Едно интервю на Иван Цанов с Невяна Митева

 

Невяна Митева: Плувайте, приятели!

 

 

Невяна Митева

* Г-жо Митева, кои са най-ярките ви спомени от времето, когато бяхте активна плувкиня?

- Трудно е да се каже кое е по-важно, защото плуването ми даде страшно много. Хората свързани със сините коридори са ми дали най-ценното според мен в живота – изградиха ме като личност. Естествено покрай динамиката на състезанията и тренировъчния процес се създават уникални приятелства, преживяваш незабравими моменти и емоции, които не можеш да сравниш с нищо друго преживяно. Лично за мен участието на олимпийските игри в Сеул, Корея е събитие, което никога няма да забравя. Бътерфлаят за жени тогава беше сред последните дисциплини в плувната програма през 1988 г. и старши треньорът Панчо Гюрков ме определи за участие в официалното откриване на Олимпийските игри. Еуфорията на стадиона бе невероятна. Когато българската делегация влезе в стадиона и оркестърът започна да свири марша „Тих бял Дунав” и повече от 100 000 човека те приветстват, как бихте се почувствали. Бяхме облечени в костюми в бяло и черно райе. Смеехме се помежду си кой е избрал тази „затворническа комбинация”, но се оказа, че в група сме изглеждали еднa от най-елегантните и открояващи с облеклото си делегации. Не мога да пропусна щастливите и неповторими за българското плуване моменти, като спечелването на първия медал на олимпийски игри от Антоанета Френкева на 200 м бруст – бронз. Бяхме четирима българи на огромните и препълнени трибуни, за да окуражаваме нашите Таня и Тони с българския флаг в ръце.

Толкова много се радвах, като че ли аз станах медалист. А ден след това, когато Таня Богомилова-Дангалакова стана олимпийска шампионка, а второто място зае Tони Френкева, щастието в отбора бе неописуемо. Изведнъж се превърнахме в сензация за големите сили в плуването, а покойният вече журналист Никола Ексеров се разплака при коментара си на това събитие. Немаловажно е и шестото място в смесената щафета. Плувахме в крайния осми коридор – най-неудобният, „обиращ” вълните от средните коридори. Въпреки всичко влязохме в ТОП 6 на най-големият спортен форум за годината. След финала Бистра Господинова и аз се разплакахме от натрупалото се напрежение. Не крия, че очаквахме по-добро класиране, но при конкуренцията в плуването, когато няколко отбора се подреждат в половин секунда с разлика от стотни, и това е голямо постижение. Имам и други много интересни моменти, които мога да споделя с приятелите на плувния спорт, но не ми се иска да отегчавам аудиторията. Можем да направим второ интервю с въпроси на читателите ако има интерес.

 

* Какви са впечатленията ви от завършилото световно първенство по плувни спортове в Рим?

 

- Невероятно! Коментирах резултатите с няколко мои близки приятели и споделих, че целия свят онемя пред постиженията на Юсейн Болт на 100 и 200 м на световното първенство по лека атлетика в Германия, а резултатите на плувците и плувкините на това световно първенство, като че ли останаха неразбрани от българската спортна общественост. Нашият спорт се е развил изключително много. Разбира се и новите технологии в производството на бански костюми са подобрили значително резултатите, но да не забравяме, че без професионална подготовка, сериозна организация на тренировъчния процес и необходимото възстановяване на организма не биха се постигнали такива резултати. Несериозно е всичко да се преписва на съвременните бански – все едно ние с вас да облечем един нов костюм и да направим световен рекорд. В същото време ми стана тъжно за българското плуване. Изостанали сме трагично много. Дано не прозвучи пресилено.

 

* Българското спортно плуване не е в най-добрите си времена. Какво би могло да се направи за да си възвърне старата слава?

 

- Следя процесите и разбирам за част от проблемите, с които се сблъскват хората ангажирани с любимия спорт. Плуването не е професионален спорт и поради това не е атрактивен за инвестиции от частния бизнес в страната. Необходима е държавна подкрепа. Все пак това е спорт, който най-много спомага за хармоничното развитие на едно дете, следователно и на една нация. В момента се обучавам в САЩ и отидох на местния басейн да поплувам, да „пипна” (както обичаме да казваме плувците) американската вода и какво установих. Препълнено е с хора от бебета до много възрастни, въпреки че входният билет е 8 долара и американците се оплакват, че са във финансова криза и животът им е скъп. Плуват от пет сутрин до девет вечер. В същото време не бива да се смесва високото спортно майсторство (професионализмът за мен) с масовостта в един спорт. Вниманието и отношението към спортистите на професионално ниво изисква специални грижи от всички по веригата – състезател, треньор, клуб, кмет, Национална федерация, Министерство на спорта, БОК, Правителство и Народно събрание. Всеки има какво да „даде” в усилията да подобрим състоянието на плуването в нашата страна. И това е тема, по която много можем да говорим и да разкрием форум даже, защото много хора биха искали да помогнат. Би било добре вие да им дадете тази възможност първи, както създадохте този Първи български плувен сайт преди време.

 

* Вие сте военнослужеща. Какво е състоянието на плувния спорт в Българската армия?

 

- Да, подполковник съм и работя в Министерството на отбраната (МО). В миналото държавата чрез различните министерства подпомагаше развитието на високото спортно майсторство. И днес в Министерството на отбраната служат (т.е. имат военен чин) едни от най-добрите ни спортисти от различни спортове, като Йордан Йовчев, Евгения Раданова, Георги Георгиев, Кубрат Пулев, Венелина Венева, Даниела Йорданова, Момчил Караилиев, Ваня Стамболова, Филип Янев и др. За съжаление няма представители на плуването, тъй като плувен клуб ЦСКА е в отчайващо състояние. Прогониха се най-добрите професионалисти-треньори и състезатели от клуба. Не мога да не споделя, че въпреки недоимъка в държавата МО отдели сериозни средства и усилия да реновира спортната си база и организира многогодишни програми за обучение по плуване за децата на военнослужещите в Българската армия и е домакин на национални програми по плуване. Басейнът на МО бе домакин на Световно военно първенство по плуване само преди няколко години. Всяка година се организира Национален военен шампионат по плуване. Считам че Министерство на отбраната прави необходимите стъпки да популяризира плуването сред военнослужещите и техните семейства, въпреки че основните му задачи са в съвсем различна област.

 

* Вие сте добруджанка от Добрич. Доколкото ми е известно там спортно плуване в момента няма. Защо се получи така?

 

- Получи се поради няколко причини. Първо, най-скъпата питейна вода в България е в гр. Добрич. Доставя се от няколко основни източника, всеки един изискващ сериозни инвестиции. Всички басейни в града са затворени, поради недостига на вода, включително и басейн „Русалка”, където започнах моята спортна кариера. Второ, кметството в града няма ресурси за стопанисването на басейните. Трето, все още не се е намерила достатъчно отговорна и богата фирма, която да инвестира в поддръжката на поне един покрит басейн в града. Вследствие и треньорите в града се ориентираха към други дейности. Последният път, когато бях там и видях разрухата в халето, където съм плувала на свещи по времето, когато имаше режим на тока, където са тренирали толкова големи състезатели от разширения състав на националния отбор за мъже и жени, от които съм се учила – ме обзе голямо съжаление.

 

* Поддържате ли връзка с наши бивши известни плувкини или плувци?

 

- Разбира се. Въпреки че повечето от плувците, плувкините и треньорите от моето поколение се пръснаха по света, намираме начин да се видим или чуем по телефона. С интерес прочетох интервюто с Валентин Кочанов, който живее в Нова Зеландия. Години сме плували заедно в един коридор в ЦСКА при треньора Паун Лазаров. Имах хубава среща с Бистра Господинова в Дубровник, Хърватия. Със Соня Дангалакова се виждаме, когато е в България. С Ваня Аргирова, Руми Каварджикова и Антоанета Струменлиева се виждаме по време на състезания в София. Лично на мен би ми се искало по-често да се събираме, а аз да имам време и възможност да идвам на ветеранските шампионати.

 

* Какво ще пожелаете на нашата огромна аудитория?

 

- На всички, които обичат плуването пожелавам здраве както за тях, така и за близките до сърцата им хора. А здравето ни е пряко свързано с любимия спорт, така че плувайте приятели!

 

 

 

Ivan Tsanov’s swim interview

 

N.Miteva: Don’t stop to swim!

 

Editor-in-chief of the First Bulgarian Swimming Site makes an exclusive interview with the Bulgarian woman swimming legend Mrs. Nevyana Miteva. In an open matter that unforgettable swim personality gives the answers about the past, the present and the future of the Bulgarian swimming sport.   

 

 

October 22, 2009, FBSS, Sofia, Bulgaria