Благодарение на любезното съдействие на г-н Веско Вълков (издател на алманаха за 75 години Локомотив София) читателите на ПБПС имат възможност да прочетат уникалната статия на Петър Милушев за водната топка в Локомотив София. Самата статия е трансферирана след разрешение от спортния сайт на Локомотив София, който може да бъде видян в Интернет на адрес www.lokomotiv-sofia.eu

Водната топка в Локомотив (София)

Петър Милушев

Историята на този мъжки и елегантен спорт не е кой знае колко стара, но е трудно да се каже името на смелчагата, дал дръзката идея да се практикува водна топка в “Локомотив”, след като в района няма нито един плувен басейн. Но стартът е даден. Някъде около 50-те години. На чисто любителска основа. Създава се отбор без претенции. На хоризонта обаче се показва явлението Никола Нанов, наречен по-късно Пашата. Защо явление? Ами защото водната топка в “Локомотив” стана фабрика за ватерполисти, а създател на фабриката е Пашата. Тези, които не го познават в неговите младежки години, вероятно ще останат изненадани, че тогава най-малко се е занимавал с водна топка. Беше живо, пъргаво момче и се увличаше по много спортове. Особено му допаднаха леката атлетика, ските и плуването. Не беше от най-високите, но имаше невероятен отскок. Дори стана шампион на висок скок. През зимата не слизаше от ските. Владееше отлично алпийската техника. На различни нива и в ските спечели титли. Плувният басейн беше неговата слабост. Участва в много плувни състезания и винаги беше между първите. А когато завърши ВИФ, реши да се отдаде на треньорската професия. И не сбърка, защото тръгна по следите на своята съдба.

Името си с водната топка в “Локомотив” свързва през 1956 година. Като треньор по водна топка в железничарското дружество работи до края на живота си. Такава любов, такава преданост, такова наследство на един треньор към едно дружество поне на мен не са ми известни!

Започна от нулата. И като апостол тръгна по квартали и училища да търси мераклии да влязат в плувния басейн. А той е чак в другия край на града - Дианабад. Помагаше му откритият, благ характер. Вярваха му децата и техните родители. Така тръгна, за да процъфти “водната фабрика”.

С невероятна работоспособност Никола Нанов въвежда своя методика в обучението и тренира всички възрастови групи ватерполисти. Създава школа, на която могат да завидят най-големите центрове в света. Имената на Ан. Дончев, Т. Хаджиев, П. Божинов, Цв. Трифонов, Л. Люцканов, Анг. Костов, Вл. Димитров ще останат записани като пионери в историята на водната топка в “Локомотив”. През следващите години има вече представителни отбори и във всички възрастови групи. Печелят се първите шампионски титли и купи. Расте ново поколение - В. Костов, Л. Туча, Ив. Несторов, К. Кънев, Н. Лалов, Ст. Ташев. На вратата на мъжкия отбор застава “непробиваемият” Л. Рунтов, който дълги години е един от вратарите и на националния отбор. Започват поредица от международни състезания. В основата на националните отбори са локомотивските ватерполисти. И отново виждаме имена, които ще извървят дълъг път - вратарите Г. Цветанов и Ст. Александров, Ив. Венков, Б. Деведжиев, П. Цановски, Кр. Петков, В. Цанов, Пл. Милованов, Б. Константинов, Мл. Христов. По-късно следва младо поколение също талантливи ватер-полисти: Ив. Панайотов, Л. Баръмов, Вл. Бояджиев, В. Нанов (син на Н. Нанов), Цв. Неделчев, А. Авджиев, Е. Радев,  О. Ножаров, А. Ганюшкин, А. Гинев, Я. Куков. Всички тези ученици на Н. Нанов свързват имената си с различни шампионски титли, три от които на републикански първенства през 1975, 1976 и 1977 година. В крайния баланс виждаме още вицешампионски титли през 1964 и 1978 година, бронзови медалисти през 1965, 1966, 1967 и 1974 година. Тук нека отбележим един любопитен факт. Някои ватерполисти бяха и прекрасни състезатели по плуване. М. Хекимов стана шампион на 100 метра бътерфлай, Й. Александров 13 години беше шампион и рекордьор на 1500 метра. В летописа срещаме имената на брусиста Ил. Лалов, както и на много други ватерполисти, които опитват силите си и в плуването.

Имаше години, в които хегемонията на юношите е пълна. В някои първенства на страната младите ватерполисти на “Локомотив” ставаха шампиони, като не допускаха нито една загуба. В националния отбор играеха познатите ни имена В. Нанов, Р. Янков, Л. Велчев, Цв. Неделчев, Ан. Андреев.

Идва и първият голям успех на мъжкия отбор. Той се измъква от зоната на четвъртите и петите места и през 1976 и 1977 година печели бронзовите медали. На следващата година вече става вицешампион и печели купата на НРБ. А преди това през 1977 година шампионските титли отборите на “Локомотив” печелят в четирите възрастови групи - младша и старша възраст, юноши и младежи. Ето и носителите на купата на НРБ: В. Сираков, Л. Велинов, Н. Попов, Б. Григоров, О. Антонов, Г. Щерев, В. Нанов, И. Панайотов, О. Нинчев, Ц. Неделчев, Я. Куков.

Ако приемем, че само любовта към дружеството и водната топка са достатъчни в това време, за да се спечелят 12 републикански титли, купата на НРБ и редица други турнири - здраве му кажи! Или пък класирането на отбора на четвъртфинала за купата на Европа! Водната топка просто стана синоним на “Локомотив”.

С нелепата смърт на великия треньор и педагог Никола Нанов ватерполът в “Локомотив” осиротя. За него изпълнителният директор на дружеството Васил Кръстев казва: “Пашата беше един малък гений. За него нямаше тайни във водната топка, беше съвършен педагог и възпитател. Превърна басейна в свой втори дом. Не признаваше никакви графици. Групите идваха една след друга в басейна. Като в кино “Култура”. Нонстоп! Превръщаше тренировките в развлечение. Младежите го обичаха като баща, споделяха дори лични, интимни въпроси с него.”

Приели щафетата на своя учител по най-достойния начин, начело на водната топка в “Локомотив” застанаха треньорите Любомир Стефанов, Петър Шопов и Антон Парталев. Те продължиха да превземат връх след връх. Отлични специалисти, вечно неспокойни и търсещи нови дарования, те създават талантливи поколения по познатия, класически принцип - от деца до... националните отбори.

Десет години треньор на мъжкия отбор беше Любо Стефанов, а на юношите Петър Шопов - двама истински апостоли, носители на най-съвременните тенденции в развитието на световната водна топка. За тях, както при техния учител Н. Нанов, няма работно време, няма празник и делник. Така водната топка в “Локомотив” достигна до истински “бум”. И както казва мъдрецът: “Когато фактите говорят, боговете мълчат”, ние се доверяваме на фактите:

Отборът мъже: шампион на България 1990, 1991, 1993 година.

Купа на България: 1989, 1993 година.

Отборът юноши: шампион на България 1987, 1988, 1990 и 1993 година.

Какво друго да добавим? Може би трябва да кажем, че през тези години еталонът на българската водна топка се казва “Локомотив”. За възхода на водната топка в тези години с признание трябва да отбележим и приноса на президента на клуба Петко Каменов.

И за да бъдем още по-убедителни, тъй като става дума за признание, отборът на “Локомотив”, воден от Любо Стефанов, регистрира най-големия успех у нас, като се класира за четвъртфинала за купата на европейските шампиони през 1990 година. На четвъртфинала загуби от шампиона на Германия “Шпандау” след равен мач в Берлин - 10:10, и загуба в София с един гол. След това берлинчани станаха шампиони на Европа. Ето националите по това време от нашия славен отбор: Николай Дагоров, Николай Чакъров, Станислав Господинов, Кирил Кирилов, Андрей Андреев, Васил Миленов и др.

Сега, когато честваме 75-годишния юбилей на най-старото железничарско спортно дружество в Европа “Локомотив” (София), можем с удоволствие да кажем, че водната топка наравно със самбото и джудото имат най-бурния разцвет в своето развитие. Водната топка обаче през целия свой път на развитие не разполагаше със собствена база. Това е без прецедент, парадокс на фона на големите успехи. Във времето, в което живеем, така вече не може. Водната топка в “Локомотив”, която беше водеща в България, замря. А от “сухата водна фабрика” на “Локомотив” излетяха не десетки, а стотици нейни възпитаници към други спортни дружества в София и провинцията. Сега при наличието на всички условия за построяването на басейн в района на стадион “Локомотив” (осигурени са средства и терен) би трябвало най-после да се реши този въпрос, който до втръсване се протака десетилетия. Тук нека привлечем вниманието на Министерството на младежта и спорта, както и на останалите инстанции, от които зависи решаването по най-бързия начин на горещия проблем. А ватерполистите на “Локомотив” са търпеливи хора (та те толкова време чакат)! Не ги напуска оптимизмът. Остава само да се потопят в собствени води. По-бързо...

Честит 80-годишен юбилей на Зина Кононова!

Иван Цанов

Една от легендите на българското спортно плуване д-р Зинаида Кононова навърши на 6 януари т.г. 80 години. Д-р Кононова е сред най-големите български плувкини за всички времена, специалистка в късите дистанции на свободния стил. Родена е в гр. Лом, а в наши дни живее в София – забравена и самотна, но с бодър и несломим дух. Асоциацията на българските плувци честити славния юбилей на великата българска плувкиня и й желае спокойни старини и крепко здраве!

Благодарност

Иван Цанов

Сърдечно благодаря на десетките приятели, които ме поздравиха за именния ми ден – Ивановден. Уверявам своите плувни другари, че според скромните си сили и ограничени възможности ще се постарая Асоциацията на българските плувци и Първи Български Плувен Сайт да станат още по-могъщи. Най-важното е, че тях ще ги има и след като всички с вас станем на прах.

Water Polo in Lokomotiv (Sofia)…

By Petar Milushev

The First Bulgarian Swimming Site presents the unique article about the history of the Water Polo within the team of Lokomotiv (Sofia). The huge contribution of the legendary Water Polo coach Nikola Nanov (Pashata) is mentioned. The story is written from the pen of Mr. Petar Milushev.

January 08, 2010, FBSS, Sofia, Bulgaria