|
Православие
и елитен
спорт
Иван
Цанов
Преди
да започнем
да говорим
по същество
трябва да
отбележим,
че темата “Православие
и елитен
спорт” е
извънредно
сложна, твърде
разносъставна
и
изключително
слабо
научно,
теологично
и популярно
(повседневно)
разработена
и
изследвана.
Вероятно
голяма част
от
читателите
ще
заподозрат
зад тези предварителни
думи на
автора опит
за оправдание
във връзка с
недостатъчните
качества на
творбата и в
крайна
сметка за
несвършена
работа.
Твърдим
обаче, че
това не е
опит за получаване
на
интелектуална
индулгенция,
а обективната
картина на
визираното
проблемно
поле –
Православие
и елитен
спорт.
Слагаме
и два
ограничителя
(граници) на
нашето
изследване: 1)
Православие
и (2) елитен
спорт.
Първият
ограничител
е свързан с
Православието.
Какво имаме
в предвид?
Ние ще рефлексираме
и
изследваме
някои от
релациите само
на
Православието
с елитния
спорт. Връзките,
отношенията
и
взаимопреходите
на другите
световни
широкообхватни
религиозни
деноминации
(католицизъм,
протестантски
направления,
ислям,
хиндуизъм,
юдаизъм и др.)
не ни занимават
в
конкретното
изследване
(не че нямат
връзка с
проблема).
Вторият
ограничител
е свързан с
елитния спорт.
Ние се
интересуваме
и изучаваме
само най-общите
отношения и
взаимовръзки
на елитния
спорт с Православието.
Всички
други
видове
спорт, а именно
масов,
оздравителен,
за
забавление
и т.н. не
влизат в
нашето
полезрение.
Правим разлика
между
понятията
спорт и
елитен спорт.
Една от
най-меродавните
и легални
дефиниции
за спорта
принадлежи
на Съвета на
Европа и е
публикувана
в
Европейската
спортна
харта:
“…спорт
е всяка
форма на
физическа
активност,
която чрез
организирана
или
неорганизирана
форма на
участие
цели
изразяване
и подобряване
на
физическото
и
психическото
здраве,
създаване
на социални
контакти и
постигане
на
резултати в
състезания
на всякакво
ниво”. От
друга
страна
схващаме
елитният
спорт в обичайното
му
измерение,
отдавна
описано в
спортологията,
а именно –
спорт за
високи спортни
постижения,
участие в
спортни състезания,
с обща
(предимно)
комерсиална
насоченост,
професионална
(полупрофесионална)
въвлеченост
на
упражняващите
го и медийно
отразяване.
В
релацията
Православие
– елитен
спорт се откриват
маса
проблеми и
цели
неизследвани
обширни
области.
Дори
съществува
реална опасност
да загубим същината
на проблема
и да се
впуснем в
изследването
и
осветляването
на
второстепенни
въпроси.
Според нас
главните
проблемни полета
са няколко,
като
последователно
ще разгледаме
най-важните
от тях: 1)
същност на релацията
Православие
– елитен
спорт; 2) видове
елитен
спорт и
Православие;
3) ролята на Православната
Църква.
Смеем
да твърдим,
че
пространствата
и измеренията
за бъдещи
изследвания
във визираната
проблемна
област са
необозрими
и неведоми.
Същност
на
релацията
Православие
– елитен спорт
Като
че ли
най-важният
въпрос на
който
трябва да се
помъчим да
дадем
отговор е
какво е
изобщо (по
принцип)
отношението
на
Православието
спрямо
елитния
спорт.
Известно е,
че то за разлика
от други
религии и
световъзприятия
(предимно с
източен
произход) не
набляга специално
върху
елитния
спорт и
телесността
– разбирай
човешкото
тяло във
физиологично
и
функционално
измерение.
На практика
в Свещените
писания и
Новозаветните
евангелия
не се
откриват
текстове
пряко
отнасящи се
до елитния
спорт, а и
изобщо до
спорта.
Православната
Църква
обаче
никога не е
акцентирала
(дори не
говори за
това) върху
телесното
като нещо
към което
трябва да се
отнасяме с
отвращение
или с
презрение.
Всъщност тя
ни учи и
подтиква да
се борим със
страстите и
бесовете,
включително
и телесно
обусловените.
Една от
най-осъдителните
страсти,
която
Църквата
категорично
отхвърля и осъжда
е себичната
гордост.
Гордостта
подбужда
спортиста
към
деструктивно
съперничество
(конфликтуване)
и тщеславие,
постигане
на успех на
всяка цена.
Напълно
неприемлива
е и играта
само за
публиката и
особено
разпалването
на ниски и
животински
страсти у
спортната
тълпа
(например
зрелищата
организирани
от
Световната
кеч
федерация).
От
друга
страна
обаче
елитният
спорт изгражда
у
състезателите
стремеж към
съвършенство,
което особено
импонира на
Православното
учение.
Самият
апостол
Павел е
сравнявал християнския
подвиг с
усилията и
стремежите
към
съвършенство
на
античните
атлети (Фил.
3:13-14). При спорта
за високи
постижения
твърде често
спортистите
са на
предела на
собствените
си
възможности,
нерядко
изпитват
жестока
физическа и
духовна
болка,
неистово се
стремят да
преминат
отвъд
постижимото
и обичайното.
Тук
спортистът
е
непрекъснато
неудовлетворен
от
собствените
резултати и
се стреми да
ги надмине.
Най-важното
в случая е да
останеш
християнин
и по време на
спортното
състезание.
За
православният
християнин
елитния
спорт е
най-вече
средство за
смирение,
начин за
осъзнаване
на
собственото
(преди
всичко
физическо)
несъвършенство.
По
начало
елитният
спорт ни
обогатява с
даровете на
свободата,
красотата,
вярата и
любовта.
Тези негови
черти го
приближават
плътно до
християнското
учение, за
което по
думите на Св.
Йоан
Златоуст, е
нужна
мъжествена и
бодра душа.
От друга
страна
обаче е
нужно да се
вслушваме и
в думите на
Св. Василий
Велики,
който
поучава, че:
“Прекомерната
грижа за
тялото е
препятствие
за душата”. Не бива
да се
забравя
Православният
догмат за
безсмъртието
на
човешката
душа и
преходността
на
човешкото
тяло.
Не е
никаква
тайна, че
много
днешни
професионални
спортисти и
кумири на
хората са
твърде
далеч в поведението
си не само от
предписанията
и изискванията
на
Православната
вяра и Християнството,
но дори от
позитивния
нормативен
обществен
модел.
Анаболните
стероиди, изобщо
допинга
(днес на мода
е генният
допинг),
наркотиците,
алкохола,
цигарите са
се превърнали
едва ли не в
някаква
норма. Някои
от скъпо
платените
професионални
звезди се държат
направо
хулигански
и напълно
непристойно
в
публичните
си прояви.
Имената им са
известни на
всички, но
все пак да
споменем трима
– боксьора
Майк Тайсън
(Животното),
баскетболиста
Денис
Родмън
(Глиста) и
футболиста
Диего
Марадона.
Слава
Богу има и
голям брой
противоположни
примери. Там
където
владее
порока,
разцъфтява
и
добродетелта.
Един от
най-великите
атлети на ХХ
век украинецът
Сергей
Бубка
твърди, че
елитният спорт
свързва
хората
независимо
от тяхното
вероизповедание.
Спортът и
физическата
култура са
несъсловни,
достъпни и
разбираеми
за всеки
независимо
от неговия
език и местоживеене.
“Убеден съм,
че
Православието
и елитният
спорт са
напълно
съвместими”,
заявява феноменалният
спортист.
В
заключение
трябва да
изтъкнем, че
обективно
погледнато
Православната
Църква и особено
нейните
апологети
нямат
отношение към
елитния
спорт, а ако
такова
изобщо се
наблюдава
то по-скоро е
отрицателно.
На практика
липсват и
доктринални
православни
постановки
относно
релацията
Православие
– елитен
спорт. Като
че ли
единствената
православна
норма (в случая
забранителна)
е
спортуващите
да не си създават
(спортни)
кумири
(Второзаконие
5:8).
Видове
елитен
спорт и
Православие
Следващият
въпрос от
принципно
естество звучи
така – какви
видове
спорт може
да упражнява
православният
християнин –
елитен спортист?
Веднага
искаме да
отбележим,
че по наше
мнение не
трябва да
съществуват
разрешителни
и
забранителни
православни
спортни
списъци.
Колкото
православни
християни –
елитни
спортисти,
толкова и
мнения, предпочитания
и симпатии.
Елитният
спорт не може
да бъде
делен на
“православен”
и на “неправославен”.
Така
например Н. Св.
Алексий ІІ
Патриарх
Московски и
на цяла Русия
на младини
се увличал
по моторни
гонки и
академично
гребане,
дори е имал
спортен
разряд по
гребане.
Днес той
обича да
наблюдава
хокейни
мачове и
надпревари
по фигурно
пързаляне.
Сам
Патриархът
заявява, че:
“…във
фигурното
пързаляне,
спортът и
изкуството
са слети в
единство”.
Все
пак не можем
да не
отбележим,
че някои видове
спорт са
неприемливи
от гледна
точка на
православната
християнска
нравственост
и въобще на
цялостния
християнски
етос. Това се
отнася
преди
всичко до
някои от
контактните
видове
спорт и
особено източните
бойни
изкуства
(айкидо,
таекуондо,
карате).
Разбира се в
почти
всички
видове спорт
съществува
риск от
контузия и
нанасяне
травма на
съперника.
Разграничителната
линия тук е
случайността
(преднамереността/непреднамереността)
на деянието
(простъпката).
В бокса
например
нанасянето
на травма на
противника
се явява
едва ли не
норма и не е
следствие
(като
правило) на
случайност.
В миналото
Руската
православна
църква например
е отказвала
християнско
погребение
на
загиналите
в схватка
юмручни
бойци като
ги е считала
за
самоубийци.
Не бива да се забравя,
че
източните
бойни
изкуства
всъщност са
проводник и
пропагандатор
на неправославни
езически
религиозни
учения и налагат
чужди
културни и
политически
влияния.
Ролята
на
Православната
Църква
Третият
въпрос е
свързан с
ролята,
целите и задачите
на самата
Православна
Църква в областта
на елитния
спорт. За да
разсеем недоразуменията
веднага
отбелязваме,
че твърдо
подкрепяме
секуларизираната
държава и
изповядваме
максимата:
“Кесаровото
кесарю,
Божието Богу!”.
За
съжаление
действителността
днес в България
е такава, че
Светата ни
Православна
Църква на
практика
доброволно
се е оттеглила
от
религиозни
мероприятия
и служби
свързани с
елитния
спорт. Тя,
като Църква
на самия Иисус
Христос и
тяло
Христово, е
тази, която трябва
да върши по
призвание и
дълг своята
душеспасителна
мисия и
измежду
българските
елитни
спортисти и
в сферата на
елитния спорт.
Само до
преди
няколко
десетилетия
реалността
е била
съвсем
друга. Безспорен
факт е, че по
време на
плувни,
гребни и
водни
състезания
организирани
от Български
Народен
Морски
Сговор през
20-те, 30-те и 40-те
години на
миналия век,
в
церемониите
и ритуалите
са
участвали
дори и
архиереи от
Св. Синод на
родната ни
Църква.
За
разлика от
нас в
съседна
Гърция
тамошната
Православна
Църква
използва
спортните
надпревари
за да
пропагандира
Христовото
учение и
любовта към
родината. По
време на
победоносното
за южните ни
съседи
Европейско
първенство
по футбол
Предстоятелят
на Еладската
Православна
Църква
архиепископа
на Атина и
цяла Гърция
Н. Бл.
Христодул
дословно
заяви: “Моля
се Господ да
ни дари с
футболна
победа. В
нашите сърца
се таи
надежда, че
ще победим
на футболното
игрище и по
този начин
ще покажем
любовта си
към
родината.
Победата ще
означава не
само
единение, но
и ще помогне
за
известността
на страната
ни в странство,
особено
днес, когато
в навечерието
на
олимпийските
игри целият
свят си спомни,
че
съществува
страна на
име Гърция”. Владиката
награди
футболистите
с църковни
ордени и не
пропусна да
отбележи, че
единадесетте
са
заставили
гърците за
първи път от
много време
насам да се
гордеят с
държавата
си.
Предстоятелят
специално
отбеляза ролята
на спорта за
възпитанието
на младежта: “След
триумфът на
нашите
футболисти
младежите
изоставиха
насилието и
празнуваха
с националния
флаг в ръце.
Това вдъхва
надежда”.
Ако
обаче
поместните
православни
Църкви нарушат
мярата
между
Православната
вяра и
учение и
разпалването
на
патриотарски
чувства
посредством
удивителната
заразителност
на елитния
спорт
съществува
осезателна
опасност от
етнофилетизъм.
Същата
Еладска
Православна
Църква бе
инициатор
на многомилионни
националистични
митинги под надслов
“Македония е
гръцка!” и с
участието на
елитни гръцки
спортисти. Всеки
непредубеден
изследовател
обаче знае,
че
Македония
не е нито
само гръцка,
нито само
българска,
нито само
сръбска, а е
засебна,
мултинационална
единица.
От
особено
значение е
ролята и
дейността на
Православната
Църква при
възпитанието
на
подрастващите
и младежите,
практикуващи
елитен
спорт. Нужно
е
придържане
към
следните
основополагащи
православни
принципи:
- Приобщаване
към
Православното
учение;
- Участие
в
църковните
тайнства;
- Съхраняване
и развитие
на
духовните и
православните
традиции в
семейството;
- Запазване
на
подрастващите
и младежите
от
негативните
страни на
елитния
спорт.
* * * * * *
В
заключение
можем да
формулираме
три основни
извода:
Първо,
Православната
Църква няма
доктринална
оценка и
отношение за
релацията
Православие
– елитен
спорт и се създава
впечатление
за нейна
отстраненост
от елитния
спорт –
феномен с
изключителна
обществена
популярност
и
непрекъснато
нарастваща
роля в
съвременния
свят.
Второ,
Православието
не
дискриминира
спортовете.
Съществуват
обаче
спортни
дисциплини,
които са
твърде
далеч от
християнската
нравственост.
Трето,
Българската
Православна
Църква се е
оттеглила и
не участва с
църковна
дейност и не
провежда
християнска
пропаганда
в сферата на
елитния
спорт, което
е силно неблагоприятно
явление с
непредвидими
стратегически
последици.
Винаги
обаче има
надежда за
промяна.
Убедени сме,
че
Българската
Православна
Църква ще
обгърне с
взор и ще
предприеме
целенасочени
богоугодни
действия и в
сферата на
елитния
спорт.
Orthodoxy and
the competitive sport
Ivan Tsanov
The Chief Author of the First Bulgarian
Swimming Site Mr. Ivan Tsanov introduces a unique article regarding the
Orthodoxy and the competitive sport. The three main topics are viewed: 1) relation
Orthodoxy – competitive sport; 2) kind of the competitive sports and the Orthodoxy;
3) the role of the Holly Orthodox Church in the competitive sport. That
pioneer article will probably provoke a wide discussion.
|