Едно интервю на Иван Цанов с принцесата на вълните

 

            Една случайна среща в бързия влак Бургас-София на 29.08.2004 г. вечерта бе поводът за това импровизирано интервю. Принцесата на вълните се връщаше от Несебър, от кратка почивка преди двата последни старта в надпреварата за световната купа по плуване на ФИНА в открити води. Разговорът бе непринуден и само след няколко минути двама плувци, макар и от различни поколения и с различни характери, намериха общ език. Разделихме се в София и всеки пое по своя път. Нейният, разбира се, е къде-къде по-труден и по-търнист...       

 

 

Иванка Моралиева: “Даже и в сънищата си

не съм мечтала за първи места в маратона!”

 

 

- Г-це Моралиева, на олимпиадата плувахте 400 м св. ст. (36-о място) и 800 м св. ст. (26-о място). Времената, които показахте бяха под вашите възможности – 4:25.92 мин. и 9:03.13 мин. На какво се дължи това?

- За съжаление плувах с контузия в ръката, която се отрази неблагоприятно върху постиженията ми. На 400 м св. ст. функционално бях готова за резултат около 4:21.00 мин., а на 800 м св. ст. за време доста под 9:00 минути. Травмата обаче се оказа доста тежка и ми попречи да реализирам потенциала си.

 

- Присъствахте ли на финала на Аарон Пиърсъл (САЩ) на 200 м гръб, когато първо той бе дисквалифициран, а после реабилитиран? Вашият коментар?

- Да, бях на трибуните. Честно казано и на нас не ни стана ясно какво точно става. Видях това, което и телевизионните зрители, а и вие сигурно сте видели. Между състезателите плъзна мълва, че Пиърсъл бил направил кроулови движения при обръщанията, даже някои твърдяха, че се бил теглил за коридора.

Нещо друго интересно в тази връзка. Пътувахме с един автобус с плувците на ЮАР, които непрекъснато въртяха финала на 100 м бруст мъже на едно DVD. Ясно се виждаше, че олимпийският шампион японецът Косуке Китаджима прави непозволени от правилника движения и при старта и след обръщането.     

 

- Можахте ли да се доберете до мега-звездите на игрите – Баракудата (Майкъл Фелпс) и Торпедото (Йън Торп)?

- Не, не съм си го поставяла за цел. Направи ми впечатление обаче, че се държат съвсем естествено и са дружелюбно настроени. Не отказваха на никого автографи.

 

- На охридския маратон също не успяхте да завършите...

- Причината бе отново болките в ръката. Вървях много добре по трасето, по едно време се бях залепила за водачките, но уви, ръката отново ме заболя страшно силно.

 

- Преди това плувахте и на маратон край Скопие. Във Вардарска Македония изключително тягостно впечатление на българите правят паметни плочи поставени почти във всяко селище за някакви събития през периода 1941-44 г. свързани с “българския фашистки окупатор”. Какво е отношението към вас?

- Организаторите и обикновените хора се отнасят отлично с нас. Чувстват ни като братя и сестри.

 

- Тренирате заедно с великия Петър Стойчев. Това помага ли ви?

- Да, определено. Петър е феноменален плувец. Човек може само да се учи от неговия професионализъм, трудолюбие и концентрация преди стартовете.

 

- А какви са впечатленията от треньора ви Красимир Туманов?

- Треньорът ми е много голям специалист. Съветите му и помощта му спрямо мен са неоценими. Също така условията, които са ми предоставени за подготовка на басейн “Спартак”, според мен, са най-добрите в България.

 

- Как се справяте финансово?

- Засега си купувам сама самолетните билети. Помага и майка ми. Надявам се, след успехите, които постигнах напоследък да си намеря солиден спомоществовател.

 

- Честно да ви призная, аз не вярвах, че ще успеете в маратоните... Неприятно ми е да ви го кажа, но дочувам и някои злобни подмятания по ваш адрес.

- Отначало и аз не бях убедена. Даже и в сънищата си не съм мечтала за първи места в маратона. Злобата не ми влияе. Не обръщам внимание на тези неща.   

 

- Има ли разлика между конвенционалното плуване в басейн и плуването в открити води?

- Огромна. Който си мисли, че това са 1500 метра умножени по 20 пъти се заблуждава. Маратонското плуване е нещо съвсем различно. Има толкова много хитрини, тънкости и специфика.

 

- Нарекох ви принцесата на вълните в моите репортажи. Днеска се срещаме за първи път, по волята на случайността, очи в очи. Въобще как се отнасяте към славата?

- Първо, благодаря за квалификацията. Тя ме ласкае. А що се отнася до славата, мисля, че още не съм звезда. Смятам, че не съм се променила.

 

- Какво да очакваме от вас в последните два старта за световната купа?

- Ще дам всичко от себе си за да се класирам добре. Нужен ми е обаче и малко късмет.

 

- Четете ли публикациите в Първи Български Плувен Сайт?

- Не, но отсега нататък ще съм една от неговите най-ревностни читателки. Бях само чувала досега за него. Има обаче и хора, които не го харесват.  

 

- Искрено ви желая успех, г-це Моралиева. ПБПС винаги ще пише за победите на принцесата на вълните. Дано да е по-често. Тъй като съм комай единственият плувен историк в Родината искам да ви кажа, че чрез това което вие правите оставате завинаги в пантеона на българската плувна слава. Вече сте в историята.

- Благодаря. Също ви желая успех и искам чрез вашия популярен сайт да предам много поздрави на всички български плувци и плувни любители в татковината и по целия свят!

  

 

Ivan Tsanov’s swimming interview with the new BUL princess of the waves

 

Ivanka Moralieva: “Even in my dreams I wasn’t imaging about the first places

at the FINA Open Water Marathons!”