|
Георги
Миндов ни
напусна, за
да остави
огромна
празнина в “Славия”
и родното
плуване
Изминаващата
година е
тъжна за
плуването. В
световен
мащаб
"синия"
спорт
загуби легендарният
Док
Каунсилман,
направил от
Марк Шпиц
седемкратен
олимпийски
шампион и
Тамаш Сечи,
заради
когото в
продължение
на
десетилетия
малка
Унгария произвеждаше
таланти и
шампиони.
Българското
плуване се
прости с
титани - посветилия
живота си на
“Левски-Спартак”
Стефан
Попов-Замората,
емблематичният
за пловдивското
плуване
Григор
Лазов-Гришата.
За
“Славия”
загубата
също бе
огромна.
През 2004 г. ни
напусна
Георги
Миндов.
Треньорът,
който
обичаше поезията
Василен
Димитров
За
последно го
видях през
лятото на 2003 г.
Трябваше да
събера
информация
за алманаха
по случай
90-годишния
юбилей на
"Славия".
Знаех, че
оскъдната ми
информация
можеше да
обогати
единствено
Миндака. По
телефона се
опита
скромно да ме
отблъсне, с
аргумента,
че едва ли ще
ми помогне.
Негласно
знаехме, че
ако има
някой, който
може да ми
разкаже за
плуването в
най-стария
столичен
клуб, то това
е той. Не само,
защото беше
посветил
близо 30 г. на
"Славия", (в
последните
години
работи за
каузата дори
като
пенсионер).
Срещата
ни бе в
бирарията
пред дома му
в столичния
квартал
"Света
Троица".
Познах го веднага,
но беше и
някак
различен.
Огромният и
суров мъж се
беше стопил.
Гордата му и
изправена
някога
осанка не
беше същата.
Погледът му
обаче издаваше
познатата
решителност
и огнен заряд,
напомнящ за
чешита,
който не се
церемонеше
с
апаратчиците
по
ръководните
постове, за
отказа на
апетитни
постове.
Истории
като тази, в
която в
присъствието
на всички
големци в
“Славия”
Миндов
ругае хората
на властта,
атакувайки
ги, че "не
разбират
нищо от
плуване" и
са ходещи 500
лв., са част от
плувния
фолклор.
Широко
скроената
натура не
вирееше под
пагон и на
няколко
пъти отказа
да стане
офицер.
Роденият
през 1937 г. в
София
Георги
Миндов завършва
техникума
"Тетевен" -
специалност
технология
на
дървесината.
Още в
началото на
житейския
си път
подсказва,
че е човек с много
таланти. Той
е един от
най-добрите
волейболисти
на своето
поколение.
Играе за
тетевенския
"Червено
знаме",
който през
50-те се
състезава в елитната
"А" група.
Признанието
за безспорните
му качества
е
избирането
му за разпределител
№1 за сезона 1952/53.
С
приемането
му във ВИФ
през 1960 г.
пътят му е
предначертан
за
плуването.
Четири
години
по-късно
започва да
работи в
Кюстендил,
но
първоначално
е разпределен
в Кърджали.
Получава
много оферти
от столични
клубове, но
желанието
му да работи
в столицата
става факт
през 1967 г.
Заслугата е
на
тогавашния
шеф на БФПС
Стефан
Давидов,
който
оценява
заложбите
на Миндов и
го изтегля в
"Спартак",
по-късно "Левски-Спартак".
Започва да
работи за
“Славия” от 1970 г.,
заедно с
друг от
доказаните
специалисти
на клуба
Георги
Енчев, две
години след
откриването
на покрития
25-метров
басейн на
“Овча купел”.
От първия до
последния
си ден като
треньор
професионалното
му верую е:
дори, когато
шлайфа
шампиони да
не спира да
работи с
деца. "Искам
да развивам
собствени
кадри. Не да
разчитам на
тези, които
напускат
колегите ми.
Винаги работя
с плувци от А
и Б”, обичаше
да казва
Миндов,
който е на 19-о
място във
вечната
ранглиста
на
треньорите
в Славия.
Така беше с
Бистра
Господинова,
Елена
Зарева,
Янита
Рангачева,
Илия
Кацарски,
Ефтим
Траянов, та
до
последната
Веска
Карайончева.
“Беше
невероятно
доблестен
човек.
Даваше всичко
за децата и
затова те го
обичаха.
Можеше да
работи в
ущърб на
треньорите,
но никога в
ущърб за
състезателите”,
спомня си
президентът
на "Славия"
Владимир
Янков.
Голямата
му гордост
безспорно
бе Бистра.
“Златната рибка”
на “Славия”,
която като
част от
талантливото
поколение,
записало
безпрецедентното
второ място
в Европа на
първенството
в София през
1985 г., спечели
бронзов
медал, на 4 по 100 м
смесена
щафета и
малко не и достигна
за същото
отличие на 100
м гръб (4-о
място).
Миндов
обаче ще
бъде помнен
не само като
треньора и
педагог, но и
с богатата
си душевност
и доброта. С
него
компанията
пулсираше дори,
когато
китарата не
го слушаше, а
победите на
нежния
фронт не
бяха чак
толкова
трудни.
Обичаше, тъй
наречената художествена
самодейност.
Докато
работи в
Кюстендил
пише за
местен
вестник
фейлетони,
епитафии,
хуморески и
пр. Има
публикувани
и десетки
стихотворения,
а тези
останали на
ръка
вероятно са
безчет.
До
последно го канеха
в Гърция и
Кипър.
Отказва на
няколко пъти
предложенията,
постъпили
във родната
плувна
федерация.
Искаше да
работи само
за
българското
плуване.
Милееше за
Татковината.
Георги
Миндов (в
средата на
втория ред) заедно
с
извоювалите
отборната
републиканска
титла на
25-метров
басейн (отляво
на дясно)
Прави:
Иван Вълев,
Адриана
Борисова,
Людмила
Димитрова,
Владимир
Янков;
Клекнали:
Борислава
Борисова,
Бистра Господинова,
Янита
Рангачева
The trainer who loved the poetry
by Vassilen Dimitrov
In 2004 ones of the great
Bulgarian personalities are gone. Among them – Mr. Gueorgui Mindov. Born
1937 in Sofia this excellent swim trainer has devoted to Slavia (Sofia)
more than of 30 years. His great pride was Bistra Gospodinova (now living
in Croatia) – one of the best BUL woman swimmers ever. Thank you Mister
Mindov! You are for ever in our hearts!
|