|
|
|
Г-н Юлиан Попов е роден в София през 1959 г. В момента живее във
Великобритания. В Обединеното кралство работи като консултант по
проблемите на висшето образование и е ръководител на проекти в областта
на институционалното развитие, образователните стратегии и връзките с
обществеността.
Той е автор на десетки
статии по литературни въпроси, международни отношения и политика, редактор
е на няколко книги, превежда руска поезия.
|
Г-н Юлиан Попов
написа този уникален текст специално за читателите на Първи Български
Плувен Сайт. Самият той е много добър познавач на спортното плуване, в
което ще се убедите след като прочетете материала. Силно се надяваме г-н
Попов да продължи да сътрудничи на най-популярния сайт за индивидуален вид
спорт по българските земи. На младини в България авторът на “Плуването в
едно английско училище” е тренирал водна топка.
Плуването в едно английско училище
Юлиан Попов
Лондон има два басейна с олимпийски
размер. София има три. Британските води, и морски и вътрешнотериториални, не
стават за плуване. Българските стават. Британският спорт се субсидира много
скромно. Българският, поне до неотдавна, се субсидираше щедро.
Великобритания има 64 медала по плуване от всичките си олимпийски участия.
България има 3. Тази разлика може донякъде да си обясним с това, че
Великобритания е по-голяма страна, тоест като дойде до шампиони, има
по-голям избор. По-сериозното основание обаче е вероятно в училището. Великобритания
не е най-мощната олимпийска сила. На последните олимпийски игри се нареди
десета по медали. Но все пак британците са относителна спортна нация, която
крепи спортните си занимания по-скоро на ентусиазъм и обществена
ангажираност, отколкото на държавна политика или на хазната.
Да вземем плуването. Ето как протича
плувния живот на Питър. Питър е дете на средна класа родители - относително
заможни (но не богаташи) . Неговата майка не е плувен и здравен фанатик и
не е една от тези, които раждат децата си в басейн и ги пращат на уроци по
плуване преди да са навършили един месец. Все пак тя се грижи за здравето и
плувните умения на сина си. Когато Питър е на 4 месеца, и още не е проходил,
започва 1-2 пъти на седмица да посещава кварталния плувен басейн с майка
си. Тези занимания трудно могат да се нарекат плуване, но те се отразяват
чудесно на настроението му и за него водата се превръща в не по малко
естествена среда от пода на хола, където са разположени всичките му
играчки. Майка му го потапя под водата и той бързо свиква да си контролира
дишането, макар и за секунда-две.
Когато Питър е на година, той започва
да плува с пояс. Някои амбициозни майки убеждават майката на Питър да не му
слага пояс, защото така ще започне да разчита на него, ще се отпусне и няма
да се научи да плува и да се гмурка достатъчно бързо. Майката на Питър
обаче не е нечовешки амбициозна за плувните умения на сина си, тя иска той
да расте здрав и уверен и да свикне с водата, но не да се превръща в
амфибия. Бащата на Питър е по-амбициозен, но е и по-зает. Питър продължава
своите плувни занимания с пояс до 4 годишна възраст, когато полека-лека
започва да прави опити да плува и да се гмурка без пояс. Той гълта и плюе
вода, но се справя. И се забавлява. Майка му си мисли, че той вероятно
никога няма да се научи да плува, толкова бавен изглежда напредъка му.
Тогава внезапно той придобива самочувствие и започва да плува по десетина
метра сам. Баща му се ентусиазира и започва да ходи всяка събота да плува с
Питър и да му помага с много насърчаване да научи нещо като кроул. Той с
учудване забелязва, че брустът е далеч по-труден стил за Питър.
На пет годишна възраст Питър тръгва на
училище. Всяка седмица той има час по плуване. През седмицата посещава
басейна с майка си, а в събота и с баща си. Когато Питър е във втори клас
(на 6 години) той свободно може да преплува няколко дължини на 25-метровия
басейн. Учителите го насърчават постоянно. Всеки месец-два в училището
провеждат тестове по плуване и децата получават различни значки и
удостоверения – че могат да преплуват сами 10 метра, 20 метра, 100 метра и
т. н.
Училището на Петър е сред добрите
английски училища. То не е типичното средно държавно училище, но не е и
съвсем необичайно. Добро училище означава, че в него се учи много спорт. Плуването заема
важно място сред спортовете. Училището има басейн, който не е луксозен,
типичен училищен малко мърляв басейн. Но върши добра работа. Един от
учителите по спорт е плувец и води отбора по плуване на училището. Той
наблюдава Питър. Не го насърчава, само гледа дали има амбицията на спортист
и дали родителите му имат подобна амбиция. Без родителска амбиция шансовете
на Питър да се състезава в отбора са малки. За щастие баща му вече сериозно
се е запалил. Питър е амбициозен и прави няколко опита да преплува 20
дължини на басейна. И накрая успява. На 6 годишна възраст Питър преплува 25
метра свободен стил за 35 секунди. Амбициран от постижението си и
насърчаван от баща си, същата събота той преплува 40 дължини кроул (1 км)
почти без почивка. В края на втори клас, тъкмо навършил 7, времето му е 29
секунди. Треньорът на училищния отбор вече си е намислил да го вземе в
отбора.
В трети клас отборът по плуване се
състои от 24 деца. Питър е сред тях. В четвърти клас отборът нараства на
36. Само 6 от тях обаче ще останат следващата година. В пети клас (10-
годишни) само потенциални състезатели ще тренират. Времето на Питър е вече
23 секунди за 25 метра. Най-бързият му съотборник обаче преплува една
дължина за 18 секунди, а рекордът на училището за деца до 10 годишна
възраст е 16 секунди (25 метра свободен стил). За да остане в отбора, казва
треньорът, Питър трябва да стане член на някой плувен клуб.
В страната има десетки плувни клубове,
чиято основна цел е да провеждат състезания. Те нямат басейни, нямат
персонал, нямат треньори, нямат офис или каквито и да било субсидии. Те са
квартални или градски организации на ентусиасти, които се събират редовно в
различни басейни, където намерят, и се състезават в различни категории.
Шансът на Питър да подържа напредъка си е да се състезава постоянно.
Родителите на Питър обаче са прекалено заети, за да осигуряват необходимото
време за плувен клуб. А и Питър вече играе футбол, крикет и ръгби, ходи на
уроци по пиано, а училището му започва сутринта и свършва в 4.30 следобед. В
8 часа вечерта Питър трябва да е заспал в леглото си. Преди това трябва да
чете книга половин час. Става ясно, че освен ако Питър не е плувен гений,
той няма да може да остане в отбора следващата година.
И така, на десет годишна възраст, с
време 21 секунди за 25 метра свободен стил Питър отпада от отбора по
плуване. Остават 6 по-добри и по-амбициозни плувци с още по-амбициозни родители,
които са готови всеки миг да отведат децата си на поредното състезание на
плувния клуб.
Училището на Питър обаче му осигурява
две неща. Първо, Питър е добър плувец, той не само може да преплува 3-4
километра, но може и да спаси някой, който се дави – благодарение на
часовете по първа помощ в училище и на няколкото часа плуване с дрехи, занимание,
с което той особено се забавлява. Второ, на Питър са му дадени всички
шансове да стане състезател по плуване. Той не е тласкан към плувна
кариера, но няма никога да може да каже: „Ех, ако имах шанс и условия,
можех да стана олимпийски шампион”. Изборът между плуване, ръгби, пиано,
компютърни занимания, книги, рисуване (все като извънучилищни занимания) е
вече до голяма степен негов. Може би той не е роден плувец, може би му
липсва амбиция, може би си дава сметка, че иска да се концентрира върху
нещо друго в живота си. Времето в плувния отбор обаче ще си остане
незабравимо. А кой знае, един ден плуването може отново да го запали и да
стане хилядния плувец преплувал Ламанша.
The swimming sport in an English
school
By
Julian Popov
Mr. Julian
Popov is born in 1959 in Sofia. Since 1994 he lives with his family in
UK where he works as a consultant in domain of the institutional
development, public relations and education policy. He is the author of a
large number of articles on literature, international affairs and politics,
an editor of several books, translator of Russian poetry. He is the
treasurer and the honorary secretary of the ‘Friends of Bulgaria’ – a
British charity organization been established to provide humanitarian
relief to Bulgaria. Еxclusively for
the visitors of the FBSS, Mr. Popov writes the unique article ‘The swimming
sport in an English school’. As a young man, Mr. Popov has been involved in
the Bulgarian water polo.
|