Преди няколко месеца в София започна да излиза новото лайф-стайл списание “Слави магазин”. Както вече са се убедили читателите на изданието то е насочено предимно към спорта. Наречено е на дъщерята на незабравимата ни състезателка по художествена гимнастика от близкото минало г-жа Илиана Раева Славея. Главен редактор е известният наш спортен специалист г-н Жаклин Михайлов. ПБПС пожелава на списанието много ревностни читатели и състоятелни рекламодатели. Надяваме се “Слави магазин” да пише по-често и за синия спорт.

Тази статия е трансферирана от списание “Слави магазин” след писмено разрешение от 05.05.2005 г.

СЕКС АБСТИНЕНЦИЯ

Как понасяме раздялата с партньора си?

Опита си споделиха нашите известни спортисти Нора Иванова и Петър Стойчев.

Нора Иванова: Изневерявам

Петър Стойчев: Не изневерявам

Да си представим, че заминаваш някъде за дълъг период от време. Какво е чувството веднага след раздялата с партньора?

НОРА: Чувството веднага след раздялата е ужасно за мен. Водещо е усещането за празнота. Кризисни са ми винаги първия-втория ден, след което доста бързо се настройвам към дадената обстановка. Просто превключвам, въпреки че дълбоко в мен партньора ми ми липсва, особено ако връзката ми е дълга и сме прекарали много време заедно. Ако пък сме се скарали предния ден направо ми е мъчно.

ПЕТЪР: Разделите с приятелката ми не са продължавали повече от месец. Те са свързани главно със състезания и други спортни ангажименти. Естествено, че тя ми липсва. Усещането, че я няма е доста силно, но както казах - моите отсъствия са свързани със спорта и тогава психическата ми енергия е насочена към усилието да се съсредоточа върху предстоящия старт.

На кой ден приблизително се появява усещането за необходимост от секс?

Нора: Бих казала веднага. При хубава емоционална връзка още на следващия ден започват да ми липсват близостта, заспиването заедно... А сексът започва да ми липсва на втория-третия ден. Тогава хормоните започват да си искат своето. По принцип за мен сексът е разтоварване и на втория-третия ден животинското в мен проговаря. Винаги съм казвала, че сексът е една необходимост, един “необходим екшън”.

Петър: Не мога да конкретизирам на кой ден точно се появява необходимостта от секс. Но в общи линии при поредица от силни и тежки състезания не си позволявам да се разконцентрирам и да си мисля за неща, които биха ме довели до слабо представяне. Глупаво е цяла година да тренирам и накрая заради някакви забежки и нарушения на спортния режим да си проваля целогодишния труд.

А духовната липса на най-близкия човек кога се появява?

Нора: Духовната липса се появява по-късно, заедно с усещането за самота, особено ако съм на лагер или състезание и съм затворена в един кръг, в който най-близкия човек го няма.

Петър: Духовната липса се появява най-вече когато свърши даденото състезание. След представянето ми, било то силно или слабо, имам нужда от човек, с когото да се порадваме заедно в единия случай или да си поговоря, да се отпусна, ако нещата не са минали гладко.

Можеш ли да опишеш как се развиват тези две усещания във времето – например дали някое се засилва за сметка на друго или и двете се засилват едновременно?

Нора: Определено се засилва повече половият нагон, което според мен е напълно нормално.

Петър: В различни ситуации от ежедневието ми изпитвам различни нужди, свързани с партньора ми. През деня, когато трябва да се трудя и когато ми е тежко, било то на тренировка или на състезание, определено имам духовна нужда от приятелката си. А вече когато всичко е свършило и е дошло време за почивка, повече имам нужда от физическата близост с нея.

Стигаш ли до някаква сериозна психическа и емоционална неуравновесеност заради липсата на секс? Ако да - кога и как се проявява?

Нора: Смело мога да твърдя, че никога не се е стигало до психическа и емоционална неуравновесеност. Страхотна липса съм изпитвала, но винаги съм намирала някакъв заместител. Когато бях по-млада се е случвало да ми бъде много тежко. Тогава бяхме само аз и треньорът и това много ми тежеше. Винаги съм търсила контакти, запознанства, вместо да мисля само за един човек. Дори и да съм много влюбена, да обичам човека до мен, да държа на него и да искам да сме заедно, често търся нещо странично като тръпка, като флирт. Това явно ме държи и много ми помага, поддържа психическото ми равновесие и работата ми върви добре. При мен успехът винаги върви ръка за ръка с тръпката, с емоцията.

Петър: Не ми се е случвало да изпадам в истерии заради липса на секс, а и явно не съм оставал чак толкова дълго без него. Самият факт, че никога не съм свършвал насън говори за това.

Нарастващото сексуално желание към партньора ти ли е насочено или в един момент се пренасочва към всеки потенциален обект?

Нора: Зависи. Понякога в обкръжението ми попадат мъже, които ми изпращат флуиди, изпращат ми сигнали... И ако с този мъж си разменим флуидите, може и да се стигне до секс.За мен обаче това не е изневяра.

Петър: Сексуалното ми желание си остава насочено единствено към моя партньор и трудно бих го пренасочил към друг обект. Това са си лични неща между двама души и не всеки потенциален партньор може да ми създаде сексуално настроение.

Идва ли момент, в който ти е все едно с кого ще го направиш?

Нора: Не, не ми е било все едно. Никога не съм изпитвала чак такъв сексуален глад, че да ми е безразлично с кого ще го направя. Въпреки това ми се е случвало, когато съм в затворено общество, в което знам, че ще прекарам още много време, да спя с човек, който ми е антитип. Отстъпвала съм от критериите си; както обичам да казвам “плюла съм се после в огледалото”, но чак все едно не ми е било.

Петър: Никога не е идвал момент, а няма и да дойде, в който да ми е все едно с кого ще го направя. Това ми се струва доста нереално.

Ако имаш желание за изневяра по какъв начин го потискаш и бориш ли се изобщо със себе си?

Нора: За мен е изневяра, когато изневериш със сърцето си. В интерес на истината, когато правя секс с някой друг, вместо с партньора си, много рядко го правя с чувство. Не съм се борила с желанието си. Единственото от което съм се притеснявала е, че впоследствие би могла да се появи така наречената любов и бих могла да оставя другия, което не е хубаво.

Петър: През последните три години, през които съм с моята приятелка не ми се случвало нито да изневерявам, нито да искам да изневеря.

Ако се поддадеш на желанието и изневериш на постоянния си партньор, изпитваш ли след това чувство на вина. Или смяташ, че е нормално да се подчиняваме на хормоните?

Нора: Не, не изпитвам чувство на вина. Може да изпитвам леки угризения, но смятам, че е абсолютно нормално да се подчинявам на хормоните си, които при мен са малко повечко.Но пък за мен винаги е било страшно важно човекът, на когото държа, да не разбере.

Петър: Когато човек не изневерява, няма защо да изпитва чувство на вина. Мисля че не е редно да се подчиняваме на хормоните си.

Изневярата в чисто сексуален план отразява ли се на интимните отношения с партньора ти? Започва ли нещо да куца в отношенията ви или всичко си е както преди?

Нора: Не, не ми пречи. Обикновено през първите няколко дни, след като се прибера се гледаме подозрително. Но аз съм толкова тренирана в това отношение, че това не ми пречи.

Петър: Мисля, че донякъде отговорих на този въпрос.

А какво се случва след дълго сексуално въздържание? По-качествен ли е сексът или следват провали?

Нора: За мен чувството е несравнимо. Чувствам се така, сякаш ми е за първи-втори път и определено сексът е по-качествен.

Петър: Определено е по-качествен и по-продължителен, посвещавам му повече време. Ако се случи да свършвам по-бързо, повтарям четири-пет пъти. Иначе когато е всяка вечер е веднъж-дваж.

Има ли момент на претръпване – липсва ти, липсва ти и накрая свикваш и губиш сексуално желание?

Нора: Не губя сексуално желание, напротив, засилва се в период на полово въздържание.

Петър: Може и да ми се е случвало някога, сега не мога да се сетя за конкретен случай, но по принцип е възможно. Едно нещо като го чакаш, чакаш дълго време и като не дойде...

Можеш ли да дадеш категорична оценка раздялата заздравява ли интимните отношения между двама души или може да доведе до охлаждането им?

Нора: Преди няколко години мислех, че поговорката “Далече от очите - далече от сърцето” е вярна, но сега смятам, че разделите заздравяват интимните отношения, защото точно по време на раздялата се гради доверието между двама души. Ако някой иска да е с мен за по-дълго време, той трябва да знае, че аз постоянно съм в движение, така че или трябва да ме разбира, или изобщо няма да се получи връзка. И ако той е с мен и е приел моя начин на живот, с тези постоянни раздели, мисля, че се появява една още по-голяма тръпка. Самата аз вече съм по-интересна. Винаги съм твърдяла, че мъжът е ловец и като не може да те има постоянно, още повече те преследва, още повече се стреми към теб и това поддържа интереса му. Категорично разделите не водят до охлаждане, напротив, с тях е по-интересно.

Петър: Мисля че раздялата, когато не е твърде продължителна, заздравява интимните отношения на двама души. Ако те се обичат, искат да бъдат заедно и се стремят един към друг, когато се видят отново, след като са били разделени, им е още по-хубаво и по-приятно. А охлажданията се пораждат не толкова от раздели, колкото от неразбирателства и несъответствия, според мен.

Някои сексолози препоръчват редовна мастурбация с цел предотвратяване на изневяра.Смяташ ли, че тази мярка е приемлива или временния партньор е по-доброто решение?

Нора: Категорично не съм съгласна. Мастурбацията никога не може да ти даде това, което може да ти даде мъжът – ласките, докосването, кожата на другия... Все неща, които не можеш да получиш от никой вибратор. Пробвала съм от любопитство и знам, че двете неща изобщо не могат да се сравняват. Не само, че не е мярка, ами е и нож с две остриета – може до голяма степен да свикнеш да се самозадоволяваш, защото си познаваш зоните, G-точката и прочие, а с мъж все трябва да го насочваш.

Петър: Не намирам временния партньор като приемливо средство за задоволяване на сексуалния глад. По-скоро съм склонен да мастурбирам, отколкото да изневеря.

Имаш ли наблюдения дали се променят взаимоотношенията и въобще климатът в отбора вследствие на натрупано сексуално напрежение?

Нора: Да, променят се. От напрежението и липсата на секс понякога хората много се изнервят и климатът в отбора се променя. Всеобщата незадоволеност витае във въздуха и се говори само за едно.

Петър: Определено натрупаното сексуално напрежение влияе върху взаимоотношенията в отбора. Хората се променят, стават изнервени, агресивни, раздразнители и това според мен е абсолютно нормално.

Да предположим, че по време на дълга раздяла не си намерил заместител на партньора си. След като тази пауза приключи, кое оставя по-мъчителни и дълготрайни спомени – сексуалната абстиненция или липсата на близкия човек, която те е карала да се чувстваш самотен?

Нора: Много повече ми е липсвала близостта – да споделя нещо, да си поговорим, да изпием по едно кафе заедно, дори да се скараме. Дори преди няколко години открих, че понякога пред бурния секс предпочитам партньорът ми да ме гушне, да ме приспи, да заспя в ръцете му.

На предишния ми съпруг, турчина, това му беше най-хубавото, зареждаше ме с положителна енергия и ме освобождаваше от нервността.

Петър: Повече си спомням липсата на близкия човек, която ме е карала да се чувствам самотен, липсата на стандартното ежедневие – да си легнем заедно, да се събудим заедно, да изпием заедно сутрешното си кафе, да си поговорим...

This article has been transferred from “Slavy magazine” (Bulgaria) with written permission

Petar Stoytchev speaks about his own private life

Two months ago in Bulgaria the “Slavy magazine” has been started. This life style magazine writes mostly for the sport. In the previous issue the big interview with two well-known BUL athletes has been published. Mrs. Nora Ivanova (track and field) and Mr. Petar Stoytchev (swimming). FBSS introduced this interview especially for the Bulgarian swimming audience.

Arranged for the electronic presentation by Ivan Tsanov, Sofia, e-mail: ivan_tsanov@yahoo.com