Филмът „Басейнът” на Бинка Желязкова навява спомени

Иван Цанов

Наскоро отново гледахме единственият български игрален филм, който има някаква връзка с българското спортно плуване – „Басейнът”. Лентата е снимана основно на басейн „Спартак” в столицата, а излиза на екран през 1977 г. Филмът е дълъг – 148 минути. Сценарист е Христо Ганев, режисьор – Бинка Желязкова, оператор – Ивайло Тренчев, музика – Симеон Пиронков. В ролите можем да видим едни от най-знаковите фигури на българското игрално кино от онази епоха, двама от тях вече в отвъдното – Коста

Цонев, Янина Кашева, Климент Денчев, Цветана Манева, Петър Слабаков, Георги Калоянчев, Васил Михайлов.

Съвсем накратко историята е следната. Белла (Янина Кашева) – чувствително и разглезено младо момиче, преживява първото си разочарование на абитуриентския си бал. На сутринта след бала, тя се озовава на кулата на басейн „Спартак”. Там се запознава с един мъж на средна възраст (Коста Цонев), загубил всичките си илюзии. Той се опитва да й разкрие истините за живота, без обаче да я поучава. Филмът обаче не е интимна история, а драматичен, вътрешно полемичен филм за човека и времето, човека и идеите, убежденията, идеалите, илюзиите и предателството.

Всичко това се развива на фона на басейн „Спартак”. По това време басейнът е един от най-модерните на Балканите и от сутрин до вечер се пука по шевовете от тренировките на плувци, скачачи и ватерполисти. Синхронното плуване е още в зачатъчно състояние. На кадрите се виждат лица, хора и събития неразривно свързани с българската плувна история. Тук е отборът по плуване на покойната Елена (Ели) Тренева (Бог да я прости!), а самата тя често се появява в кадър. Не сме напълно сигурни, но има една сценка, в която сегашният треньор на „Лято – Връбница” Жорж Станкович , тогава съвсем младо момче, плува приличен делфин.

В „Басейнът” има изключително красиви кадри по скокове във вода. Като актьори се изявяват едни от най-добрите наши скачачи от онова време – Августин Саракински (Гуси), братя Илчеви и др. Попитахме наскоро Гуси какво се спомня за филма и той отговори дословно: „Участието ми във филма „Басейнът” е доста скромно. Когато имам възможност да гледам филма, винаги ми напомня, че съм бил много по-млад, но ... всичко с времето си!

Никога няма да забравя една случка с Бинка Желязкова по време на снимките. Изпълнявах от 3-метров трамплин главоскок напред с право тяло – популярния скок „Чайка”. Бинка ме попита дали мога след като отскоча от трамплина и достигна зенита на траекторията, да „остана във въздуха за една секунда с разперени ръце като птица и после да се насоча към водата”! Отговорих й, че мога ако премахне „G” – „жето”, на което тя отговори, че организаторите ще направят, каквото е необходимо! А аз имах предвид земното притегляне! След като й казах какво съм имал предвид, като всеки наивен човек на изкуството, който живее в „неговия си свят” ми отговори, ...„Жалко”!
Тогава много се смях, но имам прекрасни спомени от тази жена с толкова чиста душевност!”

„Басейнът” е наситен с много автобиография, особено от страна на сценариста Христо Ганев. Някои смятат, че Коста Цонев е самият той, а Белла – Бинка Желязкова. Критиците намират, че „като теми и стил това е сгъстена антология на състоялите се или не филми на двамата”. Освен постоянните им мотиви – любовта, свободата и истината тук се появява и темата за мълчанието. Със средствата на модерното европейско кино от края на 70-те години на миналия век Бинка Желязкова и Христо Ганев поставят в „Басейнът” и въпросите на самотата, отчаянието и духовната безпътица, поглеждат зад фасадата на тогавашната система.

Бинка Желязкова е родена през 1923 г. в Свиленград. Завършва театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство в София през 1951 г. и започва работа като асистент-режисьор във филмова студия „Бояна”. В края на 50-те години тя е една от малкото жени-режисьорки в света, снимащи игрално кино. Кариерата й се развива в периода на т.н. „социалистически реализъм” в българското изкуство, наложил задължителното присъствие на положителните герои и нормативната естетика на безконфликтността. Филмите на Бинка Желязкова обаче често се разминават с тези догматични схеми и с това предизвикват гнева на разюзданата цензура. По време на 40-годишната си кариера режисьорката, наричана „непослушното момиче на българското кино”, преживява разочарованието си от комунизма, грубостта на тоталитарната цензура, драмата на спрените си ленти и меланхолията от дългите периоди на мълчание.

Трагедията на Бинка Желязкова всъщност се състои в следното. Тя е дълбоко вътрешно убедена, че е възможна промяна на мислите и поведението на хората чрез силата и внушенията на художественото творчество – в конкретния случай филма „Басейнът”. Тя е била дори сигурна, че след като се покажат недостатъците лошите хора ще се засрамят и ще се поправят. Пълна илюзия. Пагубно, напълно неправилно и погрешно мислене.

Днес голямата кинорежисьорка бавно гасне поразена от болестта на Алцхаймер. Филмът „Басейнът” обаче остава като безспорен талантлив документ на времето и епохата. Увековечен е и басейн „Спартак” и хилядите плувци преминали през него.

The BUL movie “Swimming pool”…

By Ivan Tsanov

The Bulgarian movie “Swimming pool” is the only one that deals with the domestic swimming sport. The director of this movie is Binka Zhelyazkova. She is a Bulgarian film director who was engaged in the film production between the late 1950s and 1990s. She was the first Bulgarian woman to direct a feature film and one of the few women worldwide to direct feature films in 1950s. The First Bulgarian Swimming Site presents the memories on the swimmers and divers from that unforgettable movie.

June 10, 2009, FBSS, Sofia, Bulgaria