|
In memoriam
40 дни без Стиката (1954-2006)
Василен
Димитров
.jpg)
Емил Стоичков, Стиката
Преди 40 дни спря да бие плувното
сърце на Емил Стоичков. Стиката, както държеше да го наричат и връстници и
малчугани, не се съобразяваше с лекарските препоръки и забрани и остана на
басейна до сетния си дъх. На 6 ноември 2006 г. той получи втория и летален
пристъп. Трагедията се случи пред най-бързия четвърти коридор в комплекса
“Спартак”, там където до последно държеше марката “Стика” на треньор,
произвеждащ шампиони-техничари.
Още в началото на 26-годишния си стаж
в занаята Емил Стоичков се открои в “синия” ни спорт като колоритна фигура.
Гръмогласният работохолик нямаше как да остане незабелязан с пиперливия си
език дори за случайните зяпачи по трибуните. Денонощно той дишаше с мисълта
за плуването, въпреки че като малчуган влезе в басейна, за да укроти
енергията си с водна топка. Често след тренировки показваше уменията си на
възпитаниците, подсказвайки им защо като юношески национал в Хавана е играл
в считания навремето за соцолимпиада турнир “Дружба”.
Стиката беше наясно, че е орисан за
плуването още при първите си стъпки на треньорското поприще под покрива на
желязното корито на 90-о училище в ж.к. Люлин. Осъзнах го по-късно като
негов състезател. Потвърди го за пореден път в средата на 80-те години на миналия век,
когато прие за кратко изкусителна оферта за смяна на занаята.
Стиката беше сред пионерите на
“зелената вълна” – термин, който сам въведе в българския плувен речник
заради зараждащите се и постоянни успехи на ПК “Люлин” - първо при децата,
а после и в другите възрасти. Беше мотор и инициатор на движението, увлякло
до 1983 година 1500 ученици в столицата. Ставаше по нощите в ж.к. Младост и
обхождаше цяла София с автобус №111 за да отвори басейна за възпитаниците
си. По това време техните връстници още бяха по леглата.
И когато най-накрая безмилостният
закон на Прехода не му остави избор прие през 2000 г. офертата на Красимир
Туманов за трансфер с цялата си група в Левски, чийто привърженик беше от
дете.
Стиката отказваше да ходи по лагери с
националния отбор, но доказа мястото си там, защитавайки неведнъж честта на
България с постиженията на талантливи кадри. В скования от студ басейн на
“Червено знаме” точно неговият квартет на 4 по 200 м свободен стил (Виденов, Борисов, Тунов, Димитров) срази в тежка битка състава на
Югославия през 1995 г. За ПК “Люлин” това беше историческо първо злато в
елита. Произведе и световен шампион - Димитър Виденов, който спечели
маратона за ветерани в Крайстчърч (Нова Зеландия) през 2002 г.
Докато нахвърляше черновата на книга
продължи да изгражда и възпитава плувни майстори в Левски. Завеща на
осиротелите си ученици това, което смяташе за свое житейско и професионално
кредо: да станат и останат хора независимо дали ще стъпят на върха!
40 days without Mr. Stoichkov…
By Vassilen Dimitrov
On 6th
of November 2006 Mr.Emil Stoichkov (Stikata) has gone. BUL swimming
movement will never forget that unusually swim personality. Thank you Sir, for
all You've done !
|