|
Палми Ранчев: писателят-спортист
Иван
Цанов
Снимка: в. “Дума”
|
|
Първи Български Плувен Сайт
има изключителното удоволствие да представи на своята огромна аудитория
явлението Палми Ранчев. Той е
бивш елитен спортист – боксьор и същевременно един от най-добрите
съвременни български писатели.
Палми Ранчев е роден е
роден през 1950 г. в София. Бил е юношески шампион по бокс през 1966 г. и
трети при мъжете през 1969 г. Заслужил треньор от 1981 година, когато
Петър Стоименов печели бронзов медал от световното първенство в Мюнхен.
Подготвил е много шампиони и носители на медали от Световни и Европейски
първенства и Олимпийски игри по бокс.
До днес има издадени 16
книги – романи, разкази и стихосбирки.
Самият той описва така себе
си: “Някога бях боксьор, после станах треньор, директор на вестник,
журналист на свободна практика, бодигард на още по-свободна. Бях арендатор на няколко фалирали
едно след друго кафенета,
|
без да
изчерпвам с подобно изброяване заниманията си. Най-дълъг стаж имам в
кръстосването на улиците. Там написах първата си книга. И следващите.”
Съвременната
българска литературна критика вече оцени по достойнство неговата уникална
проза. Румен Леонидов пише: “Вместо да стане мутра Палми Ранчев става
писател, макар че като бивш състезател и треньор по бокс той дълго време
тренира заедно с бъдещите членове на бригадите от борци, джудисти и
каратисти. Той обаче избира дългия път към литературата, или по-точно тя се
спира на него. И започват взаимно да се доверяват един другиму.” Вихрен
Чернокожев добавя следния щрих към таланта му: “Мнозина сигурно завиждат на
щедрия излишък от жизненост в книгите на Палми Ранчев. Думите му приличат
повече на задавени викове, доста предизвикателни впрочем във вече уморената
ни от умереност литература.” Силвия Чолева също не пести похвалите си:
“Шизофреничното състояние на духа, така характерно за съвременника, Палми
Ранчев е извел в завършен вид.” И Розалия Ликова е очарована от неговата
блестяща проза: “Нещо сурово, непокорно и поривисто има у всички герои на
Палми Ранчев, които естествено се движат между умора, отчаяние и спонтанна изява
на желание за живот.”
Най-новият
роман на писателя е “Анонимни снайперисти”, който излезе през 2006 г. и бе
издаден от ИК “Фама” в обем от 280 стр. Произведението е сред шестте
номинации за наградата “ВИК” за български роман на годината. В него Ранчев
с изумително майсторство прави дисекция и описва средата и героите, които
познава най-добре от собствения си жизнен опит. Той обаче не е писател на
мутрите. Интересува го обикновения човек, който едвам свързва двата края,
но все пак се бори по свой си начин, макар и да не намира смисъл в живота.
И най-вече лутащия се съвременен човешки дух, който не търси спокойствие и
успех, а истината. Къде е тя обаче, писателят не се наема, а и не иска да
ни каже. Накрая главният герой в романа Асен Кубинеца е тотално съкрушен и
претърпява катастрофален срив във взаимоотношенията си. Единственият му
другар остава едно куче.
Самотата –
ето ключовата дума в творчеството на Палми Ранчев. Защо се получава така?
Дали защото всички ние заедно живеем в една невъобразима лудница, или
такава всъщност е съдбата ни?
В състояние ли сме изобщо да сторим нещо? Палми Ранчев не ни натрапва
отговорите си. Той ни кара да се замислим дълбоко и променим (доколкото
можем, искаме и знаем как) всеки по свой си начин. Това всъщност е и ролята
на истинската, а не на измислената литература, с която ни заливат
ежедневно, дори ежечасно. Палми Ранчев пише истинска проза. В това няма
никакво, ама никакво съмнение. След като прочете романа и вие ще се убедите
в моето твърдение.
Едно интервю на Иван Цанов с Палми
Ранчев
Палми Ранчев: Големият спортист
най-често е романтик
* Г-н
Ранчев, каква е ролята на спорта във вашето литературно творчество?
- Спортът
е съвсем различно занимание от писането. Лично за мен е бил ъгълчето,
където съм се чувствал сравнително спокоен, особено по време на социализма,
защото можех освен да спортувам и да пиша стиховете, разказите и романите
си. Никога не съм търсил специално връзка между писането и спорта. През
годините, ако имаше нещо друго, което да ми осигурява свободно време и
относителна независимост, щях да се занимавам с него, а не само със спорт.
Но така се подредиха нещата, че през по-голяма част от живота, та до ден
днешен, си печеля хляба и чрез спорт. Всяко оригинално творчество е
биографично и поради тази причина някои от героите ми съвсем естествено
имат отношение към спортовете, които познавам най-добре.
* Как
мислите, защо част от спортистите преминаха от другата страна и станаха
престъпници? А други, макар и
често дори умиращи от глад,
останаха честни и почтени?
- Така
наречения „преход” превърна в маргинали хората, които бяха свикнали да
печелят медали, шампионски титли, да слушат националния химн в чест на
своите успехи и така нататък. Мит са спортистите-престъпници. В
групировките намериха място главно спортисти, които имаха отношения с
Държавна сигурност. Бяха на милиционерски или полицейски щат, в същината си
униформени, свикнали да се подчиняват и да изпълняват команди, без излишни
скрупули и размишления. За останалите спортисти, всъщност за огромната
част, в силовите групировки нямаше място. Там най-добре вирееха алчни
типове с рецидивистки наклонности, хора, които имаха общи черти с
настоящите и бившите ченгета. Бяха организирани и управлявани от ДС.
Нормални спортисти, колкото и да се опитваха, не намериха място сред
мутрите. Обикновено не ставаха за тяхната работа. Големият спортист
най-често е романтик. Иска да пробяга сто метра за десет секунди, да
спечели олимпийски медал, или нещо подобно. Това му е цел на живота в
продължение на десетки години. На хората в групировките цел в живота беше
по-добре да си напълнят своите и нечии други джобове.
* Ще
напишете ли някога истински спортен роман? Доколкото знам, в българската
литература такъв досега все още няма.
- В
момента работя върху текста на роман, в който една от основните теми
неусетно стана професионалния бокс. Това е първият ми роман, с който дори
спечелих някакъв конкурс. Нарича се „Улици и авенюта”. Не искам да влизам в
подробности как го написах и как го публикувах преди повече от десет
години. Исках да го преработя, защото в началото беше доста дълъг, после
пък прекалено го съкратих. Издателят през цялото време бързаше. Заради
конкурса имаше срокове, които трябва да бъдат спазени. Сега го пренаписах.
В първия си вариант беше 165 страници, вече е 350. Появиха се много нови
герои, уплътниха се предишните. Аз съм свързан с зараждането, тъпченето на
място и опитите за развитие на професионалния бокс. Романът е поглед към
последните години у нас през битието на един професионален боксьор. Работя
по текста с голямо удоволствие. Говоря за много от неизречените истини,
както и за лъжите, които ги заместваха в продължение на доста години.
Действието на романа се развива в София и Ню Йорк.
* Вашите
главни герои обикновено са гамени, престъпници, тарикати и самотници. Защо
се насочихте именно към тях? В живота има толкова много други
персонажи.
- Моите
герои обикновено са с разклатена идентичност. Нещо характерно за хората от
последните години. Ченгета станаха бизнесмени и банкери. Доносниците масово
се превърнаха в политици. Социалните трансформации засегнаха най-болезнено
обикновените хора. Бил си ударник в завода, вече си безработен, а на
следващия ден събираш стари картони из боклуците. Не обичам окончателните
определения, за който и да било човек. Сега си един, утре, смятам, че е
възможно да бъдеш напълно различен. Пак си същия човек, но гледаш и
участваш от друга позиция. Откривам едни и същи мотиви за изява и в
министъра, и в клошара например.
В човека ме интересува само най-важното. Качествата, които изграждат темела на неговата същност.
Дори когато зад тях човешкото същество – понякога уплашено, доста
обезверено, и понякога направо подгонено – се крие като в последно убежище.
* Има ли
разлика, най-вече психологическа, между различните спортисти – боксьори,
лекоатлети, плувци, футболисти?
- Хората,
които се занимават с индивидуални спортове, са с различна психическа
ориентация в сравнение с тези, които практикуват колективни игри. Борците
са различни от боксьорите. От селяндур не става боксьор. Селата са пълни с
кандидат-борци. И не е случайно, че борците станаха нарицателно за времето
на прехода. Те бяха момчета от села и малки градчета, с патриархална
ценностна система, склонни да се подчиняват. Охотно вършеха работа на тези,
които ги използваха. Боксьорите не създадоха своя групировка. Сред тях
малцина бяха милиционерски и полицейски сътрудници, доносници и други
слушалки. Боксьорите са склонни към анархизъм, несъгласие, незачитане на
авторитетите и солови акции.
* Ще пожелаете
ли нещо на нашите читатели?
- Повече
четене. Не на интервюта, а на истинска литература, която се опитва да
разгадае основните тайни на човешката екзистенция.
Ivan
Tsanov’s sport interview
P.Ranchev: The big sportsman is a
romanticist…
Mr. Palmi Ranchev is an amazing Bulgarian spot
personality. He is a former elite national boxfighter. Now that 57 years
old man is also one of the best domestic writers. Palmi Ranchev is the
author of 16 books. His last novel is named “The anonymous snipers”. The author-in-chief
of the FBSS makes an exclusive sport interview with Mr. Palmi Ranchev about
the sport and the sport relations. The portrait of Mr. Ranchev is also
available.
|