Георгия Кодоглу спечели Конкурса

„РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО” във Варна

Иван Цанов

Георгия Кадоглу взе първа награда на конкурса „РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО” проведен от ОБЩИНА ВАРНА, РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО и ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ КОМПЛЕКС – ВАРНА. На 10 декември 2009 г. се проведе заседание на журито в раздел „литературни творби” – категории стихотворение и есе в обявения Общински конкурс. Журито разгледа и оцени 108 творби на 92 участници, които бяха разпределени в три възрастови групи.

Първи Български Плувен Сайт представя на своята обширна аудитория есето на младата надежда на българското плуване. Признаваме, че бяхме учудени от дълбочината на написаното. Уважаеми читатели, отчетете обстоятелството, че есето е написано от 11-годишно българско момиче, което учи в светско училище. То споделя своите съкровени мисли за Спасителя, Рождеството и приятелството. Госпожица Кадоглу отново ни напомни, че спорта и плуването имат пряка връзка с Православното Християнство.

Есе за Рождеството и за още нещо...

Георгия Евангелос Кадоглу – 11 години

5 „Б” клас ОУ „Захари Стоянов” Варна

Хората отбелязват празникът Рождество по най-различни начини, всеки според своите разбирания. Вярващите християни ще прочетат части от житието на Исус Христос, ще кажат молитва и ще запалят свещ в църквата. Други ще спазят традиционния обичай с питката и паричката, постните ястия и коледарските песни. За нас децата най-важни, както винаги, ще бъдат подаръците.

Но зад цялата празнична суматоха се крие дълбокият смисъл на празника  Рождество Христово. Преди 2000 години на нашата земя се ражда Самият Бог, за да се намеси в живота на хората и със своето появяване да преобърне хода на световната история. По същия начин Христос се ражда отново и отново в душите ни, като преобразява целия ни живот, за да станем от невярващи – вярващи, от грешни – праведни.

Рождество е ден, който символизира Началото, който носи светлина; ден, в който трябва да се замислим за своя живот и да си дадем обещание да станем по-добри. Рождество Христово е празник на светлината и на всепобеждаващата любов към всички хора, то е празник на радостта, радостта от раждането на Христос – Спасителя.

То е надежда за хармония между хората, която се постига когато има доброта, любов и уважение. Защото човеците се раждат равни, но различни ги прави животът, а смъртта отново поставя пред хората чертата на равенство. Да, човек се ражда сам и умира сам… но между раждането и смъртта е обречен на живот със себеподобни и дори когато остава сам с мислите си, има нужда от приятел..

А Приятелят… Заедно сме, за да бъдем рамо до рамо до момента, в който един от нас разтвори криле и потегли към своята звезда в небето. Вярвам му и това е връзката, която свързва нашите души. Всеки човек търси приятел, защото се страхува от смъртта. Страхува се да изживее своя миг светлина сам. Нуждае се от едно приятелско рамо, на което да облегне глава в умора и тъга; от едни приятелски очи, които му вдъхват сили да продължи, които да го погледнат без лъжа; една приятелска уста да му даде съвет; едно приятелско сърце, което да бъде с него в радост и болка.

Когато си сам е най-страшно. Ставаш една прозрачна сянка – далеч от свят и веселие, стаил в себе си всичката любов, омраза, любопитство, ярост, страх, радост, сълзи; запазил ги за себе си и никога несподелил ги с някой. Започваш бавно да се стопяваш. Не се затваряй в себе си – крещи, когато ти се крещи, плачи, когато ти се плаче, усмихни се и повярвай… повярвай в доброто.

Така са ни измислили нас, хората, нуждаем се от приятели около себе си – един верен или стотици фалшиви или няколко близки същества около теб. Сами няма да оцелеем, затова сме се сплотили така, затова строим мостове от вяра, надежда, любов към сърцето на другия, за да не останем единствено със самотата в края на живота си …

Така съм създадена, че имам много приятели. Истински или фалшиви, подарявам им част от сърцето си, а те… ако искат да го изпепелят в злоба и омраза… ако искат да бъдат с мен до края… Душата ми е отворена врата за всеки, който ме погледне истински, без лъжа, така че да видя душата му в очите. И вярвам на всички тях, вярвам им, защото може заради хилядите лъжи само веднъж да не повярвам – на очите, които единствени са били искрени с мен.

И… не забравям, че „ние хората сме ангели с едно крило, за да полетим, трябва да се прегърнем!”... и да носим в себе си спомена за Рождеството.

G. Kadoglu’s essay about Christmas…

By G. Kadoglu

Miss Georgia Kadoglu is a very talented young Bulgarian women's swimmer. She is living in the city Varna and belongs to the glorious swim club “Cherno more – Armeets”. Recently the 11-years old athlete won the literary competition about Christmas organized by municipality of Varna. The First Bulgarian Swimming Site presents the text in full. Congratulations!  

January 04, 2010, FBSS, Sofia, Bulgaria