|
Решението,
което
разтърси
плувния
свят
Дияна
Копринкова
Решението
на
най-признатия
в света
плувец Йън
Торп да
прекъсне
блестящата
си спортна
кариера на 24
годишна
възраст,
макар и
очаквано от
мнозина,
разтърси
цяла
Австралия и
света. Смятан
за атлета обречен
на спортно
безсмъртие, Торп
остана в
историята с
неговите
пет Олимпийски
медала – три в
Сидней (на 17
години) и два
в Атина, 11 световни
титли и 13
поправки на
световни рекорди.
|
Йън
Торп
|
Всички
около него,
треньори,
съотборници,
почитатели
и
анализатори
бяха
убедени, че с
участието
си в Пекин
през 2008 година,
Торп щеше да
изпълни
мечтата си и
да достигне
най-големия
връх в
кариерата
си, ставайки
първият мъж
плувец
спечелил
златен
медал в три
последователни
Олимпиади,
изключително
постижение
което би го
доказало
над
легендарни
таланти
като
американците
Марк Шпиц (Mark
Spitz),
Мат Бионди (Matt
Biondi) и руснака
Александър
Попов. Но
плуването вече
не е
най-важното
нещо в
неговият
живот, както
сам заяви на
специално
свиканата
от него
пресконференция
в Сидней, където
обяви
гласно края
на плувната
си кариера.
Това бе една
невероятно
шокираща
новина за
целият
плувен сват,
за
милионите
негови
фенове по
света и
най-вече за
младите негови
последователи,
следващи
неотлъчно
стъпките и
плувната му
кариера.
Определят
го като
безкрайно
чувствителен
и
стеснителен
по природа
човек, който
прекарва
последното
десетилетие
от живота си
потънал в
хлора на
басейните, в
които
целеустремено
тренира.
|
Той
никога не се
е чувствал
удобно от
славата и
успеха,
които
започва да
печели само на
15 годишна
възраст
през 1998
година,
ставайки най-младият
шампион в
световната
плувна история.
Торп
прекара
почти шест
години в разбиване
на световни
рекорди,
половината
от които
своите
собствени, и
постигане
на световни
титли,
запасявайки
се с
безпрецедентна
колекция от
златни
медали,
между които
пет
Олимпийски
и 11 световни
титли.
Надарен
със стъпала
с размера на
плавници и с
огромни
ръце, Торп
овладява
завидна перфектна
плувна
техника.
Противниците
му ще го
запомнят
завинаги с
неговата
запазена марка
черен
плувен
костюм, с
който се
плъзга сякаш
по водата,
докато те
се опитват
да го
догонят.
С
плуването
си Йън Торп
печели
състезания, разбива
световни
рекорди, и
смайва
света. Но през
целият си
плувен
живот се опитва
да намери
някакво
равновесие
и покой с
неуморимия
демон вътре
в самия него,
заклещен
между
собствените
си спортни
амбиции,
мечти и
надеждите
си за
нормален
живот далеч
от
постоянните
усилени
тренировки.
Торп
разкрива, че
винаги е
имал нещо
общо с почти
всеки един
плувец
състезавал
се срещу
него, защото
ако ги били
попитали
кой е най-големият
им опонент,
повечето
биха казали:
“Йън Торп”. Ако
същият този
въпрос бил
зададен на
самият него,
Торп би
отговорил
същото. Той
споделя още,
че винаги е
изпитвал удоволствие,
когато се е
състезавал
срещу двама
души, които
би назовал
най-големите
си плувни
противници -
Грант Хакет
(Grant Hackett) и Петер
ван ден
Хогенбанд (Pieter van
den Hoogenband).
След
спечелването
на шест
златни
медала през
2001 година на
световният
шампионат в
Япония, Торп
трябва да се
изправи
пред
неимоверно
големия и непрестанно
нарастващ
натиск от
страна на треньори
и плувни
ръководства
да се опита да
подобри
рекорда на
Марк Шпиц
(Марк Spitz), носител
на седем
олимпийски
златни
титли от Олимпиадата
в Мюнхен
през 1972
година. Макар
и
най-добрите
му
дисциплини
да са на 200 метра
и 400 метра
свободен
стил, Торп се
хвърля смело
да
експериментира
с нови
плувни дистанции
и стилове.
Решението
за слагане
на финал на
плувната си
кариерата
може би
назрява у
Йън Торп много
дълго време
и може би
неосъзнато.
За него
всичко се
променя
след 11
Септември 2001
година,
когато
внезапната
смърт на
невинните
жертви на
тероризма му
показва, че
неговото
неуморимо
преследване
на
олимпийско
безсмъртие
е може би напразно,
безполезно
и че има
много по-важни
неща в
живота от
това да се
преследват
титли и
медали. Торп
е бил във
ваканция в
Ню Йорк
точно в този
ден, когато
самолетите
се врязват в
кулите
близнаци на
Световния
Търговски
Център, а
когато това
се е случило
той се е бил
запътил
натам.
Унищожителното
преживяване
го кара да
преоцени
своите спортни
приоритети.
Завръщайки
се в
Австралия
той
изоставя фикс-идеята
си да
повтори
постижението
на Марк Шпиц,
разделя се с
дългогодишният
си треньор
Даг Фрост (Doug Frost)
и отива да
тренира под
ръководството
на Трейси
Мензес (Tracey Menzies),
неговата
бивша
гимназиална
учителка
преподаваща
му изкуства,
която
винаги го е
насърчавала
на опознае и
изследва
живота
извън
басейна.
Вслушвайки
се в нейните
съвети, Торп
пътува по
света, за да
се смеси с
богати и
известни и
да задоволи
своите
интереси в
модата, дори
създава
своя
собствена
марка бельо.
Съвсем
скоро обаче
неговите
изпълнения
на плувната
сцена
започват да
страдат. Той
спира да
чупи
световни
рекорди и
почти загубва
шанса си да
защити
своята
олимпийска
титла на 400
метра
свободен
стил, когато
се подхлъзва
при старта и
бива
дисквалифициран
за погрешен
старт по
време на
австралийските
квалификации.
Благодарение
на своя
приятел и
съотборник
Крейг
Стивън,
който
отстъпва
заетото от
него, но
принадлежащо
на Йън Торп
място.
Благодарение
на този “жест”
Торп успява
да спечели
второ
олимпийско
злато в Атина,
и да победи
холандецът
Петер ван
ден Хогенбанд
(Pieter van den Hoogenband) и
американеца
Майкъл
Фелпс (Michael Phelps) на 200
метра
свободен
стил, със
зашеметяващо
изпълнение
определено
за
”плуването
на века” (“race of the century”).
Това бе и
последното
му
появяване в
световни
плувни
надпревари.
След
Атина Торп
взима една
година
почивка. Целта
му е да
презареди
батериите
си за дългият
път, който го
очаква към
постигането
на
бленуваната
от него
титла на
олимпиадата
в Пекин,
Китай през 2008.
Комбинацията
от
здравословни
проблеми,
които не
спират да го
тормозят
след
изкараната
тежка форма
на треска,
нанесла
сериозни
поражения
върху
дихателните
му пътища,
спортни
травми,
умора от
тренировки
и недостиг
на спортна мотивировка,
водят до
неговия все
по-рядък интерес
към
плуването и
до ранното,
преждевременно
прекъсване
на
блестящата
му, световно
призната
плувна
кариера.
Преди
окончателното
му решение,
Торп прекарва
миналото лято
в Лос
Анджелис с
намерението
да тренира
до пълно
възвръщане
на
отличната
си състезателна
форма. Йън
даже купува
за свой комфорт
по време на
дългогодишния
си престой в
Щатите $1.7
милионна
къща на
Холивуд
Хилс, с което
дава
множество
поводи за
материал на
австралийските
медии, които
се опитват да
поставят
под въпрос
начина му на
живот състоящ
се в срещи с
приятели,
филмови и
рок звезди,
ядене на
хамбургери
и излизане
от видимо
добрата си
физическа
спортна
форма. Торп
не успява да
постигне
желаните
резултати,
нито да
задоволи
вкусовете
за благоприличие
на медиите и
се връща в
Австралия през
октомври 2006.
Животът
на Торп не
свършва с
отказа му от
бляскавата
му спортна
кариера.
Бъдещето
тепърва
предстои
пред него.
Той
възнамерява
да остане
близо до
плуването,
но обмисля и
журналистическа
кариера
като
домакин на
токшоу в
Австралия. В
момента
почти
приключва
преговорите
си с FOXTEL, по чийто
канал ще се
появява
като водещ и
съпродуцент
на ново
двучасово
телевизионно
предаване.
Говори се, че
основните
теми, които
че се
обсъждат ще
са свързани
с това как
младите
австралийци
могат да
изграждат
облика и имиджа
на своята
собствена
страна.
Легендарният
плувец се
слави още и с
интереси си
към модата.
Той дори
създава
своя
собствена
марка бельо.
Прекъсването
на плувната
кариера не
означава
скъсване с
милионите
долари,
които Торп
получава
като
спонсориране
или като рекламно
лице. Той ще
продължи
добрите си
отношения с
Адидас, с
който е
подписал 7
годишен
договор до 2012
година, договор
независим
от
промяната в
неговата спортна
кариера. Йън
ще продължи
и работата си
по “Fountain for youth”,
благотворителната
организация
създадена
от него за
набиране на
средства за
подпомагане
на
здравословното
състояние и
обучението
на деца и
младежи до 20
годишна
възраст.
Един от
основните
проекти на
неговата
организация
е осигуряването
на средства
за по-добро
образование
на
австралийските
аборигени.
Други са
насочени
към
хуманитарни
проекти на
Червеният
кръст в
Австралия,
към
страдащите
от ракови заболявания
и други,
както и два
международни
проекта в
Япония и
Китай.
Най-доброто
от
кариерата
на Йън Торп
1988: Започва
да плува на 5
годишна
възраст.
1996: За първи
път
привлича
вниманието
на
австралийската
публика
след като
спечелва
пет титли на National Age Championships.
1997: Става
най-младият
плувец в
австралийския
мъжки отбор,
когато бива
избран да
представлява
страната си
на
шампионата
Пан Пасифик в
Япония на
крехката
възраст от 14
години и пет
месеца.
1998: Става
най-младият
мъжки
световен
шампион в
плувната
история,
когато
спечелва 400
метра
свободен
стил на
Световното
първенство
в Пърт,
Австралия.
Тогава той е
само на 15
години.
Печели и
втори
златен
медал като
член на
австралийския
отбор в
щафетата 4х200
метра
свободен
стил.
1998: Спечелва
четири
златни
медала на Британската
Общност (Commonwealth Games) в Куала
Лумпур,
Малайзия и
записва
първият си
световен
рекорд като
участник в
щафетата 4х200
метра
свободен
стил.
1998: Поставя
своя първи
индивидуален
рекорд на 400
метра свободен
стил на
австралийския
плувен шампионат
на 25-метров
басейн.
1999: Спечелва
своята
първа
световна
титла поставяйки
световен
рекорд на 200
метра
свободен
стил на
световния шампионат
на малък
басейн в
Хонг Конг.
1999: Грабва
първият си
индивидуален
световен
рекорд на 50-метров
басейн,
когато
счупва
петгодишният
безспорен
резултат на
Керън
Перкинс (Kieren Perkins) на 400
метра свободен
стил с
почти две
секунди на Pan Pacific в
Сидней. Той
също счупва
световният
рекорд на 200
метра
свободен
стил
поставен от
неговият
съотборник
и приятел
Грант Хакет (Grant Hackett) и
дори
намалява
още повече
времевия си
резултат на
следващият
ден. Прави
общо четири световни
рекорда за
четири дни,
когато
помага и на
австралийският
плувен отбор
в
щафетата 4х200
метра
свободен
стил,
подобрявайки
също
рекорда на
отбора.
2000: Подобрява
световният
си рекорд на
400 метра свободен
стил в
първия ден
на Australian
Olympic Trials и счупва
рекорда си
на 200 метра
свободен
стил в два
последователни
дни, което му
дава възможност
да се класира
за своята
първа
Олимпиада.
2000: Печели
три златни и
два
сребърни
медала на Олимпиадата
в Сидней на 17
годишна
възраст. Подобрява
световният
си рекорд на
400 метра свободен
стил още
първата
вечер от
плувната
надпревара и
печели
втори
златен
медал 80 минути
по-късно
когато води
австралийската
отборна
щафета на 4х100
метра свободен
стил над
отбора на
Съединените
щати с
рекордно
световно
време. Също
спечелва
трети
златен
медал на
щафетата 4х200
метра свободен
стил.
Спечелва
един
сребърен
медал на 200
метра
свободен
стил,
завършвайки
след Питър
ван ден
Хогенбанд (Pieter van den Hoogenband) и
още един
сребърен на
смесената
щафета.
2001: Добавя
световен
рекорд на 800
метра
свободен
стил
поставен на Australian championships,
както и
счупва своя
собствен
рекорд на 200
метра
свободен
стил и
спечелва
титли на 100
метра и 400
метра.
2001: Печели
рекордните
шест златни
медала на световният
шампионат
във Фукуока (Fukuoka),
Япония.
Променя
собственият
си световен
рекорд на 200
метра, 400
метра, 800
метра, и
щафетата 4х200
метра
свободен
стил.
Неговият 200
метра
свободен
стил рекорд
от 1 минута 44.06
секунди
остава неподобрен
и досега.
2002: Печели
шест златни
медала на Британската
Общност (Commonwealth Games) в
Манчестър и
подобрява
световният
си рекорд на
400 метра на 3
минути 30.08
секунди,
рекорд,
който също
остава
непобеден и
до днес. До този
момент в
кариерата
си има 13
световни
рекорда в
50-метров
басейн.
2003: Става първият
плувец,
който
спечелва
едно и също състезание
в три
последователни
шампионата,
когато
спечелва на 400
метра свободен
стил в
Барселона,
Испания.
Също печели
и на 200 метра свободен
стил и на
щафетата 4х200
метра свободен
стил, с
което
поставя
кариерата
си на плувец
като единица
мярка за
постижение
на световен
турнир като
получава 11
златни
медала, един
сребърен и
един
бронзов.
2004: Дисквалифициран
е на 400 метра свободен
стил на Australian Olympic Trials, когато
загубва
баланс
върху блока (overbalanced on the blocks) и пада
във водата,
но по-късно
има
възможността
да плува
същата дисциплина
на
Олимпиадата
в Атина,
когато неговият
съотборник
и приятел Крейг
Стивънс (Craig Stevens),
който бива
квалифициран
вместо него
му отстъпва
мястото си. Отива
в Атина да
победи
безкомпромисно
на 400 метра и
на 200 метра свободен
стил,
побеждавайки
Петер ван
ден
Хогенбанд и
Майкъл
Фелпс (Michael
Phelps)
в плуването
наречено “надпреварата
на века” ("race of
the century"). Печели
и сребърен
на щафетата
4х200 метра свободен
стил и
бронзов на 100
метра свободен
стил, като с
тези си
победи
става
първият
сред мъжете
за 100 години
да спечели
медали на 100
метра, 200
метра и 400
метра свободен
стил в една
и съща
Олимпиада.
Или
неговата
колекция от
Олимпийски
медали
наброява
пет златни,
три
сребърни и
един
бронзов.
2005: Взема
една година
почивка от
плуването и
пропуска
световният
шампионат в
Монреал.
2006: Завръща
се да
тренира и е
квалифициран
за участие в
австралийския
плувен
отбор на Commonwealth Games в
Мелбърн, но
отлага
участието
си поради здравословни
проблеми (glandular fever).Счупва
ръката си по
време на
тренировка
и се
премества в
Лос Анжелес,
когато в
публичното
пространство
започват да
се носят
слухове, че
страда от ефекта
от
заболяването
си и от липса
на мотивация
да продължи
да се
състезава.
Анонсира своето
пенсиониране
и края на
плувната си
кариера на 21
ноември на 24
годишна
възраст.
The Torpedo retirement…
Diana
Koprinkova
Since Ian Thorpe has announced his
retirement from the swimming sport there are the wide world discussions why
the Torpedo has made that decision. First BUL Swim Site presents the point
of view of Mrs. Diana Koprinkova – a co-author at the site now living in
Australia.
|