|
С
любезното
съгласие на
Директора
на най-популярния
руски
плувен сайт www.swimming.ru г-н Алексей
Тихомиров
предлагаме
част от интервюто
на Марина
Ключникова
с легендарния
руски
плувец
Владимир
Буре. Това е
Владимир
Буре Владимир
Буре е
заслужил
майстор на
спорта,
носител на
бронзов
медал от
олимпийските
игри през 1972 г.
в Мюнхен (100 м
св. ст.),
европейски шампион
и рекордьор
в
спринтовите
дисциплини
на
свободния
стил. 17-кратен
шампион и рекордьор
на СССР. Заслужил
треньор на
Русия. Отдал
на състезателното
плуване
повече от 20
години от
живота си.
Баща на
звездите на
световния
хокей Павел
и Валерий
Буре. В
момента
живее в САЩ.
Работи в
хокейния
клуб Ню
джърси
девилс като
треньор по
функционална
подготовка.
Младее за
своите 53
години и е
във великолепна
физическа
форма. Той е
човек роден
со звезда на
чело както се
изразяват
българите
от Пирин, Вардар
и Егей.
По-старите
български
плувни поколения
го помнят
много
отчетливо.
Неговото
нещастие бе,
че плуваше
по едно и
също време с
великия
Марк Шпиц
(САЩ), но на
европейска
територия
бе непобедим.
Аз го зърнах
само веднъж
на Белмекен
и той за мен
бе нещо като
божество.
Според руските
колеги и
днес е
открит за
общуване,
отговорен,
подвижен, с
чувство за
собствено
достойнство.
Оставя
неотразимо
впечатление
на човек със
силен и
целеустремен
характер. Едно
интервю на
Марина
Ключникова
с Владимир
Буре Владимир
Буре:
Александър
Попов е риба, ходеща
на два крака
и говореща
руски. Превод:
Иван Цанов -
Минаха
двадесет
години,
какво можеш
да кажеш за
днешното
равнище на
руското
плуване, има ли
промени,
какво те
зарадва или
разстрои, какви
силни или
слаби
страни
забеляза? - По мое
мнение
плувците са
се изменили
на външен
вид. Днес
треньорите
се стараят
да подбират
идеалните
плувци,
които
повече приличат
на делфини, а
не на хора.
Погледнете
най-добрите
ни майстори
по сините
коридори, например
Александър
Попов. Та той
си е направо
делфин
висок, с
дълги
крайници,
вижда се, че е
с леки кости.
Просто риба,
ходеща на
два крака и
говореща на
руски език.
Плува като
риба и
телосложението
му е като на риба.
Попов,
разбира се,
се превърна
в идеал за
съвременния
плувец.
Естествено,
треньорите
се стараят
да
предугадят
в малките
момчета и
момичета
заложбите
на такъв тип
спортисти.
По мое
мнение,
съвременните
плувци са
станали
по-високи,
по-стройни,
имат великолепни
хидродинамически
характеристики,
което
доведе и до
друго
равнище на
резултатите. -
Според теб
наблюдават
ли се
някакви
промени в
техниката
на
съвременното
плуване? - В
техниката
на кроула не
забелязах
някакви
радикални
промени, ще
отблежа
само, че кроулистите
са
започнали
повече да
плуват шест-тактов
кроул както
спинтьорите,
така и плувците
на средни
разстояния.
Видях по-малко
спортисти,
които
плуват дву-тактов
кроул.
Съвременните
треньори са
се научили
да
използват
работата с
крака. Въпреки
това,
повтарям, не
видях
кардинални
промени.
Внимателно
гледах
Александър
Попов на 50 м св.
ст. Много
добър старт
и веднага
след него
дръпна с
половин
тяло с това
си осигури и
победата. - Ти
плуваше по
съвсем друг
начин
темповашки кроул.
- Да,
плувах
темпово,
имах друга
техника, падах
във водата и
плувах
бързо. Попов
понеже има
мощно и
дълго тяло,
влиза във
водата без пръски,
в една точка,
с минимално
съпротивление,
използва
кинетичната
енергия,
добавя скорост
чрез
силните си
крака и
печели половин
тяло още на
старта, а на 50
метра това е
всичко. На 50
метровата
дистанция
стартът е най-важния
елемент. -
Володя,
предстои
олимпиадата
в Атина. Известно
е, че олимпийските
игри са
състезания,
които не могат
да бъдат
сранени с
никави
други. Ти си
участвал на
олимпиади и
си мисля, че
на нашите
плувци може
да не им
достигне
психологическа
устойчивост
и
психологическа
подготовка,
каквато ти
притежаваше.
По твое
време ти
отделяше
много
голямо
внимание на
автогенната
подготовка,
настройката
за всеки старт.
Може ли нещо
да се
препоръча
на руските
плувци за
игрите в
Гърция? -
Увереност в
собствените
сили. Без
увереността
в самия себе
си не може да
се победи. Аз се
настройвах
така, моля за
извинение, -
аз съм
най-силният.
Това ми
помагаше,
макар че не
винаги печелех. -
За теб
винаги
говореха
волеви,
надежден, боец.
Как ти
разбираш
надежността
винаги да си
готов да се
бориш за
победата,
при всяко състояние,
жив или мъртъв? - Да,
можех да
стартирам
три пъти в
течение на
час и
половина и
всеки път с
успех.
Плувах с
травми, със
заболявания,
даже когато
не можех да
си мръдна
ръката,
буквално на
следващия
ден след
операция. В
крайна
сметка това се
забелязваше
от всички. -
Володя, кажи,
какъв твой
съвет може
да се окаже
важен за
нашите
плувци при
подготовката
им за
предстоящите
стартове? - Да
плуват
всеки
отрязък,
който
треньора им
е казал да
плуват с
висока
скорост, с
максимално
отдаване на
силите. Аз,
например,
така тренирах,
че напълно
се
доверявах
на единствените
двама
треньори в
живота си
баща ми и брат
ми. Не питах,
защо правим
всичко това,
защо
плуваме, да
кажем 40 по 100
метра, а не 30 по
100 метра.
-
Моля, кажи,
думите Родина, страната
очаква от
вас, патриотизъм, влияят
ли по
някакъв
начин?
Помниш ли, по
съветско
време тези
думи
постоянно
се появяваха
преди
отговорни
стартове.
Мислиш ли, че
днес тези
изрази имат
някакво
заначение за
нашите
плувци? - Трудно
ми е да съдя,
откъснал
съм се от
съвременната
ситуация в
Русия, но
мога
еднозначно
да кажа, че на
мен това ми
влияееше и
то силно.
Това не са
празни думи
и флага, и
химна, и
сълзите в
очите,
когато си
спечелил,
действат на
емоциите.
Любовта към
Родината
трябва да се
всмуква с
майчиното
мляко. Мога да
кажа само
едно. Ако
някога ме
извикат да помагам
на
националния
отбор на
Русия ще помагам
с всичко
каквото
мога. Готови
рецепти не
съществуват.
Гордоста
към
Родината не може
да се
предаде тя е
вътре в теб.
Да я изпита
може само
този, който
побеждава. -
Доколкото
знам, ти
добре се
познаваш с
треньора на
Александър
Попов,
Генадий
Турецки,
общувате,
поддържате
контакт. - Преди
олимпиадата
в Атланта
Генадий
дойде във
Ванкувър,
три дни си
говорихме.
Искаше да
узнае
мнението ми
за
психологията
на човек,
който плува
продължително
време. Аз
също се
интересувах
как те
заедно с
Попов
постигат
тези успехи.
Бях приятно
очуден, че за
избора на
неговата
основополагаща
концепция
на
подготовка
е послужило
същото,
което правеше
и баща ми, моя
треньор.
Това е работа
за скорост
чрез
издържливост.
Моята философия
за
подготовката
на
спринтьори
има същата
базова
основа.
-
Искам да
разбера
личното ти
мнение. Има
треньори,
които
говорят,
защо да
тренираме
за скорост с
човек, който
си я
притежава
по рождение,
защо да го
товарим с
обем? -
Изкуството
на треньора
се състои в
това, че той
трябва да
разпознае в
какво се
състои преимуществото
на даден
плувец и да
види какво
конкретно
му е нужно. И
да работи по
начин нужен
на този
човек. И
самият
спортист ще
учи
треньора как
правилно
това да се
прави.
Трябва да
има индивидуален
подход.
Добрият
треньор
веднага
може да
почувства
какво се
получава с ученика
му, какво му
помага. -
Отговори,
моля те,
накрая
считаш ли се
за щастлив
човек с
успешна
съдба? - Мисля,
че в живота
ми провървя
и аз съм
щастлив
човек. Плувах
за
собствено
удоволствие
и получих
всичко,
което е
възможно в
спорта
заслужил
майстор на
спорта.
Възпитах
деца, които
станаха
шампиони.
Това, което
правя е
винаги от сърце.
И когато
плувах,
всичко
правех от душа.
Навярно
това, което
си правил от
душа, сега ти
се връща. Swimming interview with the legendary former Russian swimmer Vladimir Boure transferred from the most popular RUS swimming site www.swimmin.ru by Marina Klyutchnikova Vladimir Boure: Alexander Popov is a fish, walking on two legs and speaking Russian Translate into Bulgarian by Ivan Tsanov |
Arranged by Ivan Tsanov,