|
Препубликация от
в. “Дума” след писмено разрешение (бр. 95 от 25.04.2006 г.) www.duma.bg
Соня - първата от златните ни рибки
Тренировки с обща
дължина колкото Екватора са базата за нейните 54 титли и 133 поправки
на националните
рекорди
Асен Минчев
|
Соня с
дъщеря си Елена на награждаването на 200 м съчетано (София-85)
|
По време на всевластието на бившата ГДР в женското
плуване другите сили в този спорт - САЩ, Австралия, Великобритания, СССР,
Холандия, Италия, Франция, бяха предоволни, ако и за тях остане по някое
златно медалче на големите състезания. Защото плувният маншафт на
"първата германска държава на работниците и селяните" от 14
(тогава) дисциплини печелеше по 12-13 европейски титли и минимум 10
олимпийски или световни! Друг е въпросът, че дори и децата знаеха, че не
ги печелеше с феър плей, но пък никога нейните плувкини не бяха хващани с
допинг, защото тази "първа германска държава на..." даваше
повече пари за чистенето от допинг, отколкото са нужни за самия допинг.
Та по онова време, 20-ина години преди края на 20-и
век, как бихте си представили българско име да се промуши в тази гъста
навалица от плувни величия и да стигне до призово място на олимпийски
игри? Което призово 6-о място на игрите в Москва-80 донесе и първата
точка на родното плуване за неофициалното класиране по нации, където
България постигна своя олимпийски връх - 3-о място!
|
Тази
златна точица за нашето плуване бе дело на едно момиченце от Пазарджик.
Защото Соня
Дангалакова наистина бе сравнително дребничко момиченце спрямо
ГДР-ските плувни страшилища. И това, което тя направи в Москва, доби
историческа стойност. То се превърна в як основополагащ пилон за бъдещите
ни плувни успехи с този великолепен за нас национален рекорд от 4.49.25
мин. на 400 метра съчетано плуване, задържал се и до днес!
Вярно,
имахме вече български пробив в големи международни води. В интерес на
истината е задължително да отдадем заслуженото признание и на Жанет
Славчева, макар че тя го направи на европейски шампионат. В Барселона, 10
години по-рано, Жанет записа първото българско участие сред осемте
финалистки на голямо състезание, като зае 8-о място. А Соня се изкачи на
най-високото и най-престижното стъпало - олимпийското, с почетен диплом за
призовото 6-о място! След нея 7-а остана най-добрата рускиня в съчетаното
плуване, Клевакина и после треньорът на Сборная, известният Вайцеховски се
обърна към Соня с думите: "Поздравявам те, че в малка България се
намери плувкиня, която да ни победи!".
|
Соня Дангалакова (вляво) със среброто на
200 м съчетано от София-85. Шампионка е Катлин Норд, а другата
представителка на ГДР Сузане Бьорнике трябваше да преглътне бронза.
|
Защото
дотогава рускинята винаги бе преди Соня. И на още два олимпийски финала в
Москва се класира пазарджиклийката: 7-о място с щафетата ни 4 по 100
метра свободен стил (с Д. Минчева, А. Костова и Р. Добрева) и 8-ото място
със смесената щафета 4 по 100 метра (с Т. Богомилова, А. Монева и Д.
Минчева). В тази най-силна за нея година тя заемаше първото място в
нашите ранглисти на 9 от 12-те индивидуални дисциплини за жени!
По спортно техническа стойност на второ място в личното си
подреждане Соня Дангалакова поставя участието си на европейския шампионат
в София-85, където за първи достигна до медалите на голямо състезание: в
съчетаното плуване - сребро на 200 и бронз на 400 метра!
На трето място в това подреждане е шампионатът на планетата в
Мадрид следващата година, когато Соня стана първото българско име във
финална световно с 4-ото място на 400 метра съчетано.
|
С висока
стойност за нея е и европейският шампионат в Йонкьопинг-75. Там тя стартира
с Ани Костова, Йорданка Пенина и Радосвета Чинкова в щафетата 4 по 100
метра свободен стил, заела 5-ото място. А още по-важно за тази оценка е
това, че тогава не бе дори сред девойките, а в детската, все още,
13-годишна възраст! Като си помисли човек, че само 6 години по-рано, като
ученичка в първи клас, е влязла за първи път в басейн, не може да не се
съгласи, че става дума за феномен. Защото какво друго, освен феномен е
това, само за 6 години да се измине пътят от началното обучение, през
спортната подготовка до елитния спорт, каквото е призовото класиране на
европейско първенство?
И наистина
7-годишна е влязла в басейна на плажа в Пазарджик, придружавайки с 2 години
по-големия си брат (бъдещия ни също голям плувец и съпруг на единствената
ни олимпийска шампионка по плуване Таня Богомилова) Георги Дангалаков. Така
родителите й били по-спокойни, като знаели, че е с батко си. Благодатна за
двете деца е срещата им там с основоположника на пазарджишката плувна сила,
треньора Николай Иванчев.
Соня добре си спомня, че първите си плувни движения във водата е направила
с помощта и под ръководството на съпругата му, рускинята Ала - бивша
активна спортистка, шампионка на СССР по скокове на батут. Неимоверно бързо
момиченцето усвоява и четирите плувни стила, за да премине съвсем скоро към
чисто спортна подготовка, вече ръководена от скромния, но изключително
упорит и образован треньор Иванчев. Прогресът й е с толкова зашеметяващи
темпове, че само на 9 години Соня покри норматива за кандидат майстор на
спорта на 800 метра свободен стил (б. а. имаше такива звания). И детският
рекорд на 200 метра съчетано още е неин - 2.52.46 мин. А след още две
години, през 1973, е първото й участие на международни състезания в чужбина
- турнира в Люксембург за юноши и девойки, въпреки че тя е още 11-годишно
дете!
В разговор
с дългогодишния генерален секретар на Българската федерация на плувните
спортове Стефан Златаров споделих, че ще пиша за Соня. Без да се замисля,
той ми заръча да не пропусна да спомена, че през цялата си състезателна
кариера тя е преплувала разстояние, равно на обиколката на Земята по
Екватора! И как не, когато по това време Иванчев и Соня полагат основите на
изключително големия базов обем от нейната подготовка.
Интересно, как ли ще прозвучи на сегашните тийнейджъри, че първата
тренировка на Соня е била от 5.30 до 7 ч., втората - от 10.30 до 12, а
третата - от 16 до 18 ч. През останалото време от денонощието - училище,
самоподготовка у дома, по половин - един час за храна сутрин, обед и вечер,
а от 21 ч. - сън... Ами как иначе се стига до медалите и призовите места на
най-големите състезания? Друг измислен начин просто няма.
И още
нещо, което прави спортните върхове на Соня забележителни и заслужаващи още
по-голямо уважение. На европейското първенство в София-85 тя спечели двата
си медала като майка на 3-годишната Елена. Та се наложи, когато преди
награждаването на 200 метра съчетано плуване дъщеричката й дотича от
трибуните и се хвърли към майка си да я поздрави, Соня да убеждава другите
призьорки, че това е наистина нейното дете...
Когато
през 1987 година прекрати активната си състезателна кариера, освен
европейските, световни и олимпийски успехи, тя остави след себе си и 22
балкански победи, а у нас - 54 титли и 133 поправки на националните
рекорди, общо за девойки и жени!
Естествено, тези нейни близо 20 години в плуването не можеха да й позволят
да остане далеч от басейна и Соня започна треньорска работа във Велинград,
а през 1990 г. продължи в родния Пазарджик. След три години стана треньорка
във Франция, където завари отбора на град Шамбери в дъното на втора
дивизия, а го стабилизира в първата половина на класирането и дъщеря й
Елена стана сребърна медалистка на 100 метра гръб. От 1995 година бе
треньорка в ЦСКА, а през 2000 година си създаде и собствен плувен клуб, макар
че той просъществува кратко. След две години я поканиха за треньорка в
Турция, където направи западналия отбор "Аяс" в град Адана
шампион на втора дивизия. Оттогава редовно я викат всяка година, за по
месец-два, да им помага в подготовката.
А у нас
пак се занимава с плуване. Води обучението в една столична детска градина,
защото не може да спре желанието си да предава на децата своята любов към
плувния спорт. Да им остави нещо добро. Да бъде полезна. Дълго разговаряхме
и накрая Соня изплака голямата си болка. А е истина, че я боли за
плачевното състояние на родния й басейн в Пазарджик, от който тя тръгна към
голямото плуване и намери място за името си сред легендите на българския
спорт.
Upon permission
from the newspaper “Duma” www.duma.bg
S.Dangalakova – first BUL swimming
Golden fish…
By Assen Mintchev
Sonya Dangalakova is the Bulgarian
swimming legend. One of the most reputable and beloved Bulgarian woman
swimmers ever. Born in the town of Pazardzhik she started at age of 7 with
the swimming sport. Her first coach is the modest but the very hard-working
specialist Mr. Nikolay Ivantchev. This delicate and pretty swim woman has
54 national first places and 133 national records after her back established
from 1969 to 1987 year! He won two medals (200 m I.M. – silver and 400 m
I.M. – bronze) at European Swimming Championships being held in Sofia’95.
After all of that she works as coach in France, Turkey and the native land.
Really the BUL swim icon!
|