тя вика „Не, няма да плувам”. А то една буря, големи вълни... И аз исках разрешение да плувам с нея. За това трябва да ти осигурят водач, лодка, а то 30 км свързано, струва пари. И така, плувахме заедно. Викам си, чакай да видя след 11 год. дали съм пак на същото ниво. Стартирахме, но имаше един инцидент още в началото. На старта случайно ли, какво ли, а то хлъзгаво, американецът ме блъсна отзад и аз, падайки, си счупих зъб, ударих си лакътя и си изкълчих китката. Във водата наместих китката, но лакътят ми се поду и през целия маратон ми е кървяла ръката. И като излязох на финала след 12-13 часа още капеше. То една буря пак, едни вълни, много лошо беше. И се класирах 4-ти от 17 участници, които завършиха, като всички 22-, 25-, 27-годишни. Викам си „Ех, не съм загубил форма.”. Е, бях потренирал двайсетина дена.

А тук, на Lac-St-Jean съм участвал само на късите маратони. А дългите дистанции като искахме да участваме не ни разрешиха, защото те са смесена щафета – двама мъже и две жени. Ние бяхме аз и двете ми дъщери, нямахме втори мъж. И участвах на 5 км, и съм първи във възрастовата група.

Bulmont: Как разпуска от натовареното ежедневие Добри Динев? Знаем, че обичате лова.

Добри Динев: Нямам време за това. Тая година беше много натоварено. Да се надявам, че догодина ще имам повече време.

Bulmont: Какво бихте пожелали за новата година на себе си, на децата?

Добри Динев: Да пожелаем на бъдещите канадски граждани от български произход да представят нашата нация и като канадци, и като българи, и да се гордеят, че са български деца. Да не губят корена, това е най-важното. Затова ние си пращаме внуците всяко лято в България, за да почнат да говорят малко по-правилен български език.

Веднъж ми стана много обидно, бях с един известен български естраден певец и му го казах директно, защото го слушах няколко дена преди това по телевизията – как той отишъл в Германия и една сутрин като станал имал само 5 марки, и като видял, че трябва да работи, пак заобичал България и се върнал, за да не му говорели децата на развален български. И аз му викам „Предпочитам да говорят на развален български нашите внуци, но човек успява винаги там, където му е мястото. Ние сме си намерили мястото в Канада и ще успеем, а ти не си го намерил, затова си се върнал, защото никой не иска да чува твоя развален немски, примерно.”
Това е. Любовта ни към спорта не е умряла, само че възможностите са малки. Нямаме спонсори, но търсим. Има един, който ни направи шапките на такива цени, които ние не можем да намерим другаде. Сега иска бански да ни направи. Обаче трябва първо да съберем парите, за да ги платим. Да се надяваме, че като почнем септември, живот и здраве, да имат децата бански.

Не можем да разкажем всичко за Добри Динев само в едно интервю, за него ще трябва да напишем книга и няма начин славата му да не повлияе на успелия да се докосне до него. Той обаче е останал неподвластен на изкушенията, които тя носи, готов да подаде ръка на всеки. Това, може би, се дължи на факта, че в живота му има много обрати и той не е бил само галеник на съдбата. Работил е в Коми в дърводобива, бил е докер, брегови моряк. В първите години на емиграция, когато още не знае добре френски, работи по строежи, копае канали, продава вестници, бил е домоуправител на блок. Така бива винаги близо до хората и сред тях.

Родителите, с които разговаряхме, докато чакаха децата по време на тренировката, споделиха, че са много доволни да имат за треньор именно Добри. А те бяха от различни националности – чуваше се освен българска реч, и руска, френска, румънска, английска... Повечето бяха разбрали за клуба от приятели. Дори имаше група родители, които водят заедно децата. Те са доволни, че малчуганите остават поне за два часа далеч от компютрите и електронните игри. Спортът е здраве, той възпитава и дисциплинира.

Ако и вие желаете да запишете детето си на плуване, можете да го направите на адрес 3799 Chemin Queen Mary, Cote-Des-Neiges, QC, телефон за връзка 514-808-9324.

Bulmont

Dobri Dinev – a true BUL swim legend…

Transferred and translated from the Bulmont.com

The First Bulgarian Swimming Site presents an interview with the Bulgarian swimming legend Dobri Dinev. The interview is transferred from the web-media bulmont.com. In the present, Dobri Dinev is living in Canada. He established a swimming club called Dobri Dinev’s Friends in Montreal. Marathon swimmers are in the training process, too. The holder of the FINA Open Water World Cup Petar Stoychev is also a member of this club. Association of the Bulgarian swimmers affiliates Mr. Dobri Dinev as a Member of Honour.

May 29, 2009, FBSS, Sofia, Bulgaria