Предпочетох Университета Индиана заради богатата му плувна история, разказва Валентин Милков. Първо (2000 г.) бях приет в Айова Стейт Унивърсити, в който Джон Атанасов е завършил и открил компютъра. Семестърът започна през януари 2001 г., защото победата на президента Джордж Буш доведе до промени в местното управление, което рефлектира върху висшето образование в Айова. Наложи се съкращаване на плувната програма, въпреки че университетът бе 6-и срещу ВУЗ-овете в САЩ. Затова останах в Айова само 1 семестър, но получих предложение от университета - мечта за всеки плувац - Индиана. Постъпих през септември 2001 г. и тогава успях да направя най-доброто си постижение в плувната си кариера - златото и среброто на US Open в Ню Йорк. В Индиана е бил Док Каунселман създател на легендарния Марк Шпиц, единственият спортист със 7 златни медала на олимпиада. Под ръководството на Каунселман университетът е бил 7 поредни пъти национален шампион и от 60-те години до средата на 80-те сме несменяеми шампиони на най-добрата конференция в САЩ - "Големите 10". Тази година пак успяхме (след 21-годишна пауза) да се върнем при най-добрите като доказателство за вложения ми труд и усилия. Като асистент и треньор по плуване и силова подготовка се добирахме до втори и трети места, но поантата на успехите дойде пред 2006 г., когато триумфирахме като домакини. Наложи се да спра с плуването заради травма. Университетът Индиана има страхотна база, през 1996 г. построиха и плувния комплекс "Док Каунселман", а преди това имаше и други съоръжения, на които тренираха олимпийски шампиони. Има 2 басейна с олимпийски размер – точно толкова, колкото в цяла Великобритания. Ясно защо при тези условия плуването в Щатите е толкова силно, дори малък процент от желаещите да спортуват е достатъчен за високите постижения. Контузията ми се прояви, когато бях 22-годишен. Тогава тренирах при Рей Луус, който видя в мен универсален състезател - за спринтови и дълги дистанции. "Дупката" в отбора беше именно на 400, 800 и 1500 м. Започнах подготовка и установих, че дори като национален състезател не съм тренирал толкова много. Сутринта ставах в 4,15 ч., плувах по 14 км на ден за 6 - 7 ч. занимания. Това се оказа непосилно за мен и започнах да чувствам слабост в тялото, в двустранни срещи се представях зле. Усъмних се, че съм болен и тръгнах по лекари. Никой нищо не откри до момента, в който докторът на Ланс Армстронг - д-р Мизмър, ми каза, че имам неврологичен проблем с дясната ръка. Оперира ме, прогнозите бяха за възстановяване 50 %. Диагнозата е специфична за плуването - и други са страдали, аз получих година почивка. Всичко това стана през зимата на 2003 г. Тогава станах личен асистент и треньор по плуване и силова подготовка. Работих до завършването си през 2005-а. Но запазих и стипендията си. Активно започнах да се занимавам с голям кръг от спортове - волейбол, баскетбол, водна топка, тенис на корт и фехтовка. Поддържах форма и в ранното лято на 2004-а пак започнах да влизам във водата. Видях, че съм в добра форма въпреки отсъствието. В контрола на университета се оказа, че съм най-добрият "гърбист". Реших да започна да се подготвям индивидуално с надеждата за олимпийска квота за Атина 2004. Свързах се с Таня Богомиловя, която ми хареса контролните времена. Тя ми прати лист за олимпийски нормативи. Първият опит за "виза" се оказа близо до изискваните времена, което ме вдъхнови за следващо състезание. В Шарлът стартирах като треньор и състезател и останах на невероятните 3 стотни от норматива. Точно те обаче се оказаха решаващи в моя избор на бъдеще. Отказах се от олимпийските си мечти, защото пред такава дилема бях и през 2000 г. За Сидни имах квота, но не отидох, защото знаех, че финалът е непосилен за мен - налага се да свалиш във времето поне 2 сек. Сега бях в същото положение, но не съм "турист" в спорта и затова спрях с опитите. Както пролича, опасенията ми за българските възможности се оправдаха и за двете олимпиади. Въпреки решението си получих адмирации от моя треньор Рей Луус, който ми стисна ръката. Пък и победих най-добрият "гърбист" на нашия отбор Мат Лийч. Но и без олимпийски финал остана варненска следа. Моите подопечни продължават да жънат успехи в плуването. Сергей Фасенко (Украйна) стигна до европейски финал през 2005-а, в който взе бронзов медал. Много от американците, които обучавах, също не ме посрамиха. Кевин Суондър е шампион и рекордьор на "Големите 10", медалист от националните университетски състезания. Шведът Клаус е сребърен медалист на 50 м свободен стил в "Големите 10". За мен е под въпрос оставането ми в плуването, защото вече работя по специалността си политология. До Пекин има време и много неща могат да се променят. Когато завърших университета, имах планове да работя като помощник-адвокат. Можех да завърша и право в САЩ (дори взех теста с резултат за прием), но със съпругата си Вили решихме да не останем в чужбина. И това въпреки факта, че най-голямото списание в света Fitness писа за нея, което е гаранция за голям пробив и много пари. Аз имах предложение от една от най-престижните фирми Jenner&Block, а сега поддържам контакти с бившите ми шефове Reed Centracchio&Zac. Оставам със семейството си във Варна, нормален живот може да се води и в родината. Признавам – направихме труден избор. Мнозина не ни разбраха, но тук сме при близките си, вярвам, че ще съумеем да допринесем с нещо за България! Transferred from http://more.info.bg/ upon permission V.Milkov returned back home… By Boris Prodanov
Mr.
Valentin Milkov after 7 years of his staying in the United States returned
back home. In USA this 27-years old swimmer has been studied at the
Universities of Iowa and Indiana. At the Iowa State University where also
John Atanasoff, the world and the Bulgarian famous inventor had been
engaged previously, Mr.Milkov worked on the digital computer technologies.
Since he landed Bulgaria, Mr. Milkov believes that he'll be able to inlay
his previous American experiences dedicated especially to the Bulgarian
swimming movement. Good luck in the native land!
|
